Протокол № 90 от 18.03.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 90 гр. Варна , 18.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20203100900996 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ «МАЛИНЕЛИ» ООД, редовно призовано, явява се управителя, представлява се от адвокат Д.В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО

ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК «ГРИЙН редовно призовано, не се представлява.

ПЛАНЕТ»

ЕООД,

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 08.03.2021 г.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпила молба вх. № 4811/15.03.2021 г., подадена от процесуалния представител на ответнат страна, адвокат М. Д., в която е посочено, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание поради служебна ангажираност.

Посочено е, че поради заболяване Covod-19 на управителя на ответното дружество, същото няма възможност да бъде представлявано в днешно съдебно заседание.

Сочи се, че поддържа направенит възражения по отношение на изготвения проектодоклад и разпределение на доказателствената тежест, направени с молба от 09.02.2021 г. и се моли същите да бъдат разгледани.

Моли се, на вещото лице да бъде дадена възможност да изготви заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.

АДВ. В.: Нямам допълнения към исковота молба и допълнителната искова молба.

Запозната съм с проектодоклада.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпила молба вх. № 2471/09.02.2021 г., подадена от процесуалния представител на ответната страна, адвокат М. Д., с която е изразено становище по изготвения проектодоклад, като моли същият да бъде допълнен с приемане за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е доставил, а ищецът е приел доставка на стока на стойност 92 419.60 лева по процесния договор, както и да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдението за платена в полза на ищеца сума, в размер на 2990.32 лева, с основание лихва за забава с посочена дата на плащане 27.02.2020 г. и съответно допълване на доклада по отношение на кои твърдения не се сочат доказателства от страна на ответното дружество.

АДВ. В.: Уточнявам изрично следното: противопоставям се на твърденията за извършена доставка по договора и дори закъсняла след изтчането на неговия срок.

Доставката на стока е на царевица, не на пшеница, за което може да сочим доказателства и съставлява връщане на част от платената авансова цена в натура вместо в пари. Моля и за това да приемете доказателства, изходящи от ответната страна, доказващи, че тези доставки съставляват връщане на част от авансовото плащане. Докладът по делото е правилен според мен, в частта, в която съдът приема за безспорно установено, че е налице неизпълнение на задължението на ответника за доставка на пшеница в срока на договора и в този смисъл се противопоставям на искането за приемане за безспорно установено, че доставка на стойност 92 419.60 лева съставлява престация по изпълнение на договора.

По отношение на възражението за прихващане със платената лихва, в размер на 2990.32 лева, възразявам, че същото е неоснователно, тъй като вземането за законна лихва произтича от неизпълнението на падежа на задълженията за връщане на авансовата сума. Не оспорвам плащането на сумата, в разме на 2 990.32 лева.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните по изготвения с определение № 104/27.01.2021 г. проект за доклад, възраженията на ответната страна и посоченото в днешно съдебно заседание от ищцовата страна, намира, че приетото за безспорно установено от страна на съда следва да бъде допълнено с безспорното между страните, че в периода 19.09.2019 г. – 14.10.2019 г. ответникът е доставил стока на стойност 92 419.60 лева, без обаче да се допълва соченото от ответното дружество, че се касае за доставка по процесния договор, с оглед противоречивите твърдения на страните, първо по отношение на вида на 2 доставената стока и второ, по отношение дали със същата е погасено задължение за доставка на стока по договора пшеница или е погасено парично задължение на ответното дружество на ищеца за връщане на авансово платената цена.

Произнасянето на съда по реда на ГПК следва да бъде допълнено с обстоятелството, че страните не спорят, че ответникът е превел на ищеца сумата в общ размер от 185 353.72 лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000 лева, на 14.01.2020 год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от 42 636.40 лева, а на 27.02.2020 год. – 2 993.32 лева, представляваща лихва за забава.

С оглед горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИСТЪПВА КЪМ УСТЕН ДОКЛАД на делото така, както е докладвано с определение № 104/27.01.2021 г. и с направените допълнения, в следния смисъл:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от «МАЛИНЕЛИ» ООД срещу

«ГРИЙН ПЛАНЕТ» ЕООД иск за осъждане на «ГРИЙН ПЛАНЕТ» ЕООД да заплати на ищеца сумата от 82 500 лева, представляваща договорна неустойка по чл.7.1 от договор за продажба на стоки от 06.12.2018 год., на основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, платими по банкова сметка на ищеца IBAN: BG32STSA3001515068025, BIC: STSABGSF – „Банка ДСК“ АД.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от ответната страна възражение за прихващане със сумата от 2 990.32 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 275 000 лева, платена от ответника на 27.02.2020 г., като платена без основание.

Предявен е иск от «МАЛИНЕЛИ» ООД срещу «ГРИЙН ПЛАНЕТ» ЕООД.

Излага се в сезиралата съда искова молба, че на 06.12.2018 год. между ищеца, като купувач и ответника, като продавач, е сключен договор за покупко-продажба на зърно – пшеница, реколта 2019 год., по силата на който договор ответникът е поел задължение да прехвърли на ищеца, в срок до 31.07.2019 год. собствеността върху приблизително 1000 т. пшеница от български произход, реколта 2019 год., опаковка 100 % насипно, по предварително определени от страните по договора качествени показатели. Сочи се, че в изпълнение на договореностите между страните ищецът е заплатил на ответника авансово сума в размер на 275 000 лева. Твърди, че според чл.4.1 от договора ответникът е следвало да достави стоката в срок до 31.07.2019 год., както и да осигури минимална доставна норма от 300 м.т. на денонощие, а в срок до 01.05.2019 год. – да фиксира окончателната цена за тон пшеница, според която цена да се изчисли окончателното количество стока, което е следвало да се достави.

3

Излага, че според чл.7.1 от договора, при недоставяне от страна на продавача в срок на договореното количество пшеница – договорът се прекратява като продавачът дължи връщане на получените суми и неустойка в размер на 30 % от общата договорена цена.

Сочи, че продавачът не е изпълнил нито едно от задълженията си по договора – по чл.4.1 и чл.6.1, като едва през периода 19.09.2019 год-14.10.2019 год. е доставило на ищеца пшеница на стойност 92 419.60 лева, с което, макар и три месеца след изтичане на договорения срок и падеж по чл.4.1 от договора за продажба, е покрита само част от главницата на сумата по авансовото плащане от 275 000 лева. Поради невъзможност да достави останалото количество пшеница, с нотариална покана от 08.11.2019 год., ищецът е поканил продавача в седемдневен срок да заплати сумата от 182 580.40 лв., представляваща разлика между доставената стока от 92 419.60 лева и заплатената главница по договора, както законна лихва забава, ведно с неустойка в размер на 30 % върху цялата сума по договора от 06.12.2018 год.

Поради бездействие на продавача, ищецът е уведомил ответника, че като заложен кредитор пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество, след което ответникът е превел сумата от 185 353.72 лева, както следва: на 17.12.2019 год. – сумата от 100 000 лева, на 14.01.2020 год. – сумата от 40 000 лева, на 10.02.2020 год. – сумата от 42 636.40 лева, а на 27.02.2020 год. – 2 993.32 лева, представляваща лихва за забава, но не е погасил задължението си за неустойка по чл.7.1 от договора, равняваща се на 82 500 лева.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът «ГРИЙН ПЛАНЕТ» ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че предвидената неустойка в размер на 30 % от пълната платена авансова цена е предвидена в чл.7.1 от договора като санкция за пълното му неизпълнение в случай на неговото прекратяване, а не при частично изпълнение, каквото е налице от ответника. Излага, че частичното изпълнение се изразява в частичната доставка на стойност 92 419.60 лева, което е прието от ищеца, поради което и не е настъпило основание за дължимост на неустойката. Последното се установява и от невключването й в разчетите на ищеца. Развива доводи за неоснователност на иска и поради стойността на получената стойка, която ведно с претендираната неустойка, определена върху пълната стойност на авансовото плащане, без да се отчита стойността на приетата доставка, излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна и санкционна функции.

Излага и доводи за недопустимо кумулиране на неустойката и полученото обезщетение за забава, като с последното същият счита че е удоволетворен за вредите от забавата. Оспорва и твърдението за претърпени от ищеца вреди, като последица от конкретното неизпълнение от негова страна на договора.

В срока по чл.372 ГПК , ищцата депозира допълнителна искова молба, с който 4 изразява становище по доводите на ответника за неоснователност на иска. Оспорва твърдението за частично изпълнение на предчмета на договора, като твърди, че доставката на стока на стойност 92491.60 лева е била царевица, а не пшеница. Сочи, че тази доставка е съставлявала част от връщане на платената авансова цена поради пълно неизпълнение на всички задължения по договора, след прекратяването му, а не изпълнение по договора, прието от купувача, макар и закъсняло. Излага хронологията в отношенията между страните по повод процесната сделка, като оспорва твърденията на ответника и за противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави. Позовава се на претърпените от него вреди, изразяващи се в неустойка, дължима към трето лице поради неизпълнено задължение на ищеца за доставка на пшеница, заплащане на лихвен разход по сключен целеви револвиращ кредит и пропусната полза- нереализирана търговска печалба.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен писмен отговор, в който поддържа твърденията си за прието частично изпълнение на договора чрез доставката на зърно, а не на царевица. Оспорват твърденията на ищеца за извършените погасявания от ответника, както и твърденията за преки вреди и пропуснати ползи. Навежда твърдения за липса на причинна връзка между вредите от договора за кредит и неизпълнение то на ответника, аккто това да е свързано само с поведението на ответника. В тази връзка оспорва и датата на представените документи.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на валидност на договорната връзка, изпълнение на задълженията му по договора и изпадането на ответника в забава, валидна неустоечна клауза, както и нейния размер.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, както и другите си правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения.

УКАЗВА на ищеца, че се е позовал на всички релевантни за очертаване на основанието на иска и насрещните възражения факти, както и е ангажирал допустими доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствена тежест.