Решение № 4276 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4276 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100509980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8877/16.05.2025 г. по гр. д. № 20241110163258 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 128-ми състав е признато за установено по отношение на Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул."****, ателие, че дължи на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36434/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата от 1289.28 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, отчитан с абонатен № 296213, ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.06.2024 г. в размер на 219.35 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от 220.80 лв. със същото е отхвърлен иска на “Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, за признаване за установено по отношение на Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул."****, ателие, че последният дължи на ищеца суми за дялово разпределение в имот с абонатен № 296213, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 36434/2024 г. по описа на СРС, а именно: главница в размер на 52.25 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото и обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г. в размер на 12.26 лв., като Д. Б. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Топлофикация София"ЕАД, ЕИК 831609046 сумата в размер на 1007.52 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 36434/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 190740/02.06.2025 г. по регистъра на СРС от ищеца по исковете “Топлофикация София” ЕАД в частта, в която исковете са отхвърлени. Посочило е че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно. Претендира разноски.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх. № 229895 от 01.07.2025 г. от ответника по делото Д. Б. Г., който счита, че решението е неправилно поради необоснованост. Моли съда да отмени като неправилно Решение № 8877/16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 63258/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която е установено, че Д. Г. ми дължи на „Топлофикация София' ЕАД сумите в размер на 1 289.28 лв.„ представляващи главница, и 219.35 лв., представляващи лихва за забава.

Постъпил е отоговор с вх. № 257472 от 28.07.2025 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорват въззивната жалба на насрещната страна, като молят дабъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение, което считат за правилно и законосъобразно, като бъде отхвърлена въззивната жалба, подадена от ответника по делото, като неоснователна.

Постъпил е и отоговор с вх. № 257693 от 28.07.2025 г. от Д. Б. Г., с който оспорва въззивната жалба на насрещната страна, като моли да бъде оставена жалбата без уважение и да бъде потвърдено решението в обжалваната от ищеца част.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Далсия ” ООД, не е изразило становище по жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия за стопански нужди срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването /, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори, а и се установи от приложеното заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя "Топлофикация-София"АД и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период и за лихва за забава в размерите на процесните суми за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва по сключен писмен договор между потребителя и доставчика при общи условия предложени от продавача.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, 2 доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

По делото не се спори, а и се установява от приети неоспорени доказателства, и се установява от договор за продажба на недвижим имот от 17.11.2006 г., обективиран в нотариален акт № 51, том VI, рег. № 8471, дело № 983/2006 г. на нот. М.Н., рег. № 362, че ответникът Д. Г. е придобил собствеността върху процесното жилище. В същото време, върху имота е вписана на 03.06.2008 г. договорна ипотека от „ПИБ“ АД за обезпечаване задълженията на кредитополучателя Д. Г. по сключения между тях договор за кредит от 27.05.2008 г., а впоследствие - на 04.04.2012 г. ответникът е подал заявление до ищеца, в което моли да му бъде открита партида по отношение на процесния имот.

Установява се от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр.София от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно техническа експертиза, че общия топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол, дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.Не се спори по делото, че за процесния период доставената в имота топлинна енергия е била на стойност от 285, 87 лв., че цената за дяловото разпределение на енергията е била 63, 36 лв. Начисленията за същите се установяват и от приетото по делото заключение по счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Извода на вещото лице, че месечните суми са начислени с документ, издаден в края на съответния месец и че това е стойността на реално потребеното е подкрепен от приетото по делото изявление на Бизов Сервиз"ЕООД, за което дружество по делото е установено, че за процесния период е извършвал дяловото разпределение на енергията в сградата.

При така установено съдът приема, че правилно районният съд е приел, че отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в размер на 52.25 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 17.06.2024 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 12.26 лв. представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 06.06.2024 г., следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/. Ищцовото дружество не ангажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.

При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да остане за страните така, както са ги сторили.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8877/16.05.2025 г. по гр. д. № 20241110163258 по описа за 2024 година на Софийски районен съд, 128-ми състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Далсия ” ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4