Решение № 270 от 10.07.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Габрово, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210103911 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Oбразувано e по предявен от М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

"*********" № 11, ет. 2, ап. 6, срещу „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане", пл. "Света Неделя" № 7, осъдителен иск за заплащане на сумата 7041.19 швейцарски франка, представляващи платени без основание възнаградителни лихви за периода 16.01.2006 г. – 20.12.2019 г. по договор за банков ипотечен кредит № 08/16.01.2006 г. и сумата 120 швейцарски франка - платена без основание такса за разглеждане и одобрение на кредита, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на 16.01.2006 г. сключил с „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, чиито правоприемник е „УниКредит Булбанк " АД, договор за банков ипотечен кредит № 08/16.01.2006 г., въз основа на който му бил предоставен кредит в размер на 12000 швейцарски франка, като срокът на договора бил уговорен до 05.01.2021 г.. Излага, че за периода от 16.01.2006 г. до 20.12.2019 г. е заплатил недължимо възнаградителни лихви по договора за кредит в размер на 7041.19 швейцарски франка (след допуснато изменение в петитума на предявения иск, чрез увеличение размера му), както и такса за разглеждане и одобрение на кредита в размер на 120 швейцарски франка. Счита, че посочените суми са получени от ответника без основание, тъй като клаузата от договора, касаеща преизчислението на месечните вноски по курса на швейцарския франк, е неравноправна и на това основание - нищожна, което обуславяло нищожност на целия договор. Излага, че клаузата не е уговорена индивидуално, прехвърля изцяло валутния риск върху потребителя, води до значително неравновесие между правата и 1 задълженията на търговеца и потребителя.

Ответникът „УниКредит Булбанк" АД в срока по чл.131 ГПК е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва иска с доводи, че клаузите относно договорената възнаградителна лихва не са неравноправни и извършените от ищеца плащания са осъществени за погА.ване на задълженията по кредита. Направено е и възражение за погА.ване на претендираното от ищеца вземане по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 18.02.2026 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че на 16.01.2006 г. между „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, чиито правоприемник е „УниКредит Булбанк " АД и М. Н. Д. е сключен договор за банков ипотечен кредит №08/16.01.2006 г., въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 12000 швейцарски франка, че ищецът е погасил предсрочно всички задължения по договора за кредит.

От представения договор за банков ипотечен кредит № 08, сключен на 16.01.2006 г. се установява, че „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД предоставило на кредитополучателя М. Н. Д. ипотечен кредит в размер 12000 швейцарски франка с краен срок за погА.ване – 05.01.2021 г., чрез анюитетни вноски, платими ежемесечно на 5-то число. Съгласно чл. 8 от договора при ползване и/или погА.ване на кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат съответните курсове на банката за деня. В чл. 9, ал. 1-3 от договора е предвидено, че за първите 12 месеца от срока на кредита кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 2,9 % годишно, а за останалия срок на издължаване на кредита – лихва определена на база променлив, в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, образуван от сбора на БЛП на Банката плюс надбавка в размер на 0.99 процентни пункта. Към момента на подписване на договора БЛП за CHP е в размер на 5.91 %. В случай на просрочие от страна на кредитополучателя на която и да е вноска на кредита, върху неиздължените суми по главницата за времето на забава кредитиполучателят дължи наказателна лихва в размер на сбора от определената в ал.

1, съответно ал. 2 лихва и наказателна лихва в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно чл. 10, ал. 5 от договора кредитополучателят има право да поиска банката да превалутира предоставения му ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съглА.ва да заплати съответната комисиона, съгласно Тарифата на банката за физически лица.

Кредитополучателят изрично се съглА.ва с подписване на договора за кредит, банката да превалутира заема в лева или евро по търговски курс купува на банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута и съответния вид кредит.

Съгласно чл. 10, ал. 6 с подписване на договора за кредит кредитополучателят изрично се съглА.ва банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на 2 фиксинга на БНБ за швейцарски франк за съответното полугодие, се повиши с 20% в сравнение със средната стойност на швейцарския франк към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В чл. 10, ал. 9 е уговорено, че превалутиране по смисъла на договора за кредит се определя промяната на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи действащия лихвен процент на банката, съгласно лихвения бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението.

В чл. 10, ал. 10 от договора е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица повишаване на месечните погасителните вноски по кредита при издължаването му в български лева, в резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви по лихвения бюлетин на банката за физически лица. В тази връзка напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или превалутирането, както и се съглА.ва да поеме всички евентуални вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита.

В производството е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по сключения договор за банков кредит кредитополучателят на 17.01.2006 г. е усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 12000 швейцарски франка. Изплащането на главницата е осъществявано на части в периода от 06.02.2006 г. до 30.11.2017 г., когато кредитът е преструктуриран и остатъчното задължение, в размер на 3759,82 CHF /6 387,18 лева/, е рефинансирано в български лева по договор

958RAM17334510Р/192243236. Кредитът в швейцарски франкове е погасен изцяло на 30.11.2017 г. Платените възнаградителни лихви на банката за периода 17.01.2006 г. – 30.11.2017 г. са в размер на общо 7071.68 швейцарски франка, съответно левовата равностойност по официален фиксинг на БНБ на платените възнаградителни лихви за периода 17.01.2006 г. – 20.12.2019 г. е в размер на 10867.28 лева, като сумата от 343.24 лева за периода 30.11.2017 г. – 20.12.2019 г. е платена по договора за рефинансиране в лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случай, че от общата сума бъде приспадната платената договорена лихва за просрочена главница в размер на 30.46 швейцарски франка, то размерът на платените възнаградителни лихви по процесния договор за периода 17.01.2006 г. до 30.11.2017 г. биха възлизали на сумата 7041.19 швейцарски франка.

Съгласно заключението на 17.01.2006 г. от разплащателната сметка на ищеца М.

Н. Д. е наредена сумата от 120 швейцарски франка, представляваща такса за разглеждане и одобрение на кредита в размер на 1% от усвоената главница от 12 000 швейцарски франка. Левовата равностойност на таксата, изчислена по официален фиксинг на БНБ за 17.01.2006 г. /1 CHF = 1.26272 лева/, е в размер на 151.53 лева.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на иска, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се обуславя от извършване от ищеца М. Н.

Д. в полза на ответника „УниКредит Булбанк" АД пряка престация на парична сума за 3 получаването на която не е било налице валидно правоотношение между страните, което да оправдава имущественото разместване. Това обуславя възлагането на доказателствената тежест за наличие на правно основание за получаване на паричните суми в правната сфера на ответника.

Сумите са заплатени в изпълнение на задължения, породени от сключен между М. Н. Д. и „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД (чиито правоприемник е „УниКредит Булбанк" АД) договор за банков ипотечен кредит, който представлява правното основание за осъщественото имуществено разместване.

Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, тъй като договорът няма как да е безвъзмезден. Предоставянето на парична сума за временно ползване от кредитополучателя изисква същият да заплати цена за ползването на предоставения му финансов ресурс. В получаването на тази цена се състои икономическият интерес на банката да предоставя средства на трети лица като тази цена съставлява уговорената възнаградителна лихва, която е съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки – чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Няма никакво съмнение, че ищецът М. Н. Д. има качеството потребител в рамките на кредитното правоотношение с „УниКредит Булбанк" АД и се ползва от особената защита, дължима на потребителите.

В решение № 194 от 11.07.2025 г. по т. д. № 617/2023 г. на ВКС, I I т.о., е разяснено, че съгласно чл. 1, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори посочената Директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител. Съгласно чл. 288 ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. Съобразно чл. 291, т. 1 ДФЕС държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правнообвързващите актове на Европейския Съюз.

В изпълнение на това задължение с § 13а, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП посочената Директива е въведена във вътрешното ни право. Поради това и с оглед факта, че разпоредбите на чл. 143, ал. 1, чл. 145 и чл. 147 ЗЗП са идентични с чл. 3, чл.

4 и чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. посочените национални правни норми следва да се тълкуват в тяхната взаимна връзка, в духа и целите на Директивата и съобразно даденото от СЕС тълкуване на чл. 3 – 5 от нея.

В множество решения на СЕС /решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/71, OTP Bank и OTP Faktoring, EU:C:2018:750, т. 68; решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, Andriciuc и др., EU:C:2017:703, т. 43 и т. 1 от диспозитива; решение от 14.03.2019 г. по дело С-118/17, Dunai, EU:C:2019:207, т. 48; решение от 10.06.2021 г. по съединени дела C-776/19 - C-782/19, VB и др. срещу BNP Paribas Personal Finance SA, EU:C:2021:470, т. 56 и т. 60 и др./ е изразено разбирането, че клаузите, отнА.щи се до валутния риск в договор за кредит, деноминиран в чуждестранна валута и подлежи на погА.ване в същата валута, както и в договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, 4 попадат в обхвата на разпоредбата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, т. е. определят основния предмет на договора. Преценка на техния неравноправен характер не се извършва, ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че са били изразени на ясен и разбираем език. Изискването за яснота и разбираемост и съответно за прозрачност на съставяните от продавача или доставчика договорни клаузи не може да бъде сведено само до разбираемостта на клаузите от формална и граматическа гледна точка, а следва да се тълкува разширително поради това, че потребителят е в положение на послаба страна спрямо продавача или доставчика, по-специално по отношение на степента на информираност.