Решение № 162 от 08.12.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Русе, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело № 20214500900319 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по търговски спор – глава ХХХІІ от ГПК .

Ищецът „Р.И.“ АД ЕИК ***** гр. София, представлявано от изпълнителен директор Н.С.Б. чрез адвокат М. Ч. предявява иск срещу „Т.“ ЕАД ЕИК ****** гр. София, представлявано от изпълнителен директор О.Л.П. съдът да признае за установено, че „Т.“ ЕАД ЕИК ****** гр. Русе, ул.

„А.“ № 26, ет. 4, офис 9, представлявано от изп. директор О.Л.П., дължи на „Р.И.” АД с ЕИК ***** следните суми на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,:

127160.44 лв. (сто двадесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки) – главница;

28750.31 лв. (двадесет и осем хиляди седемстотин и петдесет лева и тридесет и една стотинки) - лихва за просрочие, считано от 18.03.2013 г. до 31.12.2019г.;

3199.33 лв. (три хиляди сто деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) - договорна лихва, считано от 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г.;

22606.3 лв. (двадесет и две хиляди шестстотин и шест лева и тридесет стотинки) - законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до 1

15.10.2021 г.;

Разноски по ч.гр.дело № 20214520101234 на X граждански състав на Русенски Районен Съд, и пред окръжния съд, ведно с изплатените адвокатски възнаграждения.

Ответникът „Т.“ ЕАД ЕИК ****** чрез адвокат И. Г. възразява за изтекла давност по отношение вземанията за лихви, възникнали преди 4.03.2018г. (заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 4.03.2021г.) При учредяването на търговското дружество „Т.” ЕАД, „Р.И." АД като учредител, а впоследствие и акционер, притежаващ 50 % от акциите на дружеството, е поело ангажимента да осигури производствена площадка и производствени помещения, в които да бъдат инсталирани машините и съоръженията, осигурени от другия учредител и акционер - „Т.

И.” ООД, и по този начин да бъде формирано производствено предприятие, чрез което новоучреденото дружество да извършва своята производствена и търговска дейност. „Р.И." АД осигурил производствената площадка и помещения, собственост на „Е. – Русе“, находящи се в гр. Русе, Източна промишлена зона - ТЕЦ, в които, след извършването на необходимите подготвителни и ремонтни дейности, са били инсталирани осигурените от „Т.

И.” ООД машини и съоръжения, и в така образуваното производствено предприятие е започнала да се извършва дейността на учреденото съвместно дружество „Т.” ЕАД. Средствата предоставени от „Р.И." АД в изпълнение на поетите от него ангажименти за извършването на необходимите подготвителни и ремонтни дейности на осигурените производствена площадка и помещения, са били счетоводно оформени като заем, предоставен на „Т.” ЕАД, който заем е и предмет на предявената искова претенция, вече заедно с начислени лихви. Договорът за заем е привиден, тъй като същият е сключен единствено с цел счетоводното отразяване на разходите, направени от „Р.И." АД за изпълнение на поетия от дружеството ангажимент за осигуряване на производствена площадка и производствени помещения, включително и за извършването на всички подготвителни и ремонтни дейности, необходими за тяхното привеждане в състояние, което да е годно за експлоатация като предприятие за производство, ремонтиране и възстановяване на различни системи за задвижване в енергетиката. В подкрепа на твърдението за привидност е и обстоятелството, че договорът за заем и всички анекси и допълнителни споразумения към него, с изключение 2 на последното споразумение с нотариална заверка на подписите, са подписвани от едно и също лице за заемодател, и заемател. Привидните договори и договорите, при които липсва съгласие, са нищожни, поради което предявените искове са неоснователни. През месец април 2019г. цялата производствена база била продадена и „Т.“ ЕАД поканено от новия собственик да освободи ползваните производствена площадка и помещения.

„Т.” ЕАД е било принудено самостоятелно да си осигури нови помещения и в периода от м. април до м. септември 2019г. да вложи за техния ремонт и привеждане в годно експлоатационно състояние сумата общо от 116574.38 лв. с вкл. ДДС. Изразходването на тази сума за извършването на действия, които са били ангажимент на „Р.И." АД, представлява вреда, претърпяна от страна на „Т.” ЕАД, и тъй като тази вреда е настъпила в резултат на бездействието на „Р.И." АД да изпълни своите ангажименти. „Р.И." АД дължи обезщетение в размер на причинените вреди в размер на 116574.38 лв. с вкл. ДДС, заедно с дължимата лихва за забава върху тази сума, която към 29.12.2021г. е в размер на 26617.82 лв. Отделно от това „Р.И." АД дължи на „Т.” ЕАД и обезщетение в размер на пропуснатите ползи в общ размер от 33369.20 лв., претърпени в резултат на принудителното прекъсване на производствената дейност на дружеството в периода от края на м. април 2019г. до м юли 2019г., причина за което е отново неизпълнението на ангажимента за своевременно осигуряване на производствена площадка и помещения, за което към този момент е отговаряло „Р.И." АД.

Ответникът прави възражение за прихващане с описаните по-горе вземания на „Т.” ЕАД от „Р.И." АД, представляващи обезщетение за вреди в общ размер от 176561.40 лв., състоящи се в претърпени загуби от 143192.20 лв. с включени лихви до 29.12.2021г. и пропуснати ползи от 33369.20лв., в резултат на което всички предявени от ищеца вземания, предмет на настоящото производство, следва да бъдат погасени с тези насрещни вземания до размера на по-малкото от двете вземания, и съответно исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени направените от дружеството разноски в производството по разглеждане на настоящите искове, както и разноските направени в заповедното производство.

Ищецът в допълнителна искова молба твърди, че е неоснователно възражението за изтекла давност за лихвите, тъй като тригодишният срок следва да се брои от 1.01.2021г. Възражението за нищожност е 3 неоснователно. Договорът за заем е от 2013г. със съответни удължавания на срока. Ответникът е подписвал всяко удължаване на срока без позоваване на привидност.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е посочена в исковата молба – чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

Възражението на ответника за давност е по чл. 111 от ЗЗД, възражението за прихващане - по чл. 104 от ЗЗД, а възражението за нищожност на договора за заем – по чл. 26, ал.2 вр. чл. 17 ЗЗД.

Окръжният съд прецени доказателствата по делото и доводите на страните и прие следното:

Русенският районен съд е издал заповед № 650/5.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 1234/2021г. с което разпорежда длъжникът „Т.“ ЕАД ЕИК ****** да заплати на кредитора „Р.И.“ АД ЕИК ***** гр. София сумите:

127160.44 лв.– главница, 28750.31 лв. - лихва за просрочие, считано от 18.02.2013 г. до 31.12.2019г., 3199.33 лв. - договорна лихва, считано от 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г. и разноски 3354,75 лв. държавна такса и 3100 лв. адвокатско възнаграждение.

Документът по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е споразумение между „Р.И.“ АД ЕИК ***** и „Т.“ АД ЕИК ****** от 6.11.2019г. с нотариална заверка на подписите на представителите на договарящите дружества – Н.С.Б. и Б.Л.М., съгласно което споразумение страните установяват, че към дата 30.06.2019г. задълженията на „Т.“ АД към „Р.И.“ АД възлизат на 127160,44 лв. главница и 25022,59 лв. лихва. Срокът за погасяване на това задължение по договора за заем от 18.02.2013г. се удължава до 31.12.2020г. на 12 равни месечни вноски до 10-то число на месеца през календарната 2020г. Към споразумението е приложен и подписан двустранно погасителен план.

В споразумението е описана историята на договорите между страните /договори за паричен заем, споразумение за прихващане/, довела до формиране на паричното задължение за главница 127160,44 лв., за което страните се съгласяват, че „Т.“ АД дължи на „Р.И.“ АД.

„Т.“ ЕАД, представлявано от О.Л.П. чрез пълномощник адвокат И. Х. Г., е подал възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение, поради наличие 4 на насрещни вземания, с които следва да се извърши прихващане, както и поради изтичането на погасителна давност за част от вземанията.

В законния едномесечен срок „Р.И.“ АД предявява установителен иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на паричните задължения, предмет на заповедта за изпълнение, както следва: 127160.44 лв.– главница, 28750.31 лв. - лихва за просрочие, считано от 18.03.2013 г. до 31.12.2019г., 3199.33 лв. - договорна лихва, считано от 31.12.2019 г. до 31.12.2020 г., 22606.3 лв. - законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до 15.10.2021 г.

Както се вижда в установителния иск по чл. 422 от ГПК е включено вземане в размер 22606.3 лв. - законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2020 г. до 15.10.2021 г., което не е предмет на заповедта.

Установителният иск по чл. 422 от ГПК за това вземане е недопустим.

Споразумението между „Р.И.“ АД ЕИК ***** и „Т.“ АД ЕИК ****** от 6.11.2019г. с нотариална заверка на подписите изброява предходните споразумения между страните, които са представени по делото, както следва:

На 18 февруари 2013г. е сключен Договор за заем, съгласно който „Р.И.“ АД предоставя на „Т.“ АД в заем сумата 44227,20 лв. за срок от 12 месеца.

Заемателят се задължава да върне заема до 18.02.2014г. Заемателят се задължава да използва предоставената сума за поръчка изработване на изковки и заготовки от прокат. Уговорена е 10% годишна лихва. При забава да се върне заема ще се дължи неустойка в двойния размер лихва. На 12.04.2013г. с Анекс № 1 заемодателят предоставя на заемателя още 62400 лв. и сумата на заема става 106627,20 лв. На 23.04.2013г. сумата на заема се увеличава с още 94400 лв. и става 201027,20 лв. С допълнително споразумение от 18.02.2014г. срокът за ползване на заемната сума се увеличава с една година – до 18.02.2015г. С Анекс № 3 сумата на заема се увеличава със 165000лв. Със споразумение за прихващане от 10.11.2014г. сумата за връщане 366027,20 лв. главница и 12983,71 лв. лихва се намалява с насрещно задължение за 12069,86 лв., при което главницата по заема остава 366027,20 лв., а лихвата се намалява до 913,85 лв. С допълнително споразумение от 18.02.2015г. срокът за връщане на заема се удължава до 18.02.2016г. С допълнително споразумение от 18.02.2016г. срокът става 18.02.2017г. Следващото удължаване е до 18.02.2018г.

5

По делото е представено становище от адвокат Л.Х., която като представител на „Т.“ АД се съгласява, че дължимата сума по заема към 30.06.2019г. е 127160, 44 лв. Пълномощно за адвоката не е представено.

С покана, получена от „Т.“ ЕАД на 10.02.2021г., „Р.И.“ АД изисква плащане на дължими суми по договора за заем 159110,08 лв., от които лихви 28750,31 лв. „Т.“ ЕАД отговаря, че не дължи заплащане на сумата поради наличие на насрещни вземания и излага същите твърдения и възражения като в отговора на исковата молба по настоящото дело.

Съдебно-счетоводната експертиза по делото дава заключение, че при „Р.И.“ АД дължимите вноски и лихва по договора за заем са осчетоводявани съгласно Закона за счетоводството по правилата за осчетоводяване на вземания по предоставени заеми и лихви. „Т.“ ЕАД е предоставил на вещото лице оборотна ведомост, от която се вижда, че салдото по сметка получени дългосрочни заеми съвпада напълно търсената от него сума. Заемът по основния договор и анексите е отразен огледално в двете дружества, съответно при ищеца като вземане по предоставен заем, а при ответника – като задължение по получен заем. Отчетени са погасявания и прихващания.

Не всички погасявания на задължения са правени с парични потокци Погасяване има и в резултат на прихващания с фактури за извършени разходи от „Т.“ ЕАД за привеждане на базата в годен за работа вид. Така по счетоводни документи дължимите суми по договора за заем са, както следва: