Решение № 1526 от 19.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260110 от 26.03.2025г., постановено по гр.д.№ 5008/2018г., по описа на СГС, ГО, 11 състав, са отхвърлени изцяло субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявени от П. Т. Т., М. Т. П., и Л. Т. Т., като наследници на А. Т. Т., починала в хода на производството, срещу ЗК „Олимпик“ АД, Кипър, чрез ЗК „Олимпик Клон България- КЧТ, ЕИК 200737120, за заплащане на сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщерята на А. Т. Т. - И. Т. П., вследствие на ПТП, настъпило на 25.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.12.2017 г., до окончателното изплащане, както и сума в размер на 4746 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - сторени разходи за погребение вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Т. Т., М. Т. П., и Л. Т. Т., като наследници на А. Т. Т., починала в хода на производството, са осъдени да заплатят разделно - по 1/3 част за всеки в полза на ЗК„Олимпик“ АД, Кипър, чрез ЗК „Олимпик - Клон България- КЧТ, направените по делото разноски в размер на 850лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

1

Жалбоподателите-ищци П. Т. Т., М. Т. П., и Л. Т. Т., конституирани като наследници на А. Т. Т., починала в хода на производството, оспорва решението изцяло и молят съда да го отмени и уважи иска. Изтъкват факта, че вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение. Съдът е достигнал до различни изводи, защото е неглижирал втората част от механизма на ПТП и се е позовал само на внезапността на спукването на гумата. Да, гумата се е спукала внезапно. Да, по-високата скорост и опитът на водача са му помогнали да овладее автомобила, но това е довело до известно му успокояване, че най-лошото е отминало, поради което при последващото занасяне, той се оказва неподготвен да реагира адекватно, като е завил по-рязко наляво, с което е предизвикал неконтролирано странично занасяне на автомобила и навлизане в лентата за насрещно движение, където е настъпил и фаталния удар с насрещно движещия се автомобил. Има 3 фази на ПТП. При първата фаза на разхерметизиране на гумата, водачът е реагирал адекватно и е овладял контрола върху автомобила. При третата фаза автомобилът е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка и водачът дори и да върти волана, не може да преодолее вече създадения момент, което означава, че движението на автомобила не подлежи на контрол от страна на водача. Но при втората фаза, която е и причина за третата, водачът не е успял да осъществи контрол, реагирал е неадекватно, с което е предизвикал неконтролираното странично занасяне. Без неадекватните действия на водача във втората фаза, които са изцяло в негова вина, не би настъпила и третата, довела до фаталния удар с насрещно движещото се МПС, от който именно е настъпила и смъртта на четиримата пътници. В процесния казус е установено по безспорен начин, че първопричината за ПТП е спукана задна дясна гума на л.а.„Пежо 306“ рег.№ ***. В случай, че съдът приеме, че не е налице противоправно поведение от страна на П. И. П., което да е причина за ПТП, то следва да приеме, че се касае за възникването на повреда на МПС, която е довела до ПТП и причиняването на вредите, а отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана на основание на чл.493, ал.2, т.5 КЗ – изрично предвидено изключение от общото правило.

Считат за недоказано възражението за съпричиняване, тъй като не е доказано, че ЛА е бил технически неизправен. Разхерметизирането на гумата е станало в процеса на движение на л.а. и ПТП не е последица от предхождаща техническа неизправност, а единствено неадекватните действия на водача във втората фаза от механизма на ПТП. Не е доказано и дали И. е имала или не поставен колан към момента на ПТП, защото с оглед уврежданията не е възможно да се достигне до такива изводи. Не е установено и къде точно е седяла пострадалата, за да може да се отговори с категоричност какво би станало, ако същата е имала поставен предпазен колан, в случай че е нямала такъв. Видно от фотоалбума ЛА е бил тотално увреден. В него са загинали всички пътници. От заключението на приетата КМАТЕ е видно, че дори и с поставен предпазен колан биха настъпили също смъртоносни увреждания.

Отделно от горното посочват, че загубата на А. е тежка и непрежалима. Отношенията между 2 нея и дъщеря й са били основани на обич, взаимно уважение и доверие. Трагедията й е непоносима, тъй като при процесното ПТП едновременно умират дъщеря й, зет й и внучката й. На най-светлия семеен и християнски празник - Рождество Христово, когато всяко семейство се моли за здраве и благодат, животът на А. губи смисъл и тя започва да брои дните, които й остават да живее с тази жестока болка. Тежката психологическа травма е причината тя да угасне толкова бързо. Не могла да понеса тази жестока трагедия, в хода на на производството на 25.03.2019г. А. починала в хода. Молят искът на майка им да бъде уважен в пълен размер, при съобразяване на наследствени им квоти, ведно със законните последици и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЗК„Олимпик“ АД, Кипър, чрез ЗК „Олимпик - Клон БългарияКЧТ, не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата А. Т. Т. твърди, че на 25.12.2017 г. дъщеря й - И. Т. П., починала вследствие на ПТП, настъпило между с.Девене и с. Борован, вина за което имал водачът П. И. П., управлявал застраховано при ответника МПС, собственост на дъщеря й –л.а Пежо 306" с ДК№ ***. За ПТП било образувано ДП № 1407/2017г. по описа на РУП - Враца, пр.пр. № 2631/2017г. на Окръжна прокуратура - Враца. Вследствие смъртта на дъщеря си, претърпяла подробно описаните в ИМ неимуществени вреди, както и имуществени такива в размер на 4746 лева сторени разходи за погребение. Претендира сумата от 200 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й И. Т. П., вследствие на ПТП, настъпило на 25.12.2017г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането - 25.12.2017г., до окончателното изплащане, както и сумата от 4746 лв., обезщетение за имуществени вреди - сторени разходи за погребение, ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2017г. до окончателното изплащане и направените разноски.

С определение №10508 от 25.04.2019г. производството по отношение на А. Т. Т. е прекратено поради нейната смърт, настъпила на 21.08.2018г., като на нейно място са конституирани наследниците й по закон П. Т. Т., М. Т. П. и Л. Т. Т..

Ответникът ЗК „Олимпик - Клон България- КЧТ оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликта, като поддържа, че не е налице противоправно и виновно поведение на водача на л.а.„Пежо”, ДК№ ***, както и причинно - следствена връзка между поведението му и настъпилите вреди. Твърди, че било налице случайно деяние. Основна вина за настъпване на ПТП на 25.12.2017г. имал водачът П. П. Т., управлявал л.а.Фолксваген”, „Поло”, ДК № ***, който нарушил множество разпоредби на ЗДвП - чл.5, ал.1, т.1; чл. 21 - като управлявал с превишена скорост; чл.20, ал.1 3 и ал.2 ЗДвП. В условие на евентуалност, ако не се приеме,че вината за ПТП е изцяло на П.

Т., твърди независимо съизвършителство на вредоносния резултат в размер на поне 50%.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата И. Т. П., тъй като собственик на МПС - „Пежо”, е допуснала същото да бъде технически неизправно, вследствие на което е настъпило и ПТП, а освен това е била без поставен предпазен колан, в нарушение на изискванията на чл.137а ЗДвП.

Оспорва претърпените от ищцата А. Т. неимуществени вреди, като изтъква, че тя и починалата не били в близки отношения, не са живели в едно домакинство и не са поддържали добри отношения. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на принципа на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД.

По отношение на имуществени вреди - сторените разходи за погребение, твърди да са извършени в изпълнение на един нравствен дълг респ. не подлежат на обезщетяване от застрахователя. Претендира присъждане на разноски.

От фактическа страна се установява, че на 25.12.2017г., около 11,35 часа по второкласен път II - 13 в посока от с. Девене към с. Борован в дясната пътна лента се е движил л.а.Пежо 306”, рег.№ ***, управляван от П. И. П. със скорост около 95 км/ч. Малко преди да достигне линията на ориентира -пътен знак В24, намиращ се на левия банкет, се разхерметизира задната му лява гума, която започва да оставя върху асфалта тъмна следа. Поради повишеното пътно съпротивление на тази гума автомобилът се отклонява надясно. Водачът му е реагирал като е контрирал с ляв волан и успял да стабилизира движението му в праволинейна посока около 95 м. въпреки, че спадналата задна дясна гума е оставяла следа от триенето си с асфалта. За да успее му е помогнала високата скорост. В същото време срещу него в лентата за насрещното движение се е движил л.а. „Фолксваген Поло”, рег.

№***, управляван от П. П. Т. със скорост около 91 км/ч. Когато л.а Пежо е започнал да навлиза в лентата за движение на л.а. Поло, последният е бил на около 46 метра и при опасна зона за спиране от 89 м, т.е. водачът му не е имал възможност да спре преди място на удара. Тъй като л.а. Пежо се е движил неконтролирано е настъпил челен удар на около 114м. след ориентира, изцяло в лентата за движение на л.а. Фолксваген Поло между дясната страна на л.а.Пежо, плъзгащ се по асфалта със скорост около 33 км/ч. и предната част на л.а. Поло, движещ се със скорост около 91 км/ч.

От силния удар са загинали на място П. И. П., П. Й. Г., И. Т. П. и Т. П. И. – пътници в л.а.

„Пежо 306” рег.№ ***, както и Л. П. Т., пътник в л.а. ,.Фолксваген Поло”, рег.№***, а водачът на л.а. „Фолксваген