Определение № 1868 от 28.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1868 гр. София, 28.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20228002104328 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. А. Н. срещу решение № 143 от 18.04.2022 г. по в. гр. д. № 820/2021 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260042/15.07.2021 г. по гр. д. № 246/2020 г. на Павликенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу А. Т. П. и М. Т. П. иск с правно основание чл. 87, ал.

3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № ........, том .........., дело № ................ г. на Павликенски районен съд.

Касаторката поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният конститутивен иск да бъде уважен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Предявява възражение за прекомерност на платения от ответниците по касационната жалба хонорар за един адвокат.

В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателката - ищца се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, формулирайки следните въпроси: 1. „Означава ли, че договорът за издръжка и гледане е изпълняван непрекъснато, ако персоналното гледане и издръжка е преустановено и заместено с настаняване в дом за стари хора?“, за 1 който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС; 2. „Неизпълнение ли е на договора за издръжка и гледане, ако грижите по него се полагат от трето лице, а не лично от приобретателя, ако в договора не е уговорено, че следва лично приобретателят да ги полага?“, който счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС и решение № 20/13.03.2019 г. по гр. д. № 2298/2018 г. на ВКС, 4 г.о.; 3.

„Обосновава ли извод за неизпълнение на договора за гледане и издръжка обстоятелството, че наследниците на починалия втори приобретател по договора и внуци на прехвърлителя не са полагали грижи за него?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ВКС, 3 г.о. и решение № 60248 от 11.11.2021 г. по гр. д. № 491/2021 г. на ВКС, 3 г.о.; 4.

„Неизпълнение ли е по договора за издръжка и гледане неживеенето в едно домакинство на прехвърлителя и приобретателя, след като в договора не е уговорено, че следва да живеят в едно домакинство?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 653/08.07.2002 г. по гр. д. № 295/2002 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 41/23.02.2010 г. по гр. д. № 93/2009 г. на ВКС, 4 г.о.; 5.

„Предполага ли непременно прехвърлителят и приобретателят да живеят в едно и също домакинство или дори в едно и също населено място, когато обемът на дължимите грижи и издръжка е формулиран чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто приобретателят е водил преди?“, който счита за разрешен в противоречие с решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, 4 г.о., и 6. „Допустимо ли е въззивната инстанция да препрати към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, вместо да я изложи в мотивите на въззивното решение едновременно с аргументация, кои факти и обстоятелства се считат за доказани или недоказани, съответно кои са доказателствата въз основа, на които се правят изводите за доказаност или недоказаност на твърдените от страните факти, в случаите, когато във въззивната жалба са били направени оплаквания за несъответна на доказателствата установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд?“, който поддържа, че е разрешен в противоречие с т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Касаторката се позовава и на основанието по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в която хипотеза формулира следния въпрос: „Не означава ли, неподписването персонално от прехвърлителя на договора за настаняване в дом за стари хора, че той е бил принуден да живее там не по своя воля, а по волята на подписалата договора приобретателка?“, който счита, че ще е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни аргументи защо.

Ответниците по касационната жалба – А. Т. П. и М. Т. П. подават отговор на същата, в който поддържат становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационно обжалване следното:

2

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя e допустима.

Въззивният съд е приел по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, че първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно фактическата обстановка по делото, обсъждайки всички приети доказателства, въз основа на които е формирал правилни фактически изводи по спора, които споделя напълно. Според последните, на 18.12.1997 г., А. Н.

Д. е прехвърлил на дъщеря си М. П. /ответница, починала в хода на процеса/, собствеността върху следния недвижим имот: 2/3 идеални части от едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки, находящи се в гр. П., заедно с дворното място, върху което са построени сградите, съставляващо парцел IV - 390 от квартал 33 по плана на гр. П., с площ от 480 кв. м., срещу задължението на М.П. да поеме неговата издръжка и гледане като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Към момента на сключване на договора, починалата ответница П. е била в брак с Т. П., починал на 18.02.2012 г. и оставил за свои наследници по закон: съпругата си М. П. и децата си ответниците А. и М. П.

Страните по делото не са спорили, че приживе А.Н. Д., в периода от сключване на прехвърлителната сделка до 2011 г., е останал да живее в процесния имот в гр. П.. Ответницата М. П. и съпругът й първоначално също са живяли в процесното жилище, но няколко години по-късно са се преместили първо в гр. Г., а по-късно в гр. В., но редовно идвали в гр. П.. От 2011 г. семейството на ответниците е взело в своя дом в с. С., обл. Варна, дядото А. Д. и същият заживял в пристройка към къщата им предназначена за него. Преди това семейството е живеело на квартира в гр. В. и е нямало как дядото да живее с тях. От показанията на свидетеля И. е установено, че внуците му и дъщеря му М. го посещавали често; в посочената пристройка имало баня, оборудвана с бойлер и дядото влизал без проблем вътре и излизал на двора, тъй като имало само едно стъпало, а той бил трудно подвижен – в едната ръка държал бастун, а от другата някой трябвало да го подкрепя. За недостоверни като заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК и като неподкрепени от другите доказателства по делото са счетени показанията на свидетеля Н. – дъщеря на ищцата, по отношение на полаганите от нейна страна и от страна на нейното семейство грижи за прехвърлителя, целящи да докажат отрицателния факт, че такива грижи не са полагани от страна на нейната леля и братовчедите й, тъй като между двете обстоятелства няма връзка. Липсата на конкретни грижи от страна на втория и третия ответник в периода до 2012 г. е извън предмета на делото, тъй като преди смъртта на баща им, те не са били задължени лица по договора. От показанията на всички останали свидетели, които са непосредствени, е установен осигурен на прехвърлителя спокоен живот, битови условия и здравни грижи, адекватни на състоянието му. Д. е комуникирал с останалите възрастни хора от селото – бил е член на клуба на пенсионера, участвал е в читалищните дейности, ежедневно е посещавал клуба и едва през 2018 г. е спрял да излиза, тъй като "старостта го налегнала". С помощта на дъщеря си М. излизал на пейката пред 3 къщата, отивал до центъра. В последните години е получавал храна от външен доставчик – "записан към социална кухня", но ежедневно дъщеря му М. му готвела, тай като храната не му достигала, а и обичал десерти. В последните две години, М. му сервирала храната и му я подготвяла, водила го до тоалетна, помагала му за обличане, събличане, тоалет. А. Д. е бил посещаван в с. С. и от другите си внуци – деца на ищцата, което обстоятелство не изключва факта, че ежедневните грижи и издръжка са предоставяни от първата ответница и опровергава твърденията на ищцата, че тя и близките й са били лишени от контакт с прехвърлителя. От приетите писмени доказателства и изслушаните две СМЕ е намерено за установено, че докато е живял в гр. П., прехвърлителят е бил в добро здраве, живял е в дома, имал е нормални битови условия. Посещаван е всяка седмица от ответниците, след като са напуснали гр. П. и е обгрижван от тях. След преместването му в с. С. през 2011 г. и до смъртта му през 2020 г. е изминал период от почти девет години, в които ако Д. е считал, че е налице неизпълнение от страна на приобретателите, е можел да реализира сам правото си да развали договора, но очевидно е приемал изпълнението без забележки. Когато вече е имал нужда от по-специфични грижи с оглед заболяванията си, редовно е посещавал личния си лекар, специалисти, изписвани са му лекарства. Лекуван е в болница през 2012 г. с констатирани проблеми със сърцето и придружаващи заболявания – язва и фрактура на лявото рамо. Влошеното му от хроничните страдания здраве след лечението се е подобрило, а острите заболявания и травми са били излекувани. Изписаните му лекарства за домашно лечение съвпадат с тези, които е ползвал и преди това и които според документите е вземал от аптека в периода 2012-2020 г.. Извършвани са му ежегодни профилактични прегледи, лабораторни изследвания, консултации със специалисти според нуждата. Д. не е бил на легло и макар със затруднения е можел да се самообслужва. Поради отсъствието на писмени доказателства относно причините за затрудненото придвижване на прехвърлителя в последните две години от живота му, според вещото лице медик това вероятно се дължи на развитие на хроничните му заболявания и естествените за напредналата му възраст ставно-дегенеративни проблеми.

Във връзка с настаняването на А. Д. в дом за стари хора, страните не са спорили, че това е станало поради наложило се оперативно лечение на М. П. на онкологично заболяване и невъзможността й в постоперативния период физически да помага на баща си. Показанията на всички свидетели са, че последният е бил запознат със ситуацията, не е възразил и е подписал необходимите документи за настаняване в дома, в който условията са били добри /било топло, можело да се излиза навън, давани са лекарствата по час от медицинския персонал/. А. Д. е починал на 17.02.2020 г. в с. Р., обл. Варна, в дома за възрастни хора, където е бил настанен на 08.02.2020 г. по силата на договор за предоставяне на социални услуги, сключен с М. П., в качеството й на пълномощник на Д., с предмет: ползване от страна на потребителя на следните социални услуги: задоволяване ежедневните потребности на потребителя – ползване на спално помещение мебелирано и оборудвано по подходящ начин, помещения за хранене и социални контакти; здравни грижи 4

– медицинско наблюдение, провеждане на предписано медикаментозно лечение, снабдяване с медикаменти и т. н.; рационално и пълноценно хранене, поддържане на лична хигиена.

Въззивният съд е споделил и препратил по реда на чл. 272 ГПК и към правните съображения на първоинстанционния съд, според които носещите тежестта на доказване ответници са установили пълно изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане по процесния договор, поради което предявеният иск за развалянето на последния е неоснователен. Изложил е подробни мотиви по оплакванията на ищцата във въззивната й жалба.