Решение № 733 от 05.12.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1309/2023
- Вид
- Решение № 733
- Подписан
- 05.12.2023
- В сила
- 08.04.2024
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 153, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 , ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.131, ал.1, т.7 · Закон за храните
- чл. 9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.32, т.1,т.2 и т.3 · Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти
- чл.32, т.1,т.2 и т.3 · Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти
- чл.32, т.1,т.2 и т.3 · Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти
РЕШЕНИЕ
№ 733 гр. Благоевград, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201309 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „Б “ООД, със седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя Н Х С , против НП№20-КХ8/15.08.2023г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –Б , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00лв., във връзка с нарушение по чл.32, т.1,т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, обн.ДВ бр. 64 от 03.08.2021г., в сила от 04.11.2021г.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт, поради допускането на съществени процесуални нарушения при издаването му. Алтернативно се застъпва и тезата, че деянието е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, чрез своят процесуален представител застъпват становището за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваното НП. /За конституирането на 1 тази заинтересована страна съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита. В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл. 153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство , включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски.В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.
№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват , като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив 2 за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации следва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт,включително и в частта за разноските . /
РП-Благоевград, надлежно призовани , не ангажират представител и становище по жалбата.
Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и анализира събраните доказателства в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, като то е сторило това и в срока по ЗАНН./НП е връчено надлежно на жалбоподателя чрез известие за доставяне на 16.08.2023г. и в законният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, той е подал жалбата си срещу него, а именно на 22.08.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на 06.03.2023г., длъжностни лица при ОДБХ-Благоевград-св.Д-р К и св. Д-р К., са извършили проверка на място в обект „хранителен 3 магазин“, находящ се в Б, на ул.“Т “№ , регистриран по ЗХ и стопанисван от жалбоподателя, като в хода на тази проверка установили, че в хладилна витрина, разположена в търговска зала на магазина, се съхраняват млечни продукти с цел продажба на клиенти, които са изложени в насипно състояние и представляват имитиращ продукт “Р “ с растителна мазнина и имитиращ продукт с палмова мазнина „Н “. И двата продукта били около 2 кг, с етикет и с обявена цена за килограм и поставени във вани, съвместно с млечни продукти. При проверка на складово помещение на обекта, било констатирано наличието на 2 бр. кофи/ по 1 бр. за посочените продукти с марка“Р “ и „Н “, произведени от фирма “П “ ЕООД, като тези кофи били отворени и с налични бучки от продукта в тях. За проверката бил изготвен нарочен Констативен протокол на място.
Описаното излагане на имитиращи продукти за продажба заедно с други млечни продукти в проверяваният обект, било квалифицирано от проверяващите лица като административно нарушение по чл.32, т.1,т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, за което св.К в присъствието на колегата си св.К., изготвила на 24.03.2023г. срещу жалбоподателя АУАН№ 000509, който бил връчен на управителя на процесното дружество към датата на издаването му, а именно 12.04.2023г./С В М /, за което връчване е оформена на тази датата и нарочна разписка.
/Видно от извлечението от ТР към датата на връчване на АУАН-12.04.2023г., процесното дружество е представлявано заедно и поотделно именно от управителите Н С и С М ./
Въз основа на този АУАН, на 15.08.2023г., Директора на ОДБХБлаговеград , е издал обжалваното НП №20-КХ8/15.08.2023г., с което за описаното в акта нарушение , на основание чл. 131, ал.2, във вр. с чл.131, ал.1, т.7 от Закона за храните, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 4 000.00лв. НП също е връчено с известие за доставяне /надлежно/ по седалище на процесното дружество на 16.08.2023г.
Изложените в АУАН фактически констатации се потвърждават при разпита на свидетелите по този документ – Д-р К и Д-р К.. Двамата установяват, че лично посетили проверяваният магазин , където възприели имитиращите два продукта в търговското помещение на процесният магазин, изложени за продажба с етикет и цена заедно с млечни продукти. Тези 4 продукти обаче не били отделени от останалите млечни продукти и не били обозначени с надпис, че са имитиращи млечни продукти, като не били и в опаковката си на производителя , а в насипно състояние. Именно за това и бил съставен срещу процесното дружество АУАН, връчен на негов управител .
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните писмени доказателства , както и от показанията на свидетелите Кирова и К. .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.32, т.1,т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, обн.ДВ бр. 64 от 03.08.2021г., в сила от 04.11.2021г.
Постановлението е издадено при спазване на установената от закона процедура и от компетентен за това орган /това е безспорно обстоятелство за страните/, като същото е и надлежно връчено на жалбоподателя по негово седалище. АУАН също е надлежно връчен на жалбоподателя, чрез негов съуправител -С М , който е вписан като такъв и в ТР към датата на връчване на този документ /12.04.2023г./ Ето защо възраженията на защитата за невръчване на този акт, съдът намира за неоснователни.
Наред с това, НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми се реквизити за такъв акт по чл.57 и респ. чл.42 от този закон . Ясно и конкретно е посочено в тях датата и мястото на установяване на нарушението, органите, които са го установили, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, в какво се изразява то, обстоятелства, при които е извършено и начина на установяването му, правната му квалификация и доказателствата, с които се обосновава. Ето защо съдът приема, че атакуваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на жалбоподателя и в тази насока са неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл.32, т.1,т.2 и т.3 от Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, обн.ДВ бр. 64 от 03.08.2021г., в сила от 04.11.2021г.
Съгласно нормата на чл.32, т.1,т.2 и т.3 от Наредба за специфичните 5 изисквания към млечните продукти, предлагане на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в обектите за дистрибуция (търговия) на храни, трябва да се спазват следните изисквания: продуктите да са предварително поставени от производителя в опаковки, които не могат да бъдат отстранявани в търговския обект; продуктите да са поставени на отделни щандове или на обособени за целта места, отделени по подходящ начин или различни от тези, на които се предлагат млечните продукти, а така също и щандовете и местата да са ясно обозначени с надпис "Имитиращи продукти".
Самото понятие „Имитиращи продукти“ е регламентирано в пар.1 от ДР на Наредбата, в която е посочено, че по смисълът й, "имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" са продукти, наподобяващи изброените в приложението към чл. 5, в които една или повече млечни съставки са заменени с частични или пълни заместители, като мазнини и/или протеини от немлечен произход, с изключение на продукти на растителна основа, при производството на които са вложени не повече от 10 на сто мляко или млечни съставки. Сред изброените в Приложението към чл.5 е и процесният продукт –емитиращ сирене /т.4/.
В казуса не е било спазено нито едно визираните в Наредбата изисквания при продажбата в процесният търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, за двата констатирани имитиращи продукта с марка“Р “ и „Н “. И двата продукта не са били отделени в отделен щанд с надпис“имитиращи продукти“, а заедно с млечни продукти в търговска витрина за продажба.