Определение № 518 от 13.03.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Плевен, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500127 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 248 вр. чл. 278 ГПК.

С Определение № 94/ 08. 01. 2024 г. по гр. д. № 3351/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд на основание чл. 248 ГПК съдът е изменил Решение № 1782/ 13. 12. 2023 г. по гр. д. № 3351/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд в частта за разноските, като на основание чл. 38, ал.2 ЗА е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК*** да заплати на Е.

А. ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр. София с БУЛСТАТ *** , представлявано от Д. М. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от Е. А. ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр. София с

БУЛСТАТ *** , представлявано от Д. М. М. срещу определението на съда постановено по реда на чл. 248 ГПК. Твърди се, че постановеното определение е в противоречие с процесуалния закон и с практиката на СЕС, като е налице правна и фактическа сложност на делото относно предявения иск за нищожност на клауза от договор и възстановяване на неправомерно надвзети суми. Отправено е искане за отмяна на определението и молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение.

Ответникът по частната жалба „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК*** не е изразил становище по частната жалба.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по

1 делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има право да обжалва срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От постановеното Решение № 1782/ 13. 12. 2023 г. по гр. д. № 3351/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд става ясно, че с оглед изхода на делото( предявените два иска са уважени изцяло) районният съд на основание чл. 38, ал.2 ЗА е постановил да се изплати в полза на процесуалния представител на ищеца Е. А. Д. „Д. М.“

– гр. София адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС.

Адвокатското възнаграждение е присъдено на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв. В случая съдът е присъдил по 400 лв. адвокатско възнаграждение за всеки от обективно съединените два иска, съответно общо 800 лв. и с начислен ДДС размерът на възнаграждението е 960 лв.

С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК съдът се е позовал на цитираната наредба и на Решение от 05. 12. 2006 г. по обединени дела С- 94/ 2004 и С- 202/ 2004 на

СЕС, съгласно което делегирането на частноправен субект (какъвто е Висшият адвокатски съвет) на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Приема се, че правоприлагащият орган (съд) следва да има възможност , отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определеният размер на адвокатските възнаграждения, когато той се явява несъразмерно висок с оглед положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната страна в процеса.

Първоинстанционният съд е цитирал и други решения на СЕС, които са в същия смисъл относно основните правомощия на съда да определя размерите 2 на адвокатските възнаграждения, отчитайки посочените по- горе критерии.

В обжалваното определение районният съд е приел, че определеното адвокатско възнаграждение е в завишен размер, като е посочил три, вместо два предявени иска и че определените възнаграждения в наредбата в размер на 1000 лв. за неоценяеми и по 400 лв. з двата оценяеми иска са значително завишени като надхвърлят икономическият интерес и поради факта, че защитата на отделните искове не е до такава степен самостоятелна е специфична, че да налага определяне на хонорара в такава степен. Посочено е, че по делото е проведено само едно съдебно заседание, без изслушване на експертизи и на тази основа съдът е определил възнаграждение в размер на 160 лв. за неоценяемите искове и 160 лв. за оценяемите искове, общо в размер на 480 лв. , като не е уточнил с ДДС или без да е начисляван ДДС.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. От доказателствата по делото става ясно, че са предявени два оценяеми искове – иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена на иска 400 лв. и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД с цена на иска 9, 11 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 от наредбата за оценяеми искове до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв. за всеки поотделно съобразно разпоредбата на чл.2, ал.5 от наредбата.

Въззивният съд приема, че възнаграждението на процесуалният представител на ищеца за двата иска с оглед правната и фактическа сложност в размер на 400 лв. за всеки от тези искове е силно завишена, като следва да се съобрази цитираната практика на СЕС досежно възможностите на съда да определя като правоприлагащ орган размерите на адвокатските възнаграждения съобразявайки обективните критерии. Действително процесуалният представител е положил усилия за написване на исковата молба, представена е допълнителна молба с искане за изменение на иска, като тази молба е и писмена защита по предявените искове, изслушана е и икономическа експертиза, допусната по искане на ищеца с исковата молба.

Въз основа на тези обстоятелства и предвид правната сложност на предявените искове съдът счита, че следва възнаграждението за иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде в размер на 200 лв. без ДДС и в размер на 240 лв. с начислен ДДС. По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1 , пр.1 ЗЗД съдът счита, че същият е акцесорен по отношение на 3 първия иск и е с по- малка правна сложност, поради което следва възнаграждението да бъде в размер на 160 лв. без ДДС и съответно в размер на 192 лв. с начислен ДДС. Общият размер на адвокатското възнаграждение следва да е 432 с начислен ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 248 вр. чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 94/ 08. 01. 2024 г. по гр. д. № 3351/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение №№ 1782/ 13. 12.

2023 г. по гр. д. № 3351/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която на основание чл. 38, ал.2 ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** е осъдено да заплати на Е. А. ДРУЖЕСТВО

„Д. М.“ – гр. София с БУЛСТАТ ***, като процесуален представител на ищеца Н. Е. П. с ЕГН********** адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., както следва:

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *** да заплати на Е. А. ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр. София с БУЛСТАТ ***, като процесуален представител на ищеца Н.

Е. П. с ЕГН********** адвокатско възнаграждение в размер на 432 лв. с начислен ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4