Решение № 36 от 28.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Пловдив, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Свeтлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500071 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 261013, постановено на 9.12.2021 г. по гр.д.

2949/2020 г. на Окръжен съд-П., с което е осъдена П.Р.Б.-гр. С. да заплати на ИВ. ИЛ. АП. сумата 75 000 лв. като обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнатите му обвинения по ДП №*** по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – П. за 2013 г., наблюдавано по пр. пр. №**** по описа на Окръжна прокуратура– П. за 2013 г., образувано от отделени материали по ДП №*** по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – П. за 2012 г., касаещи обвиненията на Д.С. за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал.

1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, на ИВ. ИЛ. АП. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 26, ал.

1 НК, на М.В.П. и на Е.К.П. за престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл.

202, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 201 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, прекратено с постановление на прокурор 1 при Окръжна прокуратура – П. от 27.01.2015 г. на основание чл. 243, ал. 1, т.

2 НПК, а също и от неоснователно повдигнатите му обвинения по ДП №*** по описа на „ПИП“ при ОД на МВР – П. за 2012 г., наблюдавано по пр. пр.

№**** по описа на Окръжна прокуратура – П. за 2012 г., за това, че на 15.11.2007 г. в гр. К. в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – заместник-кмет на Община К., в съучастие като извършител с подбудителя и помагача Д.К.С. да е нарушил служебните си задължения съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 Закон за обществените поръчки, чл. 4, ал. 2 Закон за общинските бюджети, като на 15.11.2007 г. е сключил договор за доставка на бетон между възложителя Община К., той като пълномощник на Кмета на Община К. и ЕТ „Е.С.-В.“, като изпълнител, с цел да набави за другиго - ЕТ „Е.С.-В.“, облага и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община К., а именно такива от имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени смущения в нормалното функциониране на Община К., компрометиране на нейния авторитет и разколебаване доверието на гражданите - престъпления по чл.

282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 НК; през периода 23.04.2008 г. до 01.04.2009 г. в гр. К. в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - заместник-кмет на Община К., при условията на продължавано престъпление е нарушил служебните си задължения съгласно Решение от 15.02.2008 г. относно приемане на отчета за 2007 г. и бюджета за 2008 г. на Община К. на Общински съвет – Община К., Решение № 264/27.02.2009 г. относно приемане на отчета за 2008 г. и бюджета за 2009 г. на Община К. на Общински съвет – Община К., Решение № 635/22.02.2011 г. относно приемане на отчета за 2010 г. и бюджета за 2011 г. на Община К. на Общински съвет – Община К., като се е разпоредил с парични средства от бюджета на Община К. с цел да набави за другиго имотна облага, а именно за П.И.П. в размер на 100 лв., за З.Й.К. в размер на 50 лв. и за З.Д.Е. в размер на 200 лв., всичко общо за 350 лв. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за Община К., а именно такива от имуществен характер, както и такива, изразяващи се в създадени смущения в нормалното функциониране на Община К., компрометиране на нейния авторитет и разколебаване доверието на гражданите – престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК; за периода месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г. в гр. К., при условията на 2 продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - заместник-кмет на Община К., е използвал своето служебно положение, за да набави за себе си противозаконна облага, а именно да бъде положен безплатен труд от лицата Б.Б.Б., Д.С.А., Ф.Ф.А., Н.Ф.Е., Х.Р.Б., С.А.С., А.Я.К., З.И. А., Р.Г.Т., на негов строителен обект, находящ се в местността „К.“, Община К., област П. – престъпление по чл.

283 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, по който обвинителен акт е образувано НОХД № 1259 по описа на Окръжен съд– П., Наказателно отделение за 2013 г., в извършването на които престъпления е признат за невинен и оправдан с влязло в сила на 06.12.2017 г. решение постановено по н. о. х. д. № 1259 по описа на Окръжен съд – П. за 2013 г., ведно със законната лихва от 06.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лв. е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като неоснователен, както и е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 67 744.40 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неоснователно повдигнатите му обвинения по горните наказателни производства, съизмерваща се с нереализирани доходи от трудови възнаграждения за периода 05.09.2012 г. – 06.12.2017 г. , осъдена е П.Р.Б.-гр. С. да заплати на ИВ. ИЛ. АП. сумата 10 лв. - разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 1033.20 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск, осъдена е П.Р.Б.-гр. С. да заплати в полза на Окръжен съд – П. сумата 833 лева бюджетни разноски по допуснатите по делото съдебно-счетоводна, съдебномедицинска и съдебна психологическа експертизи.

Жалбоподателят ИВ. ИЛ. АП. с подадената на 20.12.2021 г. въззивна жалба моли по посочените в нея съображения решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частите му, с които предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размер над 75 000 лв. до пълния предявен размер 150 000 лв. и е отхвърлен изцяло предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 67 744,40 лв., както и в частта му за разноските, като бъде постановено от апелативния съд решение, с което първият иск да бъде уважен в пълния предявен размер и да бъде уважен вторият иск, ведно със законните лихви. Като ищец в производството пред 3 окръжния съд предявява искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за претърпени болки и страдания, настъпили вследствие на воденото срещу него наказателно производство по ДП №***/2013 г. на Отдел „ИП“ при ОД МВРП., което е било прекратено, и по НОХД № 1259/2013 г. на ОС-П., приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 6.12.2017 г., както и да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди за неполучено от него брутно трудово възнаграждение в размер на 67 744,40 лв. за периода от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г., в който той е бил лишен от трудово възнаграждение след освобождаването му от длъжност като заместник-кмет поради повдигането на обвинение срещу него за престъпленията, извършени в качеството му на длъжностно лице, ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 6.12.2017 г. до окончателното изплащане. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Моли въззивната жалба, подадена от П., да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски.

Жалбоподателят П.Р.Б. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно в частта му, с която е осъдена да заплати на ИВ. ИЛ. АП. сумата 75 000 лв. като обезщетение по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за причинени му неимуществени вреди вследствие на неоснователно повдигнати му обвинения, съответно посочени в решението, ведно със законната лихва върху тази сума от 6.12.2017 г., както и в частта му за разноските. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от А. искове по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства. Моли въззивната жалба, подадена от И.А., да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

4

Безспорно е между страните, че срещу ищеца по делото И.А. са били водени наказателни производства по ДП №***/2012 г. и ДП №***/2013 г. по описа на Сектор ПИП-ОДМВР-П.. Безспорно е, че по първото наказателно производство по ДП №***/2012 г. той е бил привлечен като обвиняем и са му предявени обвинения за три престъпления – по чл. 282,ал.2,вр.ал.1, вр. чл.

20,ал.2 от НК, по чл. 282,ал.2,вр. ал.1, вр. чл. 26,ал.1 от НК и по чл. 283 вр. чл.

26,ал.1 от НК, бил е предаден на съд и е бил признат за невинен, като присъдата е влязла в сила след постановено решение на ВКС на 6.12.2017 г.

Безспорно е, че второто ДП №***/2013 г. с обвинение по чл. 202,ал.1,т.1, вр. чл. 201,вр.чл.26,ал.1 от НК е било прекратено с постановление на ОП-П. от 27.01.2015 г. С подадената на 26.11.2020 г. искова молба ищецът А. твърди, че той е бил заместник-кмет на Община К. и на 16.08.2012 г. е бил задържан на работното си място в публична акция, като задържането под стража първо е било за 24 часа на основание чл. 63,ал.1,т.1 от ЗМВР и след това за още 72 часа с постановление на ОП-П., след което му е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Твърди, че е бил отстранен от длъжност по реда на чл. 69 от НПК с определение на ОС-П. от 22.08.2012 г., влязло в сила на 28.08.2012 г. след потвърждаването му с определение на АС-П.. Твърди, че първото наказателно производство е продължило от 16.08.2012 г. до 6.12.2017 г., през които 5 години и 4 месеца той е търпял последиците от факта, че е бил обвиняем за четири и подсъдим за три тежки умишлени престъпления, за които са предвидени наказания лишаване от свобода от 1 до 8 години, по третото до 3 години, като той повече от 5 години е бил отстранен от длъжност и не е получавал заплата, като внесената на 20.08.2012 г. парична гаранция от 5 000 лв. е била освободена през м.февруари на 2018 г. Твърди, че наказателното производство срещу него е протекло при огромна публичност. Твърди, че арестът му (заедно с този на кмета на Общината) е бил извършен при публична акция в кабинета в работно време пред погледите на колеги, съграждани и близки, изведен е бил от сградата на Общината с белезници.

Твърди, че случаят придобива веднага гласност по всички телевизии и всички останали медии, като информацията е била разгласена от говорителя на ОПП., както и че е отразяван от медиите за дълъг период от време, включително по време на съдебните дела е имало излъчвания, като темата останала водеща почти до постановяване на оправдателната присъда. Твърди, че П. не е 5 излизала с позиция, че медийната истерия е неуместна до произнасянето от съда. Твърди, че е станал жертва на непреценени обвинения и изказвания, които са преобърнали живота му из основи, погазили са неговото достойнство, авторитет и добро име по начин повече да няма силите, желанието и здравето да следва стремежите си както в професионално, така и в лично отношение. Твърди, че е бил лишен от работа през целия период на процеса, повече от 5 години, лишен е бил от трудови доходи, принуден е бил да работи на полето за някакви доходи, влошило се е здравословното му състояние, като вследствие на преживения стрес е стигнал до и.з. и редица други заболявания, установени с решения на ТЕЛК, психическото напрежение е довело до проблеми със сърдечната дейност и а.х., д. и преминаване два месеца след повдигане на обвиненията на и. лечение, преживял е психическа травма от угрозата от затвор до 10 години, а срамът и унижението пред обществото са го променили до друг човек, затворен, напрегнат, социално изолиран. Твърди, че наказателното производство се е отразило тежко на служебното и общественото му положение, като е бил уважаван член на обществото, заемащ длъжността заместник-кмет на Община К. от 2004 г. до 2012 г., а е бил публично арестуван и обвинен в няколко тежки умишлени престъпления по служба, вследствие на което образът му бил сатанизиран пред обществото. Твърди, че е било образувано и производство пред КПУКИ, което е било прекратено. Претендира за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. Твърди, че след отстраняването му от длъжност с влязлото в сила на 28.08.2012 г. определение на съда той е бил лишен от трудово възнаграждение за времето от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г., което към момента на освобождаването му от длъжност е било в размер на 1 030,17 лв. месечно, поради което за периода от 63 месеца, от 5.09.2012 г. до 6.12.2017 г. е претърпял имуществена вреда в размер на 64 900,71 лв., която сума претендира за присъждане като обезщетение за имуществени вреди (в хода на съдебното производства е изменен, увеличен размерът на тази претенция на 67 744,40 лв.). Претендира и за присъждане на законна лихва върху двете суми от 6.12.2017 г.