Разпореждане № 54712 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 54712 гр. София, 30.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110110023 по описа за 2026 година

С исковата молба ищецът „ФЕАД е предявил против ответницата Д. С. С. комулативно обективно (чл.210,ал.1 ГПК) съединени установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо на вземанията , за които според ищеца е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 3321/2025г. по описа на Районен съд – град Горна Оряховица.

Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявените установителни искове по чл.422 ГПК , намира за установено следното от процесуалноправна страна :

І. ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТТА ОТ СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА ОТ ИСКОВИЯ

СЪД ЗА СПАЗВАНЕТО НА ИЗИСКВАНИЯТА ПО ЧЛ.415,АЛ.1,Т.2 ГПК ОТ

ЗАПОВЕДНИЯ СЪД :

ПРАВОМОЩИЕ (право и задължение) на исковия съд , който разглежда предявени установителни искове по чл.422 ГПК , е да осъществи по реда на чл.130 ГПК СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА ЗА ДОПУСТИМОСТ на исковете по чл.422 ГПК, което означава исковият съд служебно самостоятелно да провери наличието както на общите, така и на специалните процесуални предпоставки за правото на иск по чл.422 ГПК на заявителя, т.е. за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК и на образуваното въз основа на тях исково съдебно производство. Процесуалните основания за това за следните :

Исковете по чл.422 ГПК имат за предмет установяване на вемания , за които са издадени заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК и по чл.417 ГПК.

Както изрично е посочено в мотивите на т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, „правото на иск за установяване на вземане , за което е издадена заповед за изпълнение , съществува при наличие освен на ОБЩИТЕ , но и на СПЕЦИАЛНИ процесуални предпоставки за надлежното му упражняване”.

1

СПЕЦИАЛНИТЕ процесуални предпоставки за упражняването на правото на иск по чл.422 ГПК са законодателно посочени в правната норма на чл.415,ал.1 ГПК, в която са изброени условията , при които заповедният съд следва да отправи указания към заявителя по заповедното производство за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Тези условия са променяни законодателно, поради което са били различни през различните периоди от влизането в сила на действащия ГПК /2007г./

ПРОВЕРКАТА ЗА ДОПУСТИМОСТ на исковете (чл.130 ГПК) се осъществява от съда , пред който е образувано съответното исково производство , т.е. от съда, който разглежда предявените искове – чл.130 ГПК. .

Всеки съд проверява самостоятелно допустимостта на разглежданите от него искове. Това означава , че исковият съд , който разглежда предявените искове по чл.422 ГПК, има правомощия самостоятелно да провери допустимостта на исковете по чл.422 ГПК , т.е. самостоятелно да установи дали са спазени както общите процесуални предпоставки за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК , така и дали са налице СПЕЦИАЛНИТЕ процесуални предспоставки по чл.415,ал.1 ГПК за допустимостта на предявените искове по чл.422 ГПК.

Според изрично подчертаното в мотивите на т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в исковото производство по чл.422 ГПК следва да бъде извършена „СЛУЖЕБНА ПРОВЕРКА от съда , разглеждащ установителния иск” за наличието на предпоставките по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК , като изрично е посочено : „Преценката на съда в заповедното производство , изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415 , ал.1 ГПК , не обвързва съда , разглеждащ установителния иск”.

Поради посочените причини в настоящото исково съдебно поризводство следва да се извърши самостоятелна проверка за наличието на общите и на специалните процесуални предпоставки по чл.415,ал.1 ГПК за допустимостта на разглежданите установителни искове по чл.422 ГПК.

Както вече бе отбелязано в мотивите на настоящото разпореждане, специалните процесуални предпоставки по чл.415,ал.1 ГПК за допустимостта на установителните искове по чл.422 ГПК са посочени в чл.415, ал.1 ГПК.

ОБЩОТО ПРАВИЛО е посочено в чл.415,ал.1,т.1 ГПК и то е , че ДОПУСТИМОСТТА на установителния иск по чл.422 ГПК е обусловена от подадено в срок ВЪЗРАЖЕНИЕ ПО ЧЛ.414 ГПК , т.е. възражение , с което се оспорва заповедта по чл.410 ГПК и чл.417 ГПК. Без предявено в срок възражение по чл.414 ГПК заповедта по чл.410 ГПК влиза в сила и въз основа на нея следва да бъде издаден изпълнителен лист п о чл.416 ,ал.1 ГПК , а НЕ да се отправят указания по чл.415,ал.1,т.1 ГПК от заповедния съд към заявителя за предявяване на иск по чл.422 ГПК. Ако такива указания по чл.415, ал.1 ГПК бъдат отправени към заявителя , предявеният от него установителен иск по чл.422 ГПК в изпълнение на такива незаконосъобразни указания, е НЕДОПУСТИМ и исковият съд, констатирайки недопустимостта на иска по чл.422 2

ГПК при самостоятелната проверка за допустимостта на този иск, следва да върне исковата молба на основание чл.130 ГПК.

ІІ. ОТНОСНО СПАЗВАНЕТО НА ИЗИСАНИЯТА ПО ЧЛ.415,АЛ.1,Т.1 ГПК ПО

ЗАПОВЕДНОТО ДЕЛО № 3321/2025г. НА РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА :

При осъществяване по реда на чл.130 ГПК на служебна проверка за допустимостта на предявените установителни искове по чл.422 ГПК по настоящото дело се констатира следното :

Предявените установителни искове по чл.422 ГПК са НЕДОПУСТИМИ. Това е така по следните причини :

По заповедното гр.д. № 3321/2025г. по описа на Районен съд – град Горна Оряховица е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника срещу издадената по това дело заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК /а не по чл.410 ГПК/. Но в електронната преписка на гр.д. № 3321/2025г. на Районен съд – град Горна Оряховица няма никакви доказателства за датата на връчване на преписа от заповедта по чл.417 ГПК на длъжника ,т.е няма никакви надлежни доказателства спазването на едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяване на възражението по чл.414,ал.1 ГПК .

