Решение № 3897 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3897 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110203192 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С наказателно постановление (НП) № 22-2400471/10.01.2025 г., съставено от И. Х. Й., на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда" София, на *****, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

***************, представлявано от управителя Л. С. Р., в качеството му на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ.

НП е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят , чрез процесуалния си представител – адв. П., отправя искане до съда за отмяна на НП по съображения, че същото е нищожно и незаконосъобразно, а наложените санкции намира за прекомерни.

В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател *****, редовно уведомено, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Директор на Дирекция „Инспекция по труда" – София, редовно призован, се представлява от юрк. Б., която взема становище по съществото на делото, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за безспорно установено в хода на извършената проверка. Процесуалният представител на въззиваемата страна отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.10.2024 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ постъпило писмо от Национална агенция за приходите, в което се съдържала информация, че при извършена проверка от служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при НАП, в търговски обект – бар „***“, находящ се в ***************, собственост на дружеството-жалбоподател, е установено лицето И. Г. да полага трудова дейност като ***, без да има сключен трудов договор.

В периода от 10.10.2024 г. до 08.11.2024 г., на дружеството ***** била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. На 10.10.2024 г., около 16:26 часа, в обект на дружеството - бар „***“, инспектори от Дирекция „Инспекция по труда" – София установили лицето И. А. Г. да обслужва клиенти като им сипва поръчаните напитки в горепосоченият обект.

Инспекторите му предоставили декларация, в която същият собственоръчно вписал, че работи в ***** от два месеца на длъжност „***", с договорено трудово възнаграждение в размер 900 (деветстотин) лева – месечно, определено работно време за деня от 16:00 ч. до 02:00 ч., почивни дни през седмицата - по график 5/2, с почивки в работния ден „между 30 и 60 минути".

От страна на дружеството-жалбоподател бил представен в Дирекция „Инспекция по труда" – София, граждански договор от 02.09.2024г., сключен между И. А. Г. с ЕГН ********** и *****. Тъй като до приключване на проверката не бил представен сключен валиден трудов договор с лицето, инспекторите приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

За констатираното нарушение е съставен Aкт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2400471/08.11.2024 г., който е бил предявен на същата дата на пълномощник на нарушителя за запознаване и подписване.

Административнонаказващият орган (АНО) е възприел фактическата обстановка, отразена в АУАН № 22-2400471/08.11.2024 г. и въз основа на него е издал обжалваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция на ***** в размер 2 000 лв. за нарушение по чл. 62, ал.1, във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетеля Н. Л. В., приложените по делото документи (протокол от извършена проверка, собственоръчно попълнена декларация от И. Г., сигнал от НАП, граждански договор, сключен между санкционираното дружество и И. Г., както и заповедите за компетентност). Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н. Л. В. – съставител на АУАН, като ги оценява като 2 непротиворечиви и кореспондиращи на отразената в АУАН обстановка. Той подробно описва действията по време на самата проверка, констатираното нарушение и процедурата по съставяне на АУАН.

От правна страна:

При издаване на АУАН и НП не се констатираха съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление. При съставяне на акта и издаване на НП са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.

42, ал. 1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. И в двата, основни за производството акта, в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, както и по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си.

АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и от компетентни органи (съгласно приложените заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО).

По отношение на спорния въпрос в настоящия случай – дали въпреки сключения граждански договор, отношенията между дружеството и И. Г. са били трудовоправни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор, съдът намира следното. По делото е представен граждански договор от 02.09.2024 г., сключен между ***** и И. Г., съгласно който последният се задължавал да консултира и управлява барманите с цел да подобри резултатите в обслужването на клиентите на бара в срок до 10.11.2024 г., с възнаграждение от 1000 (хиляда) лева, а възложителят се задължава да заплати сумата на И. Г.. Съдът приема, че зад сключения граждански договор стои прикрито трудово правоотношение. В хода на проверката било констатирано, че И. Г. извършва трудова дейност при определено работно време, съобразно посоченото в собственоръчно попълнената от него декларация, а именно от 16.00 часа до 02.00 часа. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че фактически, със сключването на този граждански договор не са постигнати елементите на гражданскоправното отношение, твърдяно от жалбоподателя. В допълнение на това, свид. В., в разпита си пред съуда заявява, че го е заварил да разлива напитки на клиентите, а не както е записано в представения граждански договор – да обучава бармани, с цел подобряване качеството на обслужване на клиентите в заведението. Това негово твърдение се потвърждава и от данните, които се съдържат в сигнала от НАП, по повод на който е била извършена проверката от трудовата инспекция.

От приетата от съда фактическа обстановка се установи, че жалбоподателят *****, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, които гласят, че трудовият договор се сключва в писмена форма и че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Въз основа на изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана 3 административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Що се отнася до размера на наложеното наказание, настоящата съдебна инстанция намира следното. С обжалваното НП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Чл. 414, ал. 3 от КТ гласи следното: "Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение". При определяне размера на наказанието следва да се има предвид характера и тежестта на нарушението с оглед важността на засегнатите от него обществени о т н о ш е н и я . Административнонаказващият орган (АНО) е наложил имуществена санкция над нормативно установения минимум, като е отчел отегчаващо обстоятелство – наличието на друго нарушение, описано в протокола. Съдът не споделя този довод на АНО, тъй като протоколът за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство е акт, който няма санкционен характер и поради тази причина с него не може да се наложи имуществена санкция на юридическото лице. Доколкото по делото липсват доказателства, че за посоченото нарушение има съставен АУАН и е издадено НП или друг влязъл в сила акт със санкционни последици, съдът не приема, че е налице друго нарушение, което да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като взема предвид всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част, като същата следва да бъде намалена о т 2 000 лева на 1 500 лева, колкото е предвиденият в закона минимален размер на санкцията. С оглед на това съдът намира, че възражението на жалбоподателя, в насока прекомерност на санкцията, е основателно.

По тези съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът намира, че право на разноски има въззиваемата страна. Съдът констатира, че в хода на производството такава претенция е била отправена от юрк. Б.. С оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че справедливо се явява юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2400471/10.01.2025 г., съставено от И. Х. Й., на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда" - София, с което на *****, ЕИК ********** в качеството му на 4 работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като я намалява от 2 000 лева на 1 500 лева .

ОСЪЖДА *****, ЕИК **********, представлявано от управителя Л. С. Р. да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда" – София сума в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5