Определение № 451 от 15.05.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Перник, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500316 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба от адвокат Б. З. от *** - пълномощник на Б. П. М., съдебен адрес: *** срещу определение №1071 от 30.03.2023 година, постановено по гр.д. № 4933/22 г., с което на осн.чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата му до ПРС за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че пред него е предявен един иск, вместо два и на основание чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по него, осъществено от един адвокат следвало да се дължи едно адвокатско възнаграждение.

Счита, че съгл. чл.2, ал.5 от наредбата възнаграждения се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете, като в конкретния случай са предявени два иска, а според чл.7, ал.2, вр.чл.2, ал.5 от наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно 1 съединените искове поотделно, а не техният сбор.

Ето защо твърди, че в настоящия случай определянето на минималния размер на адвокатското възнаграждение не следва да се образува от сбора на цената на отделните искове (225,90+15,96 = 241,86 лева) и съответното адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата да възлиза на 400,00 лева, а съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по обективно съединените искове, както следва: при цена на иска от 225,90 лева стойността на възнаграждението следва да бъде 400,00 лева, а за иска с цена 15,96 лева възнаграждението следва също да се определи в размер на 400,00 лева, като общо дължимата стойност на минималните възнаграждения следвало да е 800,00 лева, а не 400,00 лева. Счита, че под този минимален размер съдът не може да намали полагащото се възнаграждение за осъществена адвокатска защита въпреки своевременно направеното от противната страна възражение в срока по чл.78, ал.5 от ГПК. В тази насока се позовава на съдебна практика на ВКС: определение № 50/17.01.2023 г., на ВКС по ч.гр.д.№ 4735/2022г., ІІІ г.о., определение№ 50469 от 11.11.2022г. на ВКС по ч.т.д.№ 2316/2021г., ІІ т.о., определение № 50490 от 12.12.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2507/2021г., ІІ т.о.

Ответникът по частната жалба – „СИТИ КЕШ“ ООД не е депозирал писмен отговор.

Пернишки окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

С решение № 215/27.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 933/2022 година, по описа на ПРС, са били уважени обективно кумулативно съединените искове за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит и връщане на платените въз основа на същата суми. С оглед изхода на делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК съдът е присъдил разноски в полза на ищеца, вкл. за адвокатско възнаграждение в размер общо на 400 лева (по 200 лева за всеки от двата иска).

С обжалваното определение от 30.03.2023 година , на основание чл.248 от ГПК е била оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението на ПРС в частта за разноските, като вместо сумата от 400 лева да му бъде присъдена общата сума от 800 лева.

За да отхвърли молбата на ищеца по реда на чл.248 от ГПК районният съдия се е позовал от една страна на определение № 29 от 20.01.2020 г. на 2

ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, като е приел, че в случая цената на иска се определя от паричния общ сумарен сбор на сумите по двата иска, в резултат на което следва да се дължи едно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата, а от друга – че евентуално присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за разгледани два обективно, кумулативно съединени иска (225,90+15,96), на обща стойност 241,86 лева представлява злоупотреба с право и противоречи на добрите нрави, справедливостта и морала, като се е позовал и обсъдил подробно ограничителната и коригираща в тази насока повеля на СЕС, обективирана в решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16, където се допуска при наличие на обективна и очевидна прекомерност на размера на адвокатския хонорар, фиксиран и ограничен в наредба спрямо размера и обема на защитения интерес, решаващият съд може да го редуцира в полза и защита на обществения интерес.

Наред с горното, районният съдия освен, че мотивирано и задълбочено е изследвал спора по казуса, съобразявайки националната и европейска съдебна практика в тази насока, като е обосновал кохерентна връзка между справедливия размер на минималния адвокатски хонорар спрямо цената на защитения интерес и общите принципи за недопускане на неоснователно обогатяване и предотвратяване на злоупотреба с процесуални права, чрез превръщане на гражданския процес като средство за неоснователно обогатяване. В подкрепа на горното се е позовал и на възприетото по сходен случай в определение № 174 от 26.04.2021 г., на ВКС, постановено по ч.гр.д.

№ 560/2021 г., на III г.о., където е обсъдено, че „претенция за присъждане на разноски в размер на 600 лева, по иск с цена 119,34 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.“ Настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията и доводите на районния съдия и приложимата по казуса горецитирана практика на ВКС и СЕС, като не приема посредством законоустановени средства да се цели постигане на противоправен и противоречащ на добрите нрави резултат, чрез неоснователно обогатяване на ищеца посредством калкулиране в тежест на ответника на неимоверно високи по размер разноски за адвокатски хонорар спрямо цената на защитавания интерес.

В случая пред РС са били предявени в условията на обективно кумулативно съединяване два иска - за прогласяване нищожността на неустоечна клауза по договор за потребителски кредит (като общата сума на неустойката възлиза на 225,90 лева) и за връщане на платените въз основа на същата суми - 15,96 лева, предявен като частичен.

Извършените по казуса пред ПРС от процесуалния представител на ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба, без явяване в о.с.з., депозиране на молби за даване ход на делото в негово отсъствие и за приемане на заключението по допуснатата ССчЕ. Претендирано е заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за всеки иск, с 3 направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Независимо от това, районният съд по уважен исков интерес от 2 41,86 лева (225,90 по първия обуславящ иск за нищожност на неустоечна клауза и 15,96 лева – за връщане на суми въз основа на същата суми по втория, обусловен иск) е присъдил на ищеца разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева, т.е. в случая дори цената на исковете е значително по - ниска от присъдения общ размер на адвокатското възнаграждение от ПРС.

Настоящият съдебен състав приема, че вследствие на горното би се стигнало до абсурдното положение при предявен и уважен иск с размер от 15,96 лева да се претендира още едно адвокатско възнаграждение от 400 лева – двадесет и пет пъти над главницата, при наличие и изследване на едни и същи факти и обстоятелства по спора, подлежащи на изясняване, при отсъствие на всякаква фактическа и правна сложност по казуса, приключил в рамките на едно открито съдебно заседание, без развиване на продължителен и мащабен исков процес, изискващ събиране и обсъждане на сложни по вид, обем и начин на установяване доказателства.

В случая чрез атакуваното определение, постановено по реда на чл.248 от ГПК районният съд е осуетил осъществяване на безпрецедентна злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на добрите нрави в правото, на принципите на добросъвестност и справедливост при упражняване на законоустановени права. Такава фрапираща недобросъвестност не може да бъде толерирана и от настоящия съдебен състав.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото частно въззивно производство, не следва да се присъждат поисканите от адвоката на частния жалбоподател разноски, сторени пред ПОС в общ размер на 415,00 лева, от които 15 лева– за заплатена държавна такса по сметка на ПОС и 400 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба о т адвокат Б. З. от ***пълномощник на Б. П. М., съдебен адрес: *** срещу определение №1071 от 30.03.2023 година, постановено по гр.д. № 4933/22 г., с което на осн.чл.248 4

ГПК е оставена без уважение молбата му до ПРС за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5