1/Заповедният съд по делото не е връчил препис от заповедта по чл.417 ГПК, тъй като няма такова процесуално задължение, защото връчването на препис от заповедта по чл.417 ГПК се осъществява от съдебен изпълнител , а не от съда съгласно изричната разпоредба на чл.418,ал.6, изр.1 ГПК.

2/По делото няма постъпили по реда на чл.418,ал.6, изр.2 ГПК документи от съдебен изпълнител , доказващи образуването на изпълнително производство срещу длъжника по издадения изпълнителен лист по чл. 418 ,ал.2 ГПК и връчването на препис от заповедта по чл.417 ГПК на длъжника , съответно за датата, на която е станало това.

3/С възражението по чл.414,ал.1 ГПК длъжникът не е представил доказателства за датата на връчване на преписа от заповедта по чл.417 ГПК от съдебен изпълнител.

Всъщност длъжникът не твърди да му е връчен препис от тази заповед и да е спазил едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяване на възражението.

4/Заповедният съд не е отправил указания до длъжника да представи доказателства за датата на връчване на заповедта по чл.417 ГПК от съдебен изпълнител , т.е. да докаже спазването на 1-месечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяване на възражението по чл.414 ГПК .

5/Заповедният съд не е предприел служебно действия за събиране на доказателства за датата на връчване на заповедта по чл.417 ГПК на длъжника, както и за установяване на изпълнителното производство , ако изобщо такова е образувано срещу длъжника по издадения изпълнителен лист по чл.418 ,ал.2 ГПК.

3

Поради липсата на доказателства за спазването на едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяването на възражението по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника не са налице основания за отправяне на указания по чл.415,ал.1,т.1 ГПК до заявителя за предявяване на искове по чл.422 ГПК за установяване на вземанията , за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК.

Доколкото по заповедното гр.д. № 3321/2025г. по описа на Районен съд – град Горна Оряховица не са били налице основания по чл.415,ал.1,т.1 ГПК за отправяне на указания до заявителя за предявяване на искове по чл.422 ГПК , това означава , че не е налице специалната процесуална предпоставка по чл.415,ал1,т.1 ГПК за правото на иск по чл.422 ГПК , чиято липса обуславя НЕДОПУСТИМОСТ на предявените установителни искове по чл.422 ГПК и на образуваното въз основа на тях съдебно исково производство, което налага ПРЕКРАТЯВАНЕТО му.

Както бе посочено и подробно обяснено в раздел І от мотивите на настоящото разпореждане , при осъществяването по реда на чл.130 ГПК на самостоятелната служебна проверка за допустимостта на предявените искове по чл.422 ГПК исковият съд не е обвързан от преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415 , ал.1 ГПК , според изрично посоченото в т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Гореизложеното означава , че за исковия съд не съществува задължение да разгледа недопустими искове по чл.422 ГПК , само защото заповедният съд е преценил , че следва да отправи указания по чл.415,ал.1,т.1 ГПК към заявителя, въпреки липсата на процесуални основания за това. Когато липсват основание по чл.415,ал.1,т.1 ГПК , не следва да се предявяват искове по чл.422 ГПК от заявителя, а следва заповедният съд да предприеме действия по събиране на доказателства за датата на връчване на заповедта по чл.417 ГПК и спазването на еднемесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяване на възражението по чл.414,ал.1 ГПК чрез служебно изискване на такива доказателства от длъжника или от съдебния изпълнител , ако е налице образувано изпълнително производство срещу длъжника по издадения изпълнителен лист по чл.418 ,ал.2 ГПК. Да се приеме различно от тези изводи , означава да се накърнят правата на заявителя, да се усложни незаконосъобразно развитието на съдебното производство чрез недопустим исков процес по чл.422 ГПК , което е в нарушение на принципа за процесуална икономия, както и да се увеличат разноските на страните по делото.

Според изричната разпоредба на чл.130, изр.1 ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира , че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба, а не прекратява съдебното производство. Според наложената съдебна практика и според процесуалната доктрина съдебният акт , с който се връща исковата молба, е разпореждане, а не определение.

Следва да се отбележи , че настоящото разпореждане за връщане на исковата молба, с която са предявени недопустими установителни искове по чл.422 ГПК , не е процесуална 4 пречка за осъществяване на следващи нови процесуални действия от заповедния съд за събиране на доказателства за датата на връчване на препис от заповедта по чл.417 ГПК на длъжника по заповедното гр.д. №3321/2025г. по описа на Районен съд – град Горна Оряховица , т.е. за проверка на спазването на едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяването на възражението по чл.414,ал.1 ГПК. Едва след като бъде доказано чрез надлежни доказателства спазването на едномесечния срок по чл.414,ал.2 ГПК за предявяването на възражението по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника , заповедният съд следва да отправи указания по чл.415,ал.1, т.1 ГПК до заявителя за предявяване на установителни искове по чл.422 ГПК, но не и преди това , както е в разглеждания случай.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба на „ФЕАД , ЕИК : 131134023 , гр. София, ул. „*** по която е образувано съдебното производство по гр.д. № 10023/ 2026г. по описа на СРС , 68 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението до ищеца (чл.130, изр.2 ГПК във връзка с чл.275,ал.1,изр.1 ГПК).

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца заедно със съобщението и препис от настоящото разпореждане (чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5