Решение № 299 от 01.12.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Козлодуй, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Б. Христов при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА СЛ. ЧИПЕВА като разгледа докладваното от Даниел Б. Христов Гражданско дело № 20251440101039 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц. А. М., ЕГН ********** от с.... против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545.

Предявени са искове с правно основание:

1.чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК с който се иска от съда да обяви за нищожен, сключения между Ц. А. М. и „Креди Йес” ООД, договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г.

2.чл.55, ал.1 от ЗЗД, с искане за осъждане на „Креди Йес” ООД, да заплати на Ц. А. М. сумата от 216 лева /двеста и шестнадесет лева/, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г., сключен между „Креди Йес“ ООД като кредитор и Ц.

А. М., като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1 500 лева, при посочени в договора условия: срок на договора - 11 месеца, месечен лихвен процент - 4.20 %, ГПР от 64.22 %, месечна вноска в размер на 173.08 лева и обща сума за връщане по заема в размер на 1903.88 лева.

Съгласно чл.6, ал.1 от договора, заемателят се задължил да обезпечи договора с едно от следните обезпечения:

1/ Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал.2, т.З от ОУ;

2/ Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ;

1

3/ Банкова гаранция, съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ;

4/ Ценна книга издадена в полза на Заемателя.

В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за обезпечение се начислява неустойка в размер на 1 242.18 лева, платима разсрочено на равни части от 112.92 лева към всяка от погасителните вноски. Включването на задължението към месечната вносна по кредита е отразена в погасителния план към договора.

Твърди се, че по този начин общото задължение по Договора става в размер на 3 146.00 лева, а дължимата месечна вноска в размер на 286 лева.

Сочат че, сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Считат, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като посочения в него ГПР от 64.22 % представлява нарушение на законово ограничение по чл.19, ал.4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва.

Освен това посочения в договора ГПР от 64.22% бил неточен и заблуждаващ, тъй като в него не е включена таксата за обезпечение. С включването на таксата за обезпечение се заобикаляло разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР е 432 %, /четиристотин тридесет и два процента/.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.И, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7- 9 от ЗПК, като се сочат основания затова.

Твърди се, че ищеца е заплатил 6 месечни вноски от 286 лева с което е изплатил сумата от 1716 лева. По този начин кредитополучателя е погасил изцяло задължението си за главница по кредита, поради което не следва да заплаща други суми по договора.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Считат че сумата от 216 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника „Креди Йес” ООД, който я е получил, въпреки, че няма правно основание за нейното задържане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, предявеният иск се оспорва като неоснователен, иска се оспорва по основание и размер. Претендират се разноски.

Сочат, че фактическа обстановка по сключване на процесния договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г. е непълна, тъй като не са описани всички обстоятелства, довели до сключване на посочения договор за заем, като описват действията до сключването на договора.

Сочи се, че договора е сключен за сумата от 1500 лв. за срок от 11 месеца, с месечен лихвен процент 4,200% и ГПР в размер на 64,222 %. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Това обстоятелство е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който Ищецът е запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор 2 за заем в размер на 1500 лв. е предадена в брой на заемателят Ц. М. с РКО от дата 23.12.2024г.

Сочат се конкретни дати за направени 6 броя парични вноски по 286 лв с които ищеца е платил общо 1716 лв.

С отговора се взема становище по твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, относно размера на дължимата по договора за кредит договорна лихва и по твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за заем.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. С. е постъпило становище в което се подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника адв. Н. Ш. е постъпила молба с която се подържа отговора.

Изразяват се становища, по същество на спора.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г., сключен между „Креди Йес“ ООД като кредитор и Ц. А. М., като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1 500 лева, при посочени в договора условия: срок на договора - 11 месеца, месечен лихвен процент - 4.20 %, ГПР от 64.22 %, месечна вноска в размер на 173.08 лева и обща сума за плащане 3146 лева.

Съгласно чл.3.4, ал. 3 от договора за паричен заем, при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по Договора, вкл.евентуално начислената неустойка по чл. 6, ал. 1 от Договора.

Съгласно чл.6, ал.1 от договора, заемателят се задължил да обезпечи договора с едно от посочените обезпечения. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за обезпечение се начислява неустойка в размер на 1 242.18 лева, с начин на разсрочено плащане описан в погасителния план.

Между страните няма спор, а и от представената с отговора справка за извършените плащания се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер на 1716 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните няма спор, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г.., както и неговото съдържание.

От разпоредбата на чл.3.4, ал. 3 от договора за паричен заем, се установява при изчисляване на ГПР по сключения договор не се взети предвид 3 разходите, които заемателят заплаща при начислената неустойка по чл. 6, ал. 1 от Договора, която е в размер на 1242.18 лв.

Съдът намира, че ответникът „Креди Йес“ ООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 64.22 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Съдът намира, че предвидената в чл. 6 от договора неустойка, дължима по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на 4 акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди. Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл. 6 от договорите представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР.

При изчисляване на ГПР чрез универсален кредитен калкулатор при включване на размерът на дължимата неустойка, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно. В тази връзка съдът намира, че в договор за паричен заем № 261490 от 23.12.2024г. не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. От посоченото по-горе се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на сумата за неустойка надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От представените по делото писмени доказателства се установи, че във връзка с погасяване на задължението си, ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 1716лв. Поради това следва да се приеме, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 216 лв. при начална липса на основание, поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл.