Решение № 1144 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330202207 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба срещу електронен фиш (ЕФ) серия К № 9710399, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. Б. В., ЕГН **********, от гр.

П., ЖК Т., бл.№ **,,ет.*.,ап.** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,във вр. с ал.1,т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на ЕФ. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9710399, издаден от ОД на МВР Пловдив срещу С. Б. В. затова, че на 04.08.2024 г. в 10:09 ч. в гр.Плвдив, бул.

„Менделеев“ №2 в посока север - юг, същият като водач на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № ** **** ** при въведено ограничение на скоростта в населено место от 50 km/h се е движил с установена скорост от 72 км/ч, с 22 км/ч над разрешената скорост за населено място. Нарушението е било заснето с АТСС /TFR1-M/ - 581. Бил е отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, протокол за последваща проверка на АТСС, справка за собственици на превозното средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове, справка за нарушител/водач. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На базата на всички представени и събрани по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на 04.08.2024 г. в 10:09 ч. в гр.Плвдив, бул. „Менделеев“ №2 в посока север - юг, същият като водач на лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № ** **** ** при въведено ограничение на скоростта в населено место от 50 km/h се е движил с установена скорост от 72 км/ч, с 22 км/ч над разрешената скорост за населено място.

Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността именно на С. В.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросният автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, а именно Сл.В..

В този смисъл безспорно установено е, че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя е бил в нарушение, като е превишил с 22 км/ч разрешената за населено място скорост от 50 км/ч.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-M“ № 581, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

2

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 11.02.2024 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 6-33-24 от проверка на мобилната система за видеоконтрол „TFR 1-M“ № 581 се установява, че уреда е бил валиден според заповедта на председателя на ДАМТН и е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението.

Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В този смисъл /Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167/ 2020 г. на XX състав на Административен съд- Пловдив.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 04.08.2024г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение - в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради 3 което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установи се, че горепосоченото АТСС тип TFR1-M е средство, което се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина не се изисква изготвянето на снимка на него, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в разговорната реч "триножници". Затова и не следва да се установява къде точно се е намирал автомобилът, в който се е намирало средството за измерване.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 4,вр. с ал.1,т.3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба.

Размерът на приложимото наказание е определен от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

По разноските:

В писменото становище по делото, въззиваемата страна прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.

Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Съдът, като съобрази извършените следствени действия в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, направените доказателствени искания, проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.

За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят С.

Б. В., ЕГН **********. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ОДМВР-Пловдив.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш (ЕФ) серия К № 9710399, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на С. Б. В., ЕГН **********, от гр. П., ЖК Т., бл.№ **,,ет.*,ап.** на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4,във вр. с ал.1,т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5