Решение № 1348 от 23.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000501371 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 5431/26.10.2023г, постановено по гр.д.№ 663/2023г по описа на СГС, е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. А., ЕГН **********, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 5 000лв./пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена исковата претенция за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000лв. Осъдена е Прокуратурата на Република България да заплати на Х. Х. от САК на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 580лв.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария-СГП в частта му, с която е уважена исковата претенция, с доводи, че е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Възразява, че съдът не е посочил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, значението им за техния размер и защо е приел определения размер на обезщетението като справедлив. Поддържа, че ищецът не е доказал претърпени вреди, няма връзка между тези вреди и действията на Прокуратурата, както и че е нарушена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като определеното обезщетение е завишено по размер, не съответства на принципа на справедливост, икономически критерии, съдебната практика.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция, при евентуалност да се намали определеният размер.

Ответникът М. В. А., чрез адв.Д.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба.

Решението е обжалвано и с въззивна жалба от М. В. А. в частта му, с която е 1 отхвърлена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБългария за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 5 000лв до 50 000лв.

Сочи, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните, събраните по делото доказателства, неправилно е приложил закона- чл.52 ЗЗД. Поддържа, че съдът не е отчел, че като подсъдимият е живял със страх от осъждане, преживял е силен стрес, депресия, невъзможност да спи, неудобство пред близките, които са знаели за повдигнатото обвинение, страх да не изгуби приятелката си, загуба на възможност да упражнява правото си на труд в продължение на девет месеца, като след неговото освобождаване не е можел да си намери работа, страдал от клаустрофобия. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло предявената искова претенция.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото- М. В. А. е посочил в исковата молба, че срещу него е било образувано на 1.06.2008г. наказателно производство за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал. 1, т. 2, пр.1, вр. чл. 20, вр. ал.1 НК, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Поддържа, че вследствие на наказателното преследване в значителен по продължителност период от време, който надхвърля разумните граници, е преживял значителни отрицателни емоции, изразяващи се в страх, притеснение за бъдещето, душевно страдание и стрес. Можел е да загуби дългогодишната си приятелка, страдал за това, което преживявали родителите му, сънувал кошмари, които продължават и до днес. Изложил е доводи за забавено извън разумния срок наказателно преследване ( чл.2б ЗОДОВ), както и практиката на ВКС в тази насока, обективирана в Решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о., Решение № 70/06.04.2019 г. по гр. д. № 3243/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о., Решение № 100/08.07.2019 г. по гр. д. 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д.

№ 2026/2018 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 40/13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г .о., според която когато с предявения иск увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, и съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ, неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност.

Претендирал е да се осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът-Прокуратурата на РБългария е оспорила иска по основание и размер.

Сочи, че по делото не са представени доказателства за настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и тяхната пряка причинно-следствена връзка с поведението му. При евентуалност е оспорил размера на претендираното обезщетение като прекомерен, тъй като претърпените вреди не кореспондират със същия. Претендирал е да се отхвърли исковата претенция.

С решението съдът е уважил частично исковата претенция, като е приел за 2 справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва от 22.04.2021г. до окончателното изплащане.

Между страните не се спори, че на 1.06.2008г ищецът е бил привлечен като обвиняем по чл.152, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.2, пр.1, вр. чл.20, вр. ал.1 НК, което е било спряно на 12.12.2008г. с постановление на СРП и на 19.10.2016г е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Бил е внесен обвинителен акт и на 18.09.2017г образувано наказателно дело № 753/2017г по описа на СРС, по което е била постановена присъда, с която е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. С решение от 21.06.2018г по НОХД №2336/2018г по описа на СГС, е била постановена присъда, с която е отменена изцяло предходната и делото върнато на СРС за ново разглеждане. С присъда от 6.11.2019г, постановена по НОХД № 10721/2018г по описа на СРС е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и с решение № 260258/21.04.2021г по ВНОХД №131/2021г по описа на СГС оправдателната присъда е била потвърдена.

Спори се между страните относно претърпените вреди и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени от правораздавателните органи на гражданите при незаконно повдигнато обвинение в извършването на престъпление, по което лицето е оправдано. По делото е безспорно, че е било повдигнато обвинение, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, поради което са налице условията за ангажирането на отговорността на Прокуратурата. С постановяването на оправдателна присъда отпада законосъобразността на действията, извършени от органите на прокуратурата, независимо, че към момента на извършването им са били съобразени със закона, поради което е неоснователно направеното възражение във въззивната жалба. Следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като при преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта.

При преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта-характера и степента на увреждането, последиците, тежестта на обвинението, продължителността на производството, мярката за неотклонение, възраст на увредения, обществено и социално положение, като определеният размер не трябва да е източник на обогатяване.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. А. К., който е дал показания, че се познават с ищеца, тъй като юноши играели футбол, ежедневно поддържали връзка, като изведнъж спрял да излиза, да вдига телефона, без да посочи конкретна причина, като споделил, че има семейни проблеми. Впоследствие му разказал че се чувствал неудобно, тъй като не знаел как родителите му ще възприемат това и приятелката му Д.. Казал му, че е невинен, като свидетелят го посъветвал да сподели с близките си. Родителите му го разбрали, но с приятелката му имали проблеми и тя искала да се разделят, но впоследствие му повярвала. Правили опити за раждане на дете, ходил на 3 мероприятия, с цел да се подобри емоционалното му състояние. И по настоящем изпитва страх при проверка от полицаи, не можел да спи и му били предписани някакви лекарства.

Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че ищецът е претърпял врединеудобство и притеснение от повдигнатото му обвинение, срам от близките си, влошаване на отношенията му с приятелката му, нарушение на емоционалното му състояние, социална изолация, като се установява, че същите са във връзка с провежданото наказателно производство.

При преценяването на дължимия размер на обезщетението съдът отчита, че тежестта на повдигнатото обвинение е било за тежко престъпление съгл. чл.93, т.7 НК. Установява се, че наказателното производство е продължило приблизително 13 години, което надвишава значително възприетите за разумни процесуални срокове. Ищецът е бил на 24 години при повдигане на обвинението, с чисто съдебно минало. Не му е била наложена мярка за неотклонение. През този период ищецът е изпитвал стрес и тревога във връзка с наказателното преследване. Не се установяват твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, но претърпените притеснения и стрес са доказани с ангажираните гласни доказателства.

При отчитане на всички тези съображения, въззивният съд намира, че следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 22.04.2021г до окончателното изплащане.

Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции съдът приема, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 5 000лв. до 15 000лв., ведно със законната лихва от 22.04.2021г, като вместо него се постанови, че се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на М. В. А., ЕГН **********, по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 10 000лв. / разликата от 5 000лв. до 10 000лв./, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2021г. до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв вр. с чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати на адвокат Х. П. Х. с личен номер № 1000294810 сумата от 300лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е основателно с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото. Не следва да се присъжда допълнително възнаграждение за пред първата инстанция по изложените по-горе съображения.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5431/26.10.2023г, постановено по гр.д.№ 663/2023г по описа на 4

СГС, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от М. В. А., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 10 000лв. /разликата от 5 000лв. до 15 000лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от 22.04.2021г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: