Решение № 2099 от 20.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. Варна, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110116118 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на СН. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Георги Пеячевич №14 срещу Д. АЛ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.

Генерал Столетов №83, ет.4, ап.5, с която се иска да бъде прекратен сключения между страните на 15.10.1989г. граждански брак, без произнасяне по въпроса за вината - брачен иск с правно осн. чл. 49, ал.1 СК.

В ИМ се излагат твърдения, че страните се намират във фактическа раздяла от около 7 години. Намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съществува само формално, поради което желае да бъде прекратен.

Предявява се небрачен иск за запазване на фамилното име на ищцата – Д., след прекратяване на брака, на осн. чл. 53 СК.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск не се оспорва. Посочва, че в действителност страните са във фактическа раздяла от 7 години, при което са преустановили всякакъв контакти. Желае бракът да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за граждански брак, се установява, че страните са сключили граждански брак на 15.10.1989г. в гр. Белоградчик, Община Белоградчик, Област Видин за което обстоятелство е бил съставен акт за граждански брак №0067/15.10.1989г. от Община Белоградчик.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

1

По иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК:

От доказателствата по делото се доказа и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, както и чувството за близост и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Не се оспорва от ответника изложените в исковата молба твърдения, че страните се намират във фактическа раздяла от години.

Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака би било ненужно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.

С оглед искането на ищеца съда да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът не следва да обявява вина за разстройството на брачните отношения на която и да е от страните.

Следва да бъде уважен и предявения небрачен иск на ищеца, като ищцата запази брачното си фамилно име Д..

Предвид изхода от спора и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе от страните поравно на основание чл.329, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд:

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА брака между СН. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Георги Пеячевич №14 и Д. АЛ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Генерал Столетов №83, ет.4, ап.5, сключен на 15.10.1989г. в гр. Белоградчик, Община Белоградчик, Област Видин, за което обстоятелство е бил съставен акт за граждански брак №0067/15.10.1989г. от Община Белоградчик чрез развод ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА, на осн. чл. 49, ал.1 СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да запази брачното си фамилно име Д., на осн. чл.53 СК.

ОСЪЖДА СН. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Георги Пеячевич №14 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд окончателна държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет / лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.

ОСЪЖДА Д. АЛ. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Генерал Столетов №83, ет.4, 2 ап.5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд окончателна държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет / лева, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г., в сила от 01.03.2008г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3