Решение № 2834 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100107434 по описа за 2023 година

Предявен е П. Г. К. срещу „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП на 07.08.2020 г., както и сумата от 77 лв. – имуществени вреди, под формата на разходи за лечение. Претендира се и законна лихва върху двете суми, считано от 13.10.2020 г. (датата на изтичане на 15 работни дни - срок за произнасяне от предявяване на претенцията – 21.09.2020 г., по смисъла на чл. 108, ал.1 вр. с чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от КЗ.) до окончателното плащане на главницата.

В исковата молба се поддържа, че на 07.08.2020 г. в гр. София, на ул.

„Каменоделска“ в района на № 9, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № *********, управляван от Б.А.И. и мотоциклет „Хонда ЦРБ 900 РР“, с рег. № *********, управляван от ищеца П. Г. К.. Сочи се, че мястото на произшествието е посетено от органите на СДВР – отдел „Пътна полиция и е съставен констативен протокол за ПТП № К-360/07.08.2020 г. Образувано е досъдебно производство № 11223/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 32334/2020 г. по описа на СРП. Поддържа се, че след разследване е установено, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия автомобил, като въз основа на декларация на П.

К. по чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК, наказателното производство, водена срещу Б.И. за престъпление по чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, е прекратено от СРП.

Поддържа се, че вследствие на настъпилото ПТ на П. К. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в: счупване на външния израстък на скочната кост на 1 лявото ходило; контузия на лявото коляно; контузия на лявата лопатка; повърхностна травма на окосмената част на главата. На увредения долен ляв крайник е поставена гипсова шина в УБАЛСМН „Н.И. Пирогов“ ЕАД.

Поддържа се, че установените увреждания са довели до болки и страдания, като причинената травма е довела до отклонение на нормалната жизнена дейност, както и до ограничаване на възможността му да взаимодейства нормално с окръжаваща го среда, което от своя страна създава физически, психически, социални и интелектуални затруднения. Освен това, събитие от подобен характер оставя негативни следи върху психиката на претърпелия го човек, като чувство на стрес и страх.

Освен това, ищецът сочи че е претърпял и имуществени вреди, съответно по фактура от 11.08.2020 г. - за заплащане на диск със снимки в размер на 12 лв. и по фактура от 15.08.2020 г. - за вторичен преглед от ортопед и рентгеново изследване в размер на 65 лв.

За лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № ********* е налице застрахователна полица, по застраховка „ГО“, №BG/22/120001551559, със срок на действие от 12.06.2020 г. до 11.06.2021 г., сключена с ЗК „Лев Инс“ АД, валидна към датата на произшествието.

Ответникът „Застрахователна Компания Лев Инс” АД признава наличието на валидна застраховка „ГО“ за „Фолксваген голф“, с рег. № *********. Сочи, че преписката е разгледана и е предложено обезщетение. Оспорва, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила, като счита сумата за неимуществени вреди за завишена. Релевира възражение за съпричиняване, като сочи че ищецът е управлявал МПС с превишена и несъобразена скорост с пътните условия скорост, както и наличието на кръстовище и други участници в движението.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.

Не е спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца деликвент към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответното застрахователно дружество.

Съгласно заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза, механизмът на пътнотранспортното произшествие е следния:

На 07.08.2020 г., около 17,30 ч. в гр. София по ул. „Каменоделска“ се е движил 2 лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № *********, управляван от Б.А.И., в посока от ул. „Грънчарска“ към ул. „Малашевска“. Едновременно с лекия автомобил, по ул.

„Каменоделска“, но в противоположна посока се е движил мотоциклет „Хонда ЦРБ 900 РР“, с рег. № *********, управляван от П. Г. К.. Водачът на лекия автомобил, достигайки на едно нива с обект № 9 (бензиностанция „ЕКО“), предприема маневра ляв завой, като преминава напречно през трамвайното трасе, разделящо двете пътни платна, предназначени за движение в съответните посоки и се насочва към входа на бензиностанция „ЕКО“. След като лекият автомобил е навлязъл напречно в ляво пътно платно, мотоциклетът се е намирал на отстояние 14 м. от траекторията му, като в този момент десните врати са се намирали на около 6,07 м. от потенциалното място на удара и от траекторията на мотоциклета. Водачът на лекия автомобил продължава движение отляво на автомобила, но мястото и времето се оказват недостатъчни да спре. Настъпва удар, реализиран с предната част на мотоциклета в зоната между предна дясно и задна дясна врата на купето на автомобила. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при равна и в добро състояние пътна настилка.

Въз основа на събраните по делото доказателства, и като съобрази заключението на автотехническата експертиза, което съда цени като обективно изготвена, съдът намира че вина за настъпване на произшествието има водача на лекия автомобил, който е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Относно възражението за съпричиняване

Съгласно заключението на автотехническата експертиза, скоростта на мотоциклетиста в момента на удара е 35,91 км/ч, а на лекия автомобил – 15,56 км/ч.

Съобразявайки дължината на опасната зона за спиране и зоните на пряка видимост, вещото лице сочи, че мотоциклетистът от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати ПТП с преминаващия от отляво на дясно лек автомобил.

От друга страна водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране. В конкретната ситуация действията на мотоциклетистът от техническа гледна точка не са били съпътстваща причина за настъпване на ПТП, тъй като се е движил със скорост от 35 км/ч., разрешена за този пътен участък.

Следователно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.

Свидетелката М.И. К.а, майка на ищеца (показанията съдът цени при условията на чл. 172 ГПК), сочи че след ПТП синът и е изпитвал силни болки, като не е можел да се обслужва сам. Тя се е грижила за него, като около 2-3 месеца се е движил с патерици. След това са ходили на раздвижване и бани. Изпитва страх и до сега не смее да помисли за мотор. Много го е боляло, докато е бил с шина, и след това при раздвижването.

Въз основа на изложеното, съдът приема че са налице всички предпоставки за 3 ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 432 КЗ.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, в резултат на процесния пътен инцидент П. К. е получил фрактура на външния (латерален) израстък на горната скочна кост на лявото ходило, което се визуализира отчетливо на диагностичните ренгенографии. Освен това, са налице документални данни за наличие на контузии на лявата скапула и лявото коляно, както повърхностна травма на окосмената част на главата. Фрактурата представлява закрито, полифрагментно счупване на латералния израстък на лявата скочна кост със засягане на субталарната и талофибуларната стави и без дислокация на фрагментите. Процесната увреда е получена по директен механизъм при притискане на левите ходило и глезен между двете превозни средства – мотоциклета и лекия автомобил. От приложената медицинска документация е видно, че травмите на меките тъкани в областта на главата, скапулата и коляното, така и фрактурата на лявата скочна кост при ищеца са лекувани неоперативно. Поставена е гипсова шина за един месец, като на осмия ден шината е подменена с гипсов ботуш с ток.

В конкретния случай се касае за фрактура само на латералния израстък на скочната кост, което означава, че проведеното консервативно лечение с гипсова имобилизация за срок от един месец е било напълно достатъчно, за да се постигне първично костно срастване. Срокът за възстановяване а от порядъка на два и половина месеца до три месеца. Периодът на възстановяване на повърхностните увреди в областта на меките тъкани е в рамките на 14 до 21 дни.

Като съобрази вида и тежестта на увредите, както и периода на възстановяване, съобразно заключението на медицинската експертиза, както и социално икономическите условия на живот в страната, както и възрастта на пострадалия към момента на настъпването на увреждането, съдът намира, че сумата от 20 000 лв. представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.

С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди следва да бъде уважена за сумата от 20 000 лв., ведно със законна лихва от считано от 13.10.2020 г. , до окончателното плащане, а за разликата до претендираните 40 000 лв., подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Относно имуществените вреди

4

Сторените разходи са във връзка с получените увреди, като са представени фактури за извършването им. В полза на ищеца следва да бъде присъдена 77 лв. – имуществени вреди, под формата на разходи за лечение.

По разноските:

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва: сумата от 801,54 лв. за заплатена държавна такса, общо 250 лв. за депозити за експертиза и сумата от 1925 лв. за възнаграждение за адвокат (което не е прекомерно, с оглед извършените процесуални действия).

На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на общо 300 лв. за депозити за експертиза и 200 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със съдебен адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, да заплати на П. Г. К., ЕГН **********, гр. София, ул. „*********, представляван от адв. П. З., гр. София, ул.

„*********, да му заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 20 000 лв. представляваща обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) от получените травматични увреждания, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г., в гр. София, на ул.

„Каменоделска“, по вина на Б.А.И. - водач на лек автомобил марка “, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.10.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., КАКТО и да му заплати на основание чл 432, ал. 1 КЗ сумата от 77 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на разходи за лечение, във връзка с гореописаното пътнотранспортно произшествие.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със съдебен адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на П. Г. К., ЕГН **********, гр. София, ул. „*********, представляван от адв. П. З., гр. София, ул.

„*********, основание чл. 78, ал.1 от ГПК, деловодни разноски, както следва: 801,54 лв. да държавна такса, общо 250 лв. за депозити за експертиза и сумата от 1925 лв. за 5 възнаграждение за адвокат