Решение № 229 от 14.04.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пазарджик , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20205220201790 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН ********** от гр.Хасково против Електронен фиш серия Г, № 0022006 на ОДМВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250лв.

/двеста и петдесет лева/.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се излагат съображения за отмяна на обжалвания ЕФ, като се претендира и присъждане на разноски.

За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага 1 съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената глоба на Н.С., в качеството му на собственик на МПС – ла. „Сеат Толедо“ с рег. № ***, защото на 01.11.2019г., в 08:31 часа, на АМ „Тракия”, км 59-ти, в посока за гр.София, било заснето горепосоченото МПС по време на движение. Заснемането станало с АТСС – ТWIN*C A M с № SD2D0027, като било установено нарушение на Кодекса за застраховането, доколкото жалбоподателя, като физическото лице и собственик на горепосоченото МПС, което било регистрирано в България, респ. не било спряно от движение, не бил сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗЗГО/.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че обжалваният ЕФ не е процесуално неизправен, тъй като има пълно съответствие между описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение на МПС, чиято посока и място на движение са отразени, т.е. несъмнено е дори при липсата на отразено „управление“, с който термин борави нормата на чл.638 ал.4 от КЗ, че се касае именно за такова по отношение на автомобил, собственост на посоченото физическо лице, който е без сключен договор за ЗЗГО, което пък е нарушение именно по посочените в ЕФ квалификационни текстове.

Фишът е издаден при установено управление на процесното МПС, за което няма спор и е установена липсата на посочения застрахователен договор. Не 2 могат да се споделят възприети в някои съдебни решения съображения, че както управлението, така и липсата на договор следва да бъдат установени към един и същ момент – при заснемането с АТСС, респ. и именно от това средство.

Редакцията на нормата на чл. 638, ал.4 от КЗ предвижда, че „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за ЗЗГО …“, т.е. съвсем ясно е предвидено, че установяването с техническо средство или система е по отношение на управлението, а проверката относно наличието или не на сключен договор може и да не бъде извършена с такова АТСС, както и да не е извършена в момента на заснемането, а в един по-късен момент.

Както става ясно от приложената по делото извадка от паметта на процесното АТСС /л.10 от делото/ – „Справка по критерии mOffice“ с данните за заснетите МПС без сключена ЗЗГО /виж т.2.1.5 и т.2.2 от методическите указания за работа с процсеното АТСС на л.3-37/, същото съдържа информация за локация, снимка и номер на процесното МПС. Системата е работила по заложен приоритет – „застраховка“, за която е маркиран удивителен знак. Тоест тази проверка е била към момента. Дали обаче тя е извършвана само тогава или само след това или и в двата случая е напълно без значение, тъй като изискването за издаването на процесния фиш на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само управлението да е установено с АТСС.

Неговото издаване в процесния случай е на посоченото законово основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания“ (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Процесният ЕФ е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, като и двете норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е 3 въведен напълно самостоятелен и независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл.

638 състави на нарушения (съответно за собственик и водач), като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само досежно наказанието, което е различно за физически и юридически лица. Законодателното решение е разграничението на чл.638, ал.1 и на чл. 638, ал.4 КЗ, доколкото в двата случая се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението на сключване на договор за ЗЗГО за притежаван автомобил да е относно предвидения различен ред за реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на административнонаказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установени нарушение по чл. 638, ал.1 и ал.3 от КЗ. За нарушението обаче по ал.4 на чл. 638 редът е различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ - издаване на ЕФ на основание въведеното с нея изискване - да е установено управление (за разлика от ал.1, където е достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – с АТСС на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО.

Чл. 638, ал.1 от КЗ предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика. Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна (без значение дали МПС е било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач несобственик. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда ясно и категорично отговорност само за собственика, но при установено по посочения специален начин - чрез АТСС управление на МПС.

Това не е недомислие в закона, а обмислено и целенасочено решение. Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ освен, че се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества: по ал. 1 - собственика (чл. 438, ал.1 т.1), а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и различни изпълнители деяния: по ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил, а по ал.3- управление на МПС от несобственик, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В единия случай се санкционира неправомерно действие, а в другия - неправомерно бездействие.

Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен задължителния застрахователен договор, отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а собственикът ще отговаря по ал.1– за неизпълнение на задължението си сключване на договора, а ако собственикът управлява МПС – по ал.1, защото субект на нарушението по ал.3 на чл. 638 е водач-несобственик. Казано с други думи, отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила, достатъчно е да притежава 4 правото на собственост върху него и да не е сключил застрахователния договор.

Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на АУАН и НП.

Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл.

647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от КЗ.

Тези норми (втората санкционна) въвеждат самостоятелен състав на нарушение (спрямо коментираните по-горе два други), като отговорността е за собственика за несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление на посочената дата.

Неправилно се възприема от някои съдилища, че щом се касае управление на МПС, отговорност следва да носи само водачът и нормата н ачл.638 ал.4 от КЗ е във вр. с ал.3. Първо – както се посочи вече препращането от чл.638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвиденото в двете точки на ал.1 наказание (глоба или имуществена санкция), т.е. досежно наказанието, но не и досежно основанието за реализиране на отговорността. Съвсем ясно и недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за който той е препратил само към реда и условията на чл. 189 , ал.4 от ЗДвП, но не и към основанията за издаване на ЕФ. Мотив, че волята е именно такава, са изричните решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал.5 на чл.189 ЗДвП деклариране на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за нарушението.

Доколкото чл.647, ал.3 от КЗ препраща само и единствено към реда и условията на ЗДвП, но не и основанията за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна (виж и на л. 9 и 31 от делото), поради което следва неизменна проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.

В процесния случай движението е заснето от мобилна система за контрол на скоростта на МПС с дефиниция по §6 от ДР на ЗДвП - т. 65. Същата е функционирала напълно независимо от оператор. Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) - за осъществяване на контрол на участниците в 5 движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документът от БИМ на л.9 от делото за „съответствие с одобрения тип…“.

Действително в приложеният протокол от проверка за техническа изправност наименованието на АТСС е ,,m*SpeeDet 2D“, докато в ЕФ то е наименовано „TWIN*CAM“, но не може да не направи впечатление, че фабричният му номер е един и същ - № SD2D0027, което гарантира идентичността на процесното АТСС.

Отделно от това се установява, че въпросното АТСС може да се използва, както за контрол на скорост, така и като „Система за автоматично разпознаване/идентификация на регистрационни номера“ на МПС /САИРН/, като в този случай системата е наименована АИС „Трафик“ /виж отново методически указания за експлоатация на процесното МПС, както и отговор на началник СПП при ОДМВР-Пазарджик на л.31 от делото/.