Решение № 268 от 26.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20201000503305 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Х. Л. Я., П. Д. Г. и Г. Д. Г. (всички, чрез упълномощен адв. М. от САК) против Решение 220 от 07.07.2020 г. по гр.д. 683/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд (СОС) в неговата цялост. С този съдебен акт е развален сключения на 15.06.2012 г. с н.а. № 139, том II, рег. № 3488, дело № 245/2012 г. на нотариус Л.

Х. с рег. № *** (район на действие РС-Е.Пелин) договор за покупко –продажба на недвижим имот, съгласно който Х. Л. Я. и Д. Г. Я. – продавачи са прехвърлили на Л. Е. И.-купувач, следния недвижим имот: УПИ X-74 с площ 760 кв.м., находящ се в кв. 5 по плана на с. ***, общ. *** при посочени граници и съседи, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 70 кв.м., за сумата 28 000 лв., на основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Окръжният съд е постановил въззивниците (ответници в първата инстанция) Х. Л. Я., П. Д. Г. и Г. Д. Г. да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите (ищци в първата инстанция) Л. Е. И. и Д. А. И. сумите, както следва: Х.Я. – 18 666,66 лв., а П.Г. и Г.Г. – всеки по 4 666,67 лв., представляващи платената цена по договора за продажба, сключен с н.а. № 139, том II, рег. № 3488, дело № 245/2012 г. на нотариус 521 с район на действие РС-Е.Пелин, на основание чл. 189, ал.1, изр. 2, пр. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Освен това, Х. Л. Я., П. Д. Г. и Г. Д. Г. са осъдени да заплатят на Л. Е. И. и Д. А. И. сумите, представляваща следните разноски по 1 сключване на договора за продажба с н.а. № 139, том II, рег. № 3488, дело № 245/2012 г.: 406,20 лв. - платени нотариални такси, 840 лв. – местен данък в полза на Община Е.Пелин, 28 лв. – такса за вписване на нотариалния акт и 186,18 лв. необходими разноски за вещта: заплатени местни данъци и такса смет за периода 2013 – 2019 г., както следва: Х.Я. – 973,58 лв., а П. Г.а и Г.Г. – всеки по 243,40 лв., на основание чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 2 и 3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 2992 /две хиляди деветстотин деветдесет и два/ лева, представляваща разноските по гр.д.

№ 610/2012 г. на ЕлПРС до окончателното му приключване пред всички инстанции, както следва: Х.Я. – 1994,66 лв., а П. Г.а и Г.Г.-всеки по 498,67 лв., на основание чл. 191, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Х. Л. Я., П. Д. Г. и Г. Д. Г. са осъдени да заплатят на Л. Е. И. и Д. А. И. още и сумата от 8400 /осем хиляди и четиристотин/ лева, представляваща неустойка в размер на 30% от продажната цена по договора за продажба, сключен с н.а. № 139, том II, рег. № 3488, дело № 245/2012 г. на нотариус 521 с район на действие РС-Е.Пелин, както следва: Х.Я. – 5 600 лв., а П.Г. и Г.Г. – всеки по 1 400 лв., на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Като последица от изцяло уважените искове, въззивниците са осъдени да заплатят и съдебно-деловодните разноски, направени от ищците-въззиваеми в първата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, за което първоинстанционното решение е изменено в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК с Определение 260042 от 25.08.2020 г.

Решението на СОС се оспорва като неправилно и незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон. Във въззивната жалба са повторени доводите за неоснователност на предявените искове, които са се поддържали и пред първостепенния съд, като в заключение се моли САС да отмени атакуваното решение, като исковете се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от Л. Е. И. и Д. А. И. (и двамата, чрез адв. К. от САК) с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Намират, че решението на Софийския окръжен съд било правилно и трябвало да се потвърди. Също се претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Не са събирани пред САС нови доказателства, а от материалите по делото, настоящата инстанция установи следното:

2

Л. Е. И. и Д. А. И. са предявили искове срещу Х. Л. Я., П. Д. Г. и Г. Д.

Г. с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 189 и сл. от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 15.06.2012 год. между ответницата Я. и съпруга й Д. Я. от една страна, като продавачи и ищцата, от друга страна, като купувач, бил сключен договор с н.а. № 139/2012 г. на нотариус с район на действие РС-Е.Пелин, по силата на който продавачите продали на купувача УПИ X-74 с площ 760 кв.м., находящ се в с. ***, община ***, ведно с построената в него жилищна сграда на един етаж със ЗП 70 кв.м.. На 15.01.2018 г. продавачът Д. Я. починал и оставил наследници по закон – Х. Я. – съпруга, П.Г. – дъщеря и Г.Г. – син. Към момента на сделката ищцата е била в брак с ищеца Д. И., поради което закупеният недвижим имот е бил в режим на СИО. Продажната цена в размер на 28 000 лв. била заплатена изцяло от купувача в деня на подписване на договора по сметка на ответницата Х. Я.. Преди закупуване на имота във връзка с проверка на собствеността ищците извършили съответни справки в имотния регистър към Агенция по вписванията, като по партидата на имота и по персоналните партиди на продавачите не били установени вписани тежести. На 10.05.2013 г. с определение по гр.д. № 610/2012 год. на РСЕ.Пелин ищците били конституирани като ответници по предявени искове от трети лица – В. Д., Л. Д. и С. Д. срещу продавача Х. Я. с правно основание чл. 108 от ЗС, като исковата молба е била вписана на 30.08.2012 г., т.е. повече от два месеца след сключване на процесната прехвърлителна сделка. С решение № 93/12.07.2019 г. по гр.д. № 3591/2018 г. на ВКС било признато за установено спрямо ищците и продавачите, че третите посочени по-горе лица са собственици на основание наследствено правоприемство и съдебна спогодба за делба на част от описания погоре недвижим имот, както и на жилищната сграда, като ищците са осъдени да предадат владението на имота на признатите за собственици лица. Молят съда да приеме, че ищците са претърпели частична евикция по отношение на процесния имот, като същите са били добросъвестни към момента на сделката-не са знаели за съществуването на права и претенции на трети лица, което поражда и правния им интерес от предявените с настоящата искова молба искове с правно основание чл.

189, ал. 1, изр. първо от ЗЗД вр. чл. 190, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на процесния договор поради неизпълнение на основното задължение на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху целия продаваем имот – земя и сграда; иск за връщане на платената цена в размер на 28 000 лв., иск за заплащане на направените разноски по сключване на договора в размер на 1274,20 лв., предвид добросъвестността на купувача, и разноски за вещта в размер на 186,18 лв. - заплатени местни данъци и такса смет за периода 2013 – 2019 г.; иск с правно основание чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2 992 лв. – разноски по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение, с което ищците са били съдебно отстранени от имота; както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 8 400 лв. – неустойка в размер на 30% от цената на договора.

3

На ответниците е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор, в който не оспорват изложената в исковата молба фактическа обстановка, но оспорват исковете по основание и размер.

При спазване правомощията си по чл. 269-272 от ГПК, САС прецени, че решението на Софийски окръжен съд е изцяло валидно и допустимо. Относно неговата правилност бе намерено следното:

За фактите по делото не е налице спор между страните в производството. Накратко, те са следните:

Съгласно сключен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 139, том II, рег. № 3488, дело № 245/2012 г., описаният по-горе имот в с. *** е продаден за сумата 28 000 лв., като ищцата Л.И. е заплатила и разходите по сключване на сделката в размер общо на 1274,20 лв.; липсата на вписани към момента на сделката тежести; съдебното отстраняване на ищците от имота с влязло в сила решение № 93/12.07.2019 г. по гр.д. № 3591/2019 г. на ВКС. С това решение е признато за установено по отношение на ищците и продавачите Х.Я. и Д. Я., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон – ответниците П. Г. и Г.Г., че третите лица В. Д., Л. Д. и С. Д. са собственици на следния недвижим имот, предмет на описания по-горе нотариален акт, а именно: част от УПИ X-74 в кв. 5 по плана на с. *** с площ 155 кв.м., заключена между букви М1, Б, В, И, М-1 в кафяв цвят на скица-Приложение № 1 към заключението на в.л. Г.

/л. 29 от делото на СОС/, както и на жилищната сграда на един етаж със застроена площ от 70 кв.м., като ищците (въззиваеми пред САС) са осъдени да предадат владението на частта от дворното място и на жилищната сграда на признатите за собственици лица, по исковете с правно основание чл. 108 от ЗС. В съдебния процес за евикция ищците са направили разноски в общ размер от 2500 лв., видно от представените в оригинал договори за правна защита в настоящото производство.

Видно от приемо-предавателен протокол от 02.10.2019 г. ищците са предали владението върху имота на третите лица, признати за негови собственици, като са им заплатили и разноските в касационното производство в размер на 492 лв. Видно от представените с исковата молба приходни квитанции, от придобиване на имота до настоящия момент ищците са заплащали дължимите местни данъци и такса смет, като за периода 2013 – 2019 г. ищците са заплатили общо сумата 186,18 лв.

Според показанията на св. С. (разпитан в първата инстанция) през 2012 г. ищецът споделил с него, че има желание да закупи имот в с. *** с къща за живеене, тъй като дядото на съпругата му е родом оттам и им е любимо място. След огледи и проучвания и на други къщи се спрели на процесния имот в долния край на селото. Сградата била със стабилни основи, като следвало да се направи ремонт на 4 покрива и вътрешен основен ремонт. Сделката била сключена. За да стане сградата годна за живеене ищците извършили редица СМР още в годината на продажбата – направили ремонт на покрива, сменили дограмата, сложили бетон на площадката пред къщата, стабилизирали основите отстрани с колони и оградни пояси; в къщата направили кухня и баня с тоалетна и канализация; водопровод и шахти; включили тръби за мръсната вода в канализацията; направили стълби за таванското помещение; поправили ел. инсталацията и сложили бойлер; изциклили и боядисали дюшеметата.

От самото закупуване на парцела и къщата ищците имали намерение да живеят в имота, като не са имали никога идеята да събарят сградата, а искали да я пригодят за живеене, за да прекарват известно време в годината там. Ищците направили и подобрения в дворното място – насадили дръвчета, вкл. лозови насаждения, поставили скеле; ремонтирали оградата След като започнали делата за отстраняването им от имота, ищците преживели силен стрес, тъй като били вложили много средства и желание в покупката и ремонта на къщата.

При така установените факти и събрани доказателства, съдът намира обжалваното решение на СОС за правилно, при което същото ще следва да се потвърди изцяло. Съображенията за това са следните: