Решение № 3598 от 16.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3598 гр. Пловдив, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330104498 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН **********, против „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 1058 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г. до окончателното изплащане на вземането /съобразно допуснатото изменение на иска, чрез увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, в проведеното на ***** г. съдебно заседание/.

Предявен е и насрещен иск от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, против К. М. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 150 лева, представляваща част от 359,69 лева – главница по договор за предоставяне на кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – ***** г. до окончателното погасяване на сумата.

В първоначалната исковата молба и молба от ***** г. се твърди, че между 1 ищеца, в качеството му на заемател и ответното дружество, в качеството му на заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № ***** г. Същият бил сключен от разстояние, по електронен път. Счита договорът за недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Същата надвишавала трикратния размер на законната лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата, изискваща в договора за потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане, поради което било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него.

Счита, че определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и, ако бъде добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като клаузата за ГПР била нищожна. От изложеното следвало, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Неустойката, предвидена в договора, била нищожна, като уговорена в нарушение на добрите нрави. Същата била прекомерна. Сочи, че поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която било невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок. Нямало предвидени никакви правила, по които да се определи кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Клаузата за неустойка била недействителна и на допълнителното основание по чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузата за неустойка противоречала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД, като с нея се искало единствено натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи. Същата противоречала и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК. Твърди, че заплатените от ищеца суми за възнаградителна лихва и неустойка, били платени при начална липса на основание, поради което моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба поради липса на представителна власт.

Прави възражение за недопустимост на производството и моли същото да бъде прекратено поради злоупотреба с правото на иск и липса на правен интерес. На следващо място, изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Твърди, че ищецът не е представил доказателства, от които да се установява наличието 2 на договор за кредит, обвързващ страните. В постъпила молба от ***** г. посочва, че договор със сочения от ищеца номер действително е сключен на ***** г. по данни от системата на дружеството, но съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството, счетоводни данни следвало да се съхраняват до 3 години, поради което не можело да се гарантира, че каквито й да е остатъчни данни да има в архива на дружеството, то те са пълни и надеждни. Посочва, че липсват доказателства за извършени плащания от ищеца в полза на ответното дружество във връзка с твърдения договор. Относно възраженията за нищожност счита същите за общи и бланкетни, доколкото не били посочени конкретни клаузи от договора, които да противоречат на съответните разпоредби от закона. Не било доказано съдържанието на твърдените клаузи за неустойка и за договорна лихва, поради което не ставало ясно защо се начислява неустойка и при какви обстоятелства, както и какъв е размерът на договорната лихва.

Счита, че след като твърденият договор не е бил прогласен за нищожен, то същият следва да се приеме за валиден и действащ, поради което липсвало основание да се връща каквото й да е вземане, в случай че се докаже, че договор е бил сключен.

Вземанията не били ликвидни и изискуеми, поради което законната лихва не следвало да се дължи от датата на предявяване на исковата молба, а от прогласяване нищожността на договора, в случай че исковата претенция бъде уважена. Моли за прекратяване на делото, евентуално за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, против К. М. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 150 лева, представляваща част от 359,69 лева – главница по договор за предоставяне на кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск – ***** г. до окончателното погасяване на сумата.

В насрещната искова молба се твърди, че на ***** г. страните сключили договор за кредит № *****, чрез кредитен посредник „Кредитур“ ЕООД /с предходно наименование „Си Пей БГ“ ЕООД/, по който ответникът по насрещния иск бил в забава. Договорът бил сключен при общи условия, подписани от ответника и отговарял на изискванията на чл. 11 ЗПК. На ответника била отпусната сума в размер на 500 лева, която дружеството – ищец по насрещния иск предоставило на ответника К. К. касово чрез каса на „Изи пей“ ЕАД. Вземането за главница било разсрочено на 10 вноски за периода 13.11.2020 г. – 10.08.2021 г., всяка от които в размер на 50 лева.

Крайният срок на договора изтекъл, като останала непогасена главница в размер на 359,69 лева, от която претендира сумата от 150 лева, представляваща вноски за главница с падежи ***** г., ***** г. и ***** г., съгласно погасителен план. Моли за уважаване на предявения иск. В случай че исковете, предявени с първоначалната искова молба, бъдат уважени, моли на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 104, ал. 1 3

ЗЗД да се извърши прихващане с претендираните суми по първоначалната искова молба. Претендира разноски.

След изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иске депозирал молба от ***** г., в която изразява становище за неоснователност на исковата претенция, доколкото заемната сума била върната изцяло. Излага и съображения за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като договорената възнаградителна лихва била нищожна, а като такава била несъществуваща, поради което не било спазено правилото в договора да е посочен размерът на възнаградителната лихва и начинът на нейното прилагане. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на същия, респ. общо дължимата сума по него. Счита, че определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита и, ако бъде добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като клаузата за ГПР била нищожна.

Нищожна била и предвидената неустойка поради противоречие с добрите нрави и като прекомерна, а и поради нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузата за неустойка противоречала и на разпоредбите на чл. 71 ЗЗД и чл. 33 ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

За основателност на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже факта на плащане на процесните суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесните суми са заплатени на валидно правно основание.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за неоснователни, поради следните съображения:

По делото безспорно се установява, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***** г. – с исковата молба ищецът твърди сключването на договора, а с молба с вх. № *****/***** г. ответникът заявява, че в системата на дружеството фигурира такъв договор с № ***** г., но предвид изтичането на повече от три години от сключването му, то остатъчните данни били непълни, съответно не били надеждни и правдиви, поради което не е във възможност да представи съдържанието 4 на договора или счетоводни справки.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит не е представен и от ищеца по делото, който заявява, че не разполага нито с копие, нито с оригинал на същия. Същевременно ищецът основава претенцииите си на недействителни клаузи в договора – конкретно за възнаградителна лихва и за неустойка. Доколкото обаче никоя от страните не е представила като писмено доказателство по делото процесния договор, то съдът не разполага със съдържанието на същия и е в невъзможност да прецени дали е налице някое от твърдените от ищеца нарушения на изискванията, визирани в нормата на чл. 11 ЗПК, водещи до цялостна недействителност на кредитното правоотношение, респ. дали е налице нищожност на някоя от клаузите в договора, в случая – за възнаградителна лихва и за неустойка.

Принципно, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. дори да се установи, че договорът е недействителен, отговорността на потребителя не отпада изцяло, тъй като той винаги дължи връщане на чистата стойност на кредита.

По делото е представено банково извлечение от сметка с титуляр ищеца за периода 14.06.2017 г. – 25.01.2021 г., от което се установява, че на ***** г. е извършен превод в размер на сумата от 1058 лева в полза на ответното дружество, с посочено основание – „окончателно погасяване *****“. Представеният документ не е оспорен от ответника.