Разпореждане № 929 от 16.02.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 929 гр. Благоевград, 16.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100211 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадено от „Б, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж. И. Д. с ЕГН:

********** от село О, за сумите от 9775,33 евро – главница; 822,99 евро – договорна /възнаградителна/ лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 29.01.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит № 6679127 от 28.02.2025г., сключен от длъжника с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /с настоящо наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/ с Договор за цесия от 15.10.2025г., както и разноски за държавна такса /180,17 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /92,03 евро/.

Заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за настъпило частно правоприемство, основано на Договор за цесия от 15.10.2025г. и Приложение №1 към него. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени. Не са представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Не е посочено и дали са извършвани плащания от длъжника по Договора за потребителски кредит № 6679127 от 28.02.2025г. и ако има такива - в какъв размер са плащанията и кога са направени, както и към кои пера от дълга са отнесени същите. По отношение на претендираната договорна лихва в размер на 822,99 евро, съдът е констатирал, че заявителят не е посочил начален и краен период.

С оглед изложеното, с Разпореждане № 577/31.01.2026г., постановено по делото, съдът е дал указания за представяне на доказателства за посочените обстоятелства.

От заявителя е постъпило становище вх.№ 3761/13.02.2026г., с което представя договора за цесия и приложение № 1 към него, с което са 1 индивидуализирани вземанията към длъжника. Твърди се, че погашения по кредита не са извършвани от страна на длъжника, както и че претендираното договорно възнаграждение е начислено от момента на сключване на договора за кредит - 25.02.2025г. до датата на последната погасителна вноска съгласно погасителния план - 21.02.2035г. Посочено е и че цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /с настоящо наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/ - заявителя, е изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия, чрез препоръчана поща с обратна разписка, като същото е върнато с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с „У Договор за цесия от 15.10.2025г. и Приложение №1 към него. С оглед изложеното, следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. По делото с подаденото от заявителя становище не се доказа надлежното уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради това съдът приема, че в хипотеза на настъпило частно правоприемство /в случая цедиране на вземането/, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентът-праводател, който е носител на спорното право към този момент /в този смисъл Определение № 492/30.07.2014г., постановено по т.д.№ 3933/2013г. на ВКС, II т.о./. Доколкото заявителят - цесионер не е надлежно процесуално легитимиран да подаде заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същото следва да бъде отхвърлено изцяло.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че заявлението в частта, с която се претендира договорна лихва, начислена за периода от сключване на договора за кредит - 25.02.2025г. (макар от договора да се установява, че същият е сключен на 28.02.2025г.) до датата на последната погасителна вноска съгласно погасителния план - 21.02.2035г., е нередовно и нередовността не е отстранена въпреки дадените от съда указания. Съгласно постановките на ТР 3/27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост (която заявителят твърди да е настъпила на 09.12.2025г.) по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на предсрочната изискуемост до датата на плащането. При предсрочната изискуемост кредиторът е упражнил правото си на избор да иска изпълнение преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск и по този начин е преустановил добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника. Поради това уговореното 2 възнаграждение за ползване (договорна лихва) за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи, а заявителят незаконосъобразно я е начислил до датата на последната погасителна вноска съгласно погасителния план - 21.02.2035г.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление вх. № 2417/2026г., подадено от „Бе за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж. И.

Д. с ЕГН: ********** от село О, за сумите от 9775,33 евро – главница; 822,99 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.02.2025г. до 21.02.2035г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за потребителски кредит № 6679127 от 28.02.2025г., сключен от длъжника с „У, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Кредит Инкасо И /с настоящо наименование „Бс Договор за цесия от 15.10.2025г., както и разноски за държавна такса /180,17 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /92,03 евро/.

УКАЗВА на заявителя „Б, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията си против длъжника, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса, като му указва, че при непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3