Решение № 5109 от 21.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5109 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330108273 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес ******, чрез пълномощника адв. Д. Б., против „Сити Кеш” ООД, ЕИК:

202531869, със седалище и адрес на управление: град София, бул.

„Цариградско шосе” № 115Е, ет. 5, представлявано от ****** Н. П., с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1263,90 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г., сключен между страните.

С исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г., с уговорена главница 1500 лв., при договорна лихва от 380,10 лв., съответстваща на фиксиран лихвен процент от 50 %, и при посочен в договора ГПР от 63,31 %. Твърди се, че в договора била уговорена неустойка от 1263,90 лв. при непредоставяне в тридневен срок от сключването на кредита едно от измежду две възможно обезпечения – предоставяне на банкова гаранция или осигуряване на поне две физически лице за поръчители, които да отговорят на посочените в договора изисквания. Твърди се още, че ищцата била върнала заемната сума и възнаградителната лихва, но не дължала плащане на неустойката. В тази връзка се поддържа, че процесния договор бил такъв за потребителски кредит, като същият бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, тъй като не било ясно посочено в договора как е формиран ГПР по кредита. В процента на разходите следвало да се включи и задължението за неустойка, като по този 1 начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се още, че неустойката противоречала на добрите нрави и била прекомерна, което водело до нищожност на клаузата, въз основа на която тя е начислена. В тази насока са развити съображения. Клаузата за неустойка била недействителна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, а също така противоречала и на чл. 71 ЗЗД и на чл. 33 ЗПК. По изложените съображения се моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока за отговор ответникът „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, оспорва иска, като счита клаузата за неустойка за действителна и отговаряща на императивните изисквания на ЗПК. В тази насока развива съображения, с оглед на които моли да се отхвърли ищцовата претенция. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящия установителен иск се намира за процесуално допустим, като е налице правен интерес за ищеца от неговото предявяване. В тази насока се съобрази представеното копие от Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г., сключен между страните, с уговорена в чл. 11, ал. 1 от същия неустойка в размер от 1263,90 лв. Задължението за същата неустойка е включено в погасителния план по кредитното правоотношение, копие от който също е приобщено по делото. Следователно налице е съществуваща и обективирана в писмен документ претенция на ответното дружество спрямо ищеца за заплащане на сумата по процесната клауза, което предполага и интереса на ищеца да установи, че не дължи плащане на неустойката.

По същество на претенцията следва да се посочи, че не е спорно сключването между ищеца М. К. Д., като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, на Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г. Както се посочи, копие от същия е налично по делото.

Заемното правоотношение е възникнало за сумата от 1500 лв. – отпуснат кредит, при фиксиран месечен лихвен процент от 50 % и годишен процент на разходите – 63,31 %, с посоченото в исковата молба съдържание.

Съгласно чл. 5 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на следните изисквания, описани и в исковата молба, а именно едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат 2 кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

При непредоставяне на едно от посочените обезпечения в предвидения срок, се начислява неустойка в размер на 1 263,90 лв. съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора.

Спорният въпрос между страните се заключва относно действителността на процесното заемно правоотношение и конкретно на уговорената в чл. 11, ал. 1 от Договора клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение. В тази насока съдът намира, че доколкото се установява възникването между ищеца и „Сити Кеш” ЕООД на облигационна връзка по силата на Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г., с визираното по-горе съдържание, то М. Д. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Поради това той се ползва и със законоустановената потребителска закрила, като приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

При отчитане на горното, то за основателни се намират твърденията в исковата молба за нищожност на процесната договорна клауза за неустойка на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото същата води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената в чл. 11 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор обаче тя не е включена при изчисляване на процента на разходите, но реално води до оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, предвид стойността на главницата – 1500 лв., годишния лихвен процент от 50 %, краткия срок на договора – осем месеца, и размера на неустойката от 1 263,90 лв., който е над 60 % от главницата. Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последици недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК. Предвид високия размер на процентното оскъпяване на кредита, положително прехвърлящ пет пъти размера на законната лихва, то нарушена се явява и забраната досежно горната граница на ГПР, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който клаузи в договор, 3 надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Следователно сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г. е недействителен, което предполага и нищожността на отделните негови клаузи, в това число и процесната клауза за неустойка. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение недължима е и сумата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договора.

Плащане по същата не се следва и такова неоснователно се търси от кредитора, като включено в погасителния план, респ. длъжникът не дължи внасяне на суми за погасяване на процесната неустойка.

По изложените съображения настоящия отрицателен установителен иск се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Относно разноските:

При горния изход на спора в полза на ищеца ще се присъди сумата от 43,60 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Д. следва да се присъди сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес ******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П., сумата от 1263,90 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, уговорена в Договор за потребителски кредит № ******/20.09.2024 г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН: **********, с адрес ****** , сумата от 43,60 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ****** Д. Г.

Б., с личен номер ****** от ******, със служебен адрес ******, сумата от 400 4 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5