Решение № 1606 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20211100900879 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. 13 ГПК „Основно производство“, образувано въз основа на искова молба с вх. на СГС № 305129/21.12.2020 г. на „АВТОТРЕЙД СА“ ЕООД срещу „Уникредит Булбанк“ АД с предмет претенция с правна квалификация чл.49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД .

С искова молба ищецът е предявил при условията на евентуалност на осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС срещу „БАНКА ДСК“ АД, предмет на търговско дело №2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, и осъдителен иск срещу банка „УниКредит Булбанк“ АД с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Производството по търговско дело № 879/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав е образувано след отделяне на иска, предявен от „Автотрейд СА“ ЕООД срещу „УниКредит Булбанк“ АД с определение № 262725/17.05.2021 г. по т. дело № 2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, 18 състав предвид липсата на предпоставките за съвместно разглеждане на предявените искове. В цитираното определение съдът е изложил мотиви, че предявения по настоящото дело иск се основава на деликт от страна на ответната банка; че когато правоотношението, макар и между двама търговци не се твърди да се основава на сделка, т.е. не е по чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, а произтича от деликт, то не е налице търговски спор по смисъла на закона; че искът по чл. 49, вр. чл.

1

45 ЗЗД е с гражданскоправен предмет и подлежи на разглеждане по общия исков процес, поради което производството не попада в нито една от хипотезите на чл. 365, т. 1 до т. 5 ГПК и същото не може да се квалифицира като производство по търговски спор. Тъй като предявените искове срещу двете банки подлежат на разглеждане по две различни производства – по реда на търговските спорове срещу „Банка ДСК“ ЕАД и по общия ред- срещу ответника „УниКредит Булбанк“ АД, съдът е отделил производството в частта по предявения иск срещу ответника „УниКредит Булбанк“ АД, който е предмет на настоящото търговско дело.

С определение №54 от 21.05.2021 год., постановено по т.дело №879/2021 год. по описа на СГС, ТО, VI -18 състав, съдът на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото до решаването на спора по т. дело №2519/2020 год. по описа на Софийски градски съд с влязло в сила решение.

С определение № 4501/20.11.2024 г. като е констатирал, че спора по т. дело № 2519/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав е приключил с влязло в сила решение, на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото търговско дело е възобновено.

В исковата молба с вх. № 305129/21.12.2020 г., с която е сезиран СГС, ищецът „Автотрейд СА“ ЕООД твърди, че на 02.09.2013 г. сключил договор за разплащателна сметка с „Банка ДСК“ ЕАД.

Ищецът твърди, че на **** г. чрез използване на електронно интернет банкиране ДСК-Директ „Автротрейд СА“ ЕООД е наредил извършването на платежна операция от разплащателната сметка чрез създаване на преводно нареждане за сумата от 56 605,15 лв. с получател „САКСА“ ООД по сметка на получателя IBAN ****, като в основанието на нареждането са посочени фактури № 209156/19.10.2018 г. за 5000 лв., № 209196/22.10.2018 г. за 12873.71 лв. и № 209177/20.10.2018 г. за 38 731.44 лв., издадени за доставени от „САКСА“ ООД горива. Сочи, че сумата от 56 605.15 лв. не е постъпила по посочената в преводното нареждане банкова сметка на „САКСА“ ООД.

Ищецът твърди, че на 09.11.2018 г. чрез използване на електронно интернет банкиране ДСК-Директ е наредил на Банка ДСК извършването на превод за сумата от 74 936,96 лв. В генерираното платежно нареждане получател на превода е „Литекс“ АД, с банкова сметка IBAN **** и основание за операцията - фактури № 0020095396/26.10.2018 г. за 34140,00 лв.

2 и № 1100004913 /26.10.2018 г. за 40796,96 лв., представляващи цена на закупени горива от „Автотрейд СА“ ЕООД, но сумата от 74 936.96 лв. също не е постъпила по посочената в преводното нареждане банкова сметка на „Литекс“ АД.

На 14.11.2018 г. ищецът е установил, че сумите по платежните нареждания не са постъпили по банковите сметки на получателите и е подал жалба до Банка ДСК - Бизнес център Варна на същия ден.

На 07.12.2018 г. Банка ДСК - Централно управление е изпратило отговор по жалбата, в който се сочело че банката е изпратила съобщение до „УниКредит Булбанк“ с искане за връщане на наредените преводи, но тя не можела да осъществи контакт с получателя на средствата. Твърди се, че на 25.03.2019 г. ищецът е изпратил до Банка ДСК - Централно управление възражение с искане за възстановяване на сумите по двете платежни нареждания в 3-дневен срок. Получен бил отговор, в който банката потвърждава вече заявеното становище от 07.12.2018 г. До датата на подаване на исковата молба Банка ДСК не е възстановила сумите.

Ищецът твърди, че противоправното поведение на ответника „УниКредит Булбанк“ АД се изразява в бездействие, тъй като съгласно чл. 90, ал.5 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги на получателя съдейства на доставчика на платежни услуги на платеца, включително като му предоставя цялата необходима информация за възстановяване на средствата. Твърди, че бездействието на ответника „Уникредит Булбанк“ АД да предостави цялата необходима информация за възстановяване на средствата, е в пряка причинна връзка с настъпилите за него вреди, както и с невъзможността на ищеца да възстанови средствата или да ангажира отговорността на бенефициента по съдебен ред.

С оглед на горното ищецът „Автотрейд СА“ ЕООД е поискал да бъде осъдена „УниКредит Булбанк“ АД да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на стойността на двата превода или общо сумата от 131 542,11 лв., вследствие на противоправно поведение на лице или лица, на които ответникът е възложил работа. Твърди, че противоправното поведение на ответника се изразява в бездействие на ответника да бъде предоставена цялата необходима информация за получателят на процесните платежни операции от **** г. и от 09.11.2018 г., което е в пряка причинна 3 връзка с настъпилите за него вреди.

Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва иска по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 24.02.2021г. Твърди, че е получил запитване от страна на Банка ДСК, като доставчик на платежни услуги на ищеца, което станало на 14.11.2018 г. посредством SWIFT съобщения, с които бил уведомен, че по отношение на двата процесни превода е получено искане от наредителя- ищеца, за възстановяване на сумата поради грешен IBAN на получателя. С тези съобщения била отправена молба до ответника да уведоми клиента, титуляр на сметката, по която са получени преводите, с молба за възстановяване на сумата по всеки от преводите. Към датата на получаване на посочените две съобщения -14.11.2018 г. сумите по двата процесни превода вече са били изтеглени от титуляра на сметката, по която са постъпили и към тази дата по сметката не е имало наличност, с която да може да се удовлетвори искането на доставчика на платежни услуги на ищеца, за възстановяване на сумите. Поради това, ответникът е предприел единствените възможни действия по изпълнение на отправената към него молба, като е направил опит да се осъществи контакт с титуляра на сметката, по която са постъпили сумите по двата процесни превода. За тези обстоятелства бил уведомен доставчика на платежни услуги на ищеца със съобщение от 22.11.2018 г. Ответникът е оказал цялото съдействие, което било поискано от него и което е могъл да окаже. На 14.11.2018 г. ответникът е предприел действия, в резултат на които сметката, по която са получени двата процесни превода, е била блокирана. Поради това ответникът счита, че съдействие по смисъла на чл. 90, ал. 5 ЗПУПС се дължи само ако е било поискано и доколкото е било поискано. До ответника не е било отправено искане за предоставяне на информация за титуляра на сметката, по която са постъпили процесните преводи, за да може да се приеме, че същият не е оказал съдействие, което му е поискано. Оспорва поведението на ответника да е виновно, както и за ищеца да са настъпили вреди. Твърди, че поведението на банката не се намира в пряка причинна връзка с вредоносен за ищеца резултат. По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

4

С оглед заявените в исковата молба обстоятелства и петитум, предявения иск е с правна квалифакиция чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения – претърпяна загуба и пропусната полза/; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

Установяването на елементите от обективна страна на горепосочения фактически състав е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване - арг. от чл. 154, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че по делото не е проведено успешно доказване, поради следните съображения:

По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза, от което се установяват следните правнорелевантни обстоятелства: че по сметка с IBAN: BG71 UNCR **** с титуляр GE. K., гражданин на Латвия, роден на **** г., в периода от ****г., вкл. до 22.01.2021г. са получени два входящи превода и са изпратени пет изходящи превода, както следва: Входящи преводи /чрез РИНГС/: на **** г.: заверка с 56 605,15 лв. и на 09.11.2018 г.: заверка със 74 936,96 лв. Изходящи преводи: - на **** г.: задължаване с 27 614,85 лв.; - на **** г.: задължаване с 28 398,25 лв.; - на 5

09.11.2018 г.: задължаване със 17 626,50 лв.; - на 09.11.2018 г.: задължаване с 28 398,25 лв.; - на 09.11.2018 г.: задължаване с 28 398,25 лв. От изходящите преводи се установява, че получателя G.K. е прехвърлил получените чрез двата превода суми по собствени сметки в Австрия. Към 14.11.2018г. няма наличност по посочената сметка. Преводите са изпълнени чрез РИНГС, поради което са незабавни, извършвани чрез брутен сетълмент и са по- скъпи.

Извършените преводи от процесната сметка са под 30 000 лева, поради което за банката не възниква задължение да проверява основанието за извършения превод.

Изпратени са SWIFT съобщения между двете банки, както следва: съобщение с реф. №XRN1411180000331 и съобщение с реф. № XRN1411180000331, подадени от Банката на ищеца /„ДСК Банк” ЕАД/ до Банката на получателя /„Уникредит Булбанк” АД/, които са изпратени на 14.11.2018г. в 15.54ч. и 15.56ч., с искане да бъде уведомен клиентът за възстановяване на сумата с постъпило искане от наредителя за възстановяване на сумата поради грешен IBAN на получателя; както и съобщение с реф.