Решение № 908 от 08.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Варна, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501302 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 435, ал. 3 ГПК.

Образувано е по жалба на Н. А. Б. вх.№ 11581/17.05.2024 г. по описа на ЧСИ Л***** С***** рег. № ***, против постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2024 г., постановено по изпълнително дело № 916/2020 г. по описа на ЧСИ Л***** С***** с което е възложен имот, собственост на длъжника Н. Б., представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „*********“ № 2-а, с идентификатор *******, ведно със самостоятелните обекти в нея с идентификатори, както следва: *******.1;

*******.2; *******.3, ведно с 98.25 кв. м. идеални част от поземлен имот с идентификатор *******., на купувача от проданта В*** А****** П***** за сумата от 165 000 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Жалбоподателят твърди, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно.

Сочи, че при проведения търг са продадени множество имоти за задължение, което е на значително по-ниска стойност, като навежда оплакване, че отчужденото имущество е несеквестируемо независимо от факта, че задължението по изпълнителното дело е за издръжка. Твърди, че при публичната продан са възложени няколко отделни самостоятелни обекта, като счита, че дори един от тях би бил достатъчен да покрие задълженията по изпълнителното производство. Излага, че е лишен от свобода, поради което твърди, че не е бил надлежно уведомен за насрочената продажба, респ. не е бил във възможност да защити правата си. Заявява, че отчужденото имущество е продадено на стойност много по-ниска от действителната му такава. Моли за отмяна на обжалвания акт и връщане делото на ЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения от останалите страни по изпълнителното дело.

1

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна –длъжник по изпълнителното дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, както и срещу подлежащ на обжалване акт, съобразно чл. 435, ал. 3 ГПК, поради което е допустима.

По същество съдът намира следното:

Изпълнително дело № 916/2020 г. по описа на ЧСИ Л***** С**** е образувано по молба на С. Д. на 01.06.2020 г. въз основа на изпълнителен лист № 232, издаден въз основа на влязла в сила Присъда № 65/10.03.2020 г. по НОХД № 4332/2019 г. по описа на ВРС срещу Н. А. Б. за заплащане на главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деяние по чл. 209, ал. 1 НК. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ проучване имущественото състояние на длъжника, както и налагането на запор върху ба***вите сметки, вкл. възбрана, опис и провеждане на публична продан на имотите на длъжника.

На основание чл. 458 ГПК по изпълнителното дело е присъединен като взискател ТД НАП – Варна за публични задължения на Н. А. Б., както и Община Варна за дължимите от длъжника данъци върху недвижим имот и такса битови отпадъци.

На осн. чл. 456, ал. 2 ГПК по изпълнителното дело са присъединени взискателите Районен съд – Варна, Г. Г., Д. Г., В. Т.а У. – законен представител на децата Н. Н. Б. и В. Н. Б., както и К. и С. К.и.

На 10.06.2020 г. ЧСИ е вписал възбрана върху имота, предмет на публичната продан /л. 39 по изп. дело/, като след това е извършен опис и оценка на същия. По делото са насрочени и обявени за нестанали поради неявяване на наддавачи множество публични продани с актуализация на оценката на имота, първата от които 16.12.2022 г. - 16.01.2023 г., а последната 15.03.2024 г. до 15.04.2024 г. с начална цена 164 592.00 лв., която видно от протокол от 12.03.2024 г. /л. 375/ е надлежно разгласена.

Видно от Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 16.04.2024 г. /л. 385-389 от изп.д./ в сградата на ВРС, в присъствието на явилите се наддавачи, ЧСИ е констатирал, че в срока на публичната продан е постъпило едно наддавателно предложение с вх. № 141/15.04.2024 г. от В*** А****** П***** с предложена цена в размер на 165 000 лв., придружено с молба и вносна бележка за внесен по сметка на ЧСИ задатък от 10% с платежно нареждане от 01.04.2024 г. /л. 381-383 от изп.д./.

ЧСИ е констатирал, че с оглед постъпилото единствено наддавателно предложение от наддавача В*** А****** П*****, предложената от него цена в размер на 165 000 лева се явява най-високата такава, поради което същият е обявен за купувач на имота. Указано е и задължението на обявения купувач да внесе по сметка на ЧСИ предложената от него цена, като приспадне внесения задатък в двуседмичен срок. Протоколът е подписан от съдебният изпълнител и от обявения купувач и наддавач на публичната продан В*** А****** П*****.

С обжалваното постановление за възлагане от 22.04.2024 г., на основание чл. 496, ал. 1 ГПК, ЧСИ е обявил за купувач на имота наддавача, който е предложил най-висока цена, а именно В*** А****** П***** за сумата 2 от 165 000 лв., на който е възложил продадения недвижим имот.

При така изложеното, настоящият състав намира обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот за законосъобразно, а изложените в жалбата възражения за неоснователни.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. Изложеното води до извод, че оплакванията на длъжника могат да се основават единствено на допуснати нарушения на чл.

489 – чл. 496 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК по т.д. № 2/2013 г. връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.

С оглед горното настоящият състав дължи произнасяне само по оплакванията, които касаят наддавателната процедура, доколкото останалите възражения на длъжника са извън обхвата на проверката, която осъществява съдът.

В жалбата длъжникът излага бланкетно оплакване относно нарушение на наддавателната процедура без посочване на конкретни аргументи и основания за това, като съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

От данните по изпълнителното дело се установява, че е спазена нормата на чл. 489 от ГПК – писменото наддавателно предложение е входирано в канцеларията на ВРС в последния ден /15.04.2024 г./ в рамките на работното време, в запечатан плик. В предложението е посочен самостоятелния обект, предмет на публичната продан, а предложената сума за закупуване на имота е изписана словом и цифром – 165 000 лева, като същата е над обявената начална цена в размер на 164 592.00 лева, респ. не я надхвърля с повече от 30 на сто. Към наддавателното предложение е приложен платежен документ за внесен депозит в размер на 10 на сто върху началната цена /л. 382 по изп. дело/.

В протокола за обявяване на наддавателни предложения /л. 385-389/ ЧСИ е удостоверил горните обстоятелства, като протоколът не е оспорен от длъжника по делото, а с оглед факта, че същият е официален удостоверителен документ, то той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти – чл. 179, ал. 1 ГПК.

На следващо място съдът намира, че е спазена и процедурата по чл. 492 ГПК. Видно от протокола за наддавателни предложения в сградата на ВРС се е явил само един наддавач, като съдебният изпълнител е удостоверил, че е постъпило едно единствено наддавателно предложение от лицето В*** П***** за сумата от 165 000 лева. Доколкото предложението е било единственото такова, предложената от наддавача сума се явява най-висока, 3 съответно ЧСИ е обявил В*** П***** за купувач на имота.

Поради изложеното, съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата за опорочаване на наддавателната процедура.

Останалите възражения на жалбоподателя относно оценката на имота, както и че задължението по изпълнителното дело е на много по-ниска стойност от продаденото имущество, съдът намира, че не следва да се обсъждат именно защото стоят извън обхвата на проверката по чл. 435, ал. 3 ГПК с оглед цитираната по-горе практика, според която оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването. Оплакването, че длъжникът не е уведомен за насрочената публична продан също не подлежи на преценка в настоящото производство предвид мотивите на т. 8 от цитираното ТР , но само за пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че същото е неоснователно с оглед данните по делото, от които е видно, че процедурата по разгласяването на проданта е спазена /протокол за разгласа на публична продан л. 375 по изп. дело/, а отделно от това съобщение за насрочената продан е връчено на длъжника на 29.02.2024 г. чрез трето лице със задължение за предаване /л. 370 по изп. дело/.

Възражението, че продаденият недвижим имот представлява несеквестируемо имущество също не е предмет на проверка в производството по чл. 435, ал. 3 ГПК. Съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 2/2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС длъжникът не може да обжалва постановлението за възлагане поради несеквестируемост на продадената вещ.

Възраженията си за несеквестируемост длъжникът може допустимо да направи в процедура по обжалване на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу негово имущество чрез налагането на запор или възбрана върху конкретен актив /чл.435, ал.2, т.2 от ГПК/. Срокът за обжалване е двуседмичен от уведомяването на длъжника за насочване на изпълнението върху несеквестируемото имущество, като пропускането му води до неотменимост на запора или публичната продан като изпълнителни действия.

Той може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В мотивите на ТР е посочено още, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта, като изрично е посочено, че пропускането на срока за обжалване насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество води до невъзможност за отмяна на публичната продан като изпълнително действие (отделното й обжалване е недопустимо и съответно отменяването й – невъзможно).

По тези съображения съдът счита, че изготвеното от ЧСИ постановление за възлагане на процесния недвижим имот на обявения за купувач В*** А****** П***** е законосъобразно, като същото е постановено след надлежно наддаване и за купувач е обявен наддавачът, който е направил единственото наддавателно предложение с най-висока цена в размер на 165 000 лева.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 11581/17.05.2024 г. по описа на ЧСИ Л***** С***** рег. № ***, подадена от с Н. А. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Я*** К******“ № 2-а против постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2024 г., постановено по изпълнително дело № 916/2020 г. по описа на ЧСИ Л***** С***** с което е възложен имот, собственост на длъжника Н. Б., представляващ жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Я*** К******“ № 2-а, с идентификатор *******, ведно със самостоятелните обекта в нея с идентификатори, както следва: *******.1;