Решение № 16419 от 02.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33028/2022
- Вид
- Решение № 16419
- Подписан
- 02.09.2024
- Състав
- ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 16419 гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110133028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С решение № 12986 от 01.07.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Т. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., Г. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., А. С. Х.а – А., родена на ********** г., гражданин на Г., с адрес: гр. С. и „............., ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., на следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С. С. област С., р-н „Л., местност „...........“, с площ от 1 169 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 404, кв. 1, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
***, ***, ***, *** и ***, при следните квоти:
1/20 идеална част – за Т. И. К.;
2/20 идеални части – за Г. С. Х.;
2/20 идеални части – за А. С. Х.а – А. и
15/20 идеални части – за „................
Решението не е обжалвано по същество от страните, но с молба с вх. № 259539/13.08.2024 г., подадена по пощата на 12.08.2024 г., от името на ответника „............... е направено искане за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК поради липсата на изрично произнасяне в диспозитива на съдебния акт по направеното от негова страна искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за разпределяне ползването на делбения имот до окончателното извършване на делбата.
Излагат се твърдени, че съдебният състав е обсъдил искането му по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК в мотивите на акта, без обаче да формира диспозитив в тази насока.
1
Насрещните страни – Т. И. К., Г. С. Х. и А. С. Х.а – А. изразяват становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане за допълване.
По искането за допълване съдът намира че същото е направено в законоустановения срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, като с оглед изясняване на неразрешената част от спора призоваване на страните в открито съдебно заседание не се явява необходимо. Разгледано по същество - искането е неоснователно.
Това е така, тъй като с протоколно определение № 4282/27.01.2024 г. (л. 169 от делото) съдът е приел, че направеното от ответника „............“ искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК не следва да бъде включено в предмета на делбата, поради което същото не е прието за разглеждане, а това означава, че съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив по него с решението по първата фаза на делбата. Действително в мотивната част на последното съдът е изразил становище, че дори и да се приеме, че искането по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК би могло да бъде предмет на делбата, по същество то би било неоснователно, доколкото ответникът не твърди, а и не доказва наличието на обстоятелства, налагащи промяна на вече възприетия с влязло в сила решение от 17.06.2021 г. по гр. дело № 26632/2020 г. по описа на СРС, 165 състав, начин на разпределение на ползването на делбения имот, но това не означава, че съдебният състав е отстъпил от вече възприетото с определението от 27.01.2024 г. становище, че искането на ответника по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК не следва да бъде включено в предмета на делбата. Щом като съдът не е приел за разглеждане такова искане и то не е било част от предмета на делото, за настоящия съдебен състав не е съществувало процесуално задължение да се произнесе в диспозитива на съдебния акт, за да се приеме, че същият подлежи на допълване. Друг би бил въпросът ако от страна на ответника се излагат твърдения относно наличието на нови обстоятелства, с които да обоснове искането си по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, каквито обаче той отново не твърди да са се осъществили.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исканото допълване се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ инкорпорираното с молба с вх. № 259539/13.08.2024 г на ответника „............... искане за допълване на решение № 12986 от 01.07.2024 г., постановено по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО представлява неразделна част от решение № 12986 от 01.07.2024 г., постановено по гр. дело № 33028/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2