Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1876 от 19.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6249/2023
Вид
Решение № 1876
Подписан
19.04.2024
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1876 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря ******** като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20231110206249 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №6249 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №23-4332-003980/16.03.2023 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на Е. В. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба Е. В. М. иска отмяна на постановлението и присъждане на сторените в производството разноски.

Е. В. М., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

Административно-наказващият орган изпраща представител в съдебно заседание – юрк.А*****, която пледира за потвърждаване на процесното постановление, оспорва присъждането на разноски.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Св.И. съставил АУАН на жалбоподателя, защото управляваното от него МПС било със служебно прекратена регистрация, което обстоятелство не било известно на Е. В. М..

При проверката процесното МПС било с регистрационни табели.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. и Г., и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, видно от разписката за получен препис от наказателното постановление.

2

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Е. В. М. не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС и не е бил уведомен за горното обстоятелство.

Управляваният от Е. В. М. автомобил е бил с регистрационни табели.

Липсва субективният елемент, а именно умисъл, поради което деянието не е извършено виновно.

В този смисъл е Тълкувателно постановление №2/05.04.2023 г. по т.д.

№3/2022 г. на ВАС и ВКС, което е задължително за съдилищата и административно-наказващите органи.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Столична дирекция на вътрешните работи следва да се осъди да заплати н а Е. В. М. 100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът уважава направеното от юрк.Алипиева възражение, свързано с пасивното процесуално поведение на адв.М., който не се е явил в нито едно от проведените открити съдебни заседания и за разликата до 600 лв. следва да отхвърли като неоснователно искането за разноски.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-003980/16.03.2023 г. на началник група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати Е. В. М., ЕГН ********** 100 /сто/ лева разноски за адвокатско възнаграждение като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата до 600 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

3

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4