Решение № 581 от 17.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 581 гр. София, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20221100900499 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор – Х.П. ЕООД /н/, ЕИК: ********* срещу К.Т. ЕАД, ЕИК: ******* за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност, а при евентуалностсвръхзадълженост.

Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.

Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, а при условията на евентуалност – твърди и да е свръхзадължен. Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно състояние на свръхзадълженост.

При установяване на горните факти, ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

1

Ответникът не се ангажира със становище по молбата, същият е уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, доколкото на адреса по седалище и адрес на управление офис или служители на дружеството не се откриват, а не е налице и друг известен адрес.

Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал.

1 от ТЗ вземания, начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.

629б ал. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ, съответно - състояние на свръхзадълженост.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му са временни или 2/че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.

На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото доказателства.

Активната си процесуална легитимация молителят основава на сключен на 20.03.2014 година договор за заем с ответника. Фактическият състав на договора за заем, включен в нормата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. В случая, от представения писмен договор, подписан от законния представител на ответното дружество /с оглед вписванията в търговския регистър/ и платежното нареждане на л. 8 /което е от същата дата 20.03.2014 година и е за посочената в договора сума в евро/, както и от извлечението от сметка на ответника в КТБ АД /н//, се установява сключен реален договор за заем и постигнато съгласие между страните относно съществените негови елементи. Видно от договора, страните са уговорили и възнаградителна лихва от 9.25 % годишно, а срокът за връщане на заема е тригодишен от сключване на договора – или – до 20.03.2017 година /вр. чл. 20 от договора/.

По делото не са представени доказателства за погасяване на задължението на ответното дружество в срок или по-късно, нито за каквато и да е част от него, поради което съдът приема, че молителят се легитимира като кредитор с изискуемо вземане срещу ответника, както за главницата в размер на заемната сума, така и за възнаградителната лихва.

Следователно, елементите от фактическия състав за сключване на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, са установени от молителя – заемодател.

2

Вземанията произтичат безспорно от търговска сделка, включително и тези за лихва.

Ето защо, молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което притежава активна материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят са е позовал на наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплатежоспособността съдът приема за предпочитано основание.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Според чл. 742 ТЗ, свръхзадълженост е налице, когато имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр.

105/2016 година, законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. В конкретния случай не са приложими тези по ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, но се установява втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуми парични задължения по търговски сделки /вкл. към молителя/, така и на публични задължения. Презумпцята не е оборена в процеса.

Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.

608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.

Релевантните за платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, 3 задължения при едно действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност /съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този момент да се установи, че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в продължителен период назад/. Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с влошеното икономическо състояние, както беше посочено.

С оглед на горното и за да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното дружество, съдът взима предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза относно финансовите показатели на дружеството, изготвено при съобразяване на доказателствата по делото и счетоводните документи и данни, представени от НАП, поради невъзможност за осъществяване контакт с ответника и липсата на възможност за извършване на проверка в счетоводството му. Заключението е мотивирано и в обхвата на специални знания на вещото лице.

Според заключението на вещото лице, дружеството е дерегистрирано по ЗДДС през 2017 година, поради което в изследвания период не са подавани справки-декларации и може да се направи обоснован извод, че търговецът не е осъществявал дейност.

От събраните по делото, включително и служебно от съда писмени доказателства, вещото лице е направило извод за липса на краткотрайни активи на ответника за периода от 01.01.2016 година и до 28.02.2022 година, като липсват доказателства и за налични, но неосчетоводени активи. Поради липсата на краткотрайни активи, за всяка от годините в периода на изследване вещото лице е определило коефициентите на обща ликвидност с нулева стойност. Съобразено е наличието на публичноправни изискуеми задължения в размер на 521 088, 10 лева /в т.ч. главница и лихва/, най-ранното от които с падеж на 31.03.2010 година, а последното – с падеж на 27.12.2016 година, които задължения са за осигурителни вноски и данъчни задължения или имат характер на краткосрочен пасив. При това положение, видно е че за целия период няма краткотрайни активи, с които дружеството да обслужва своите текущи задължения.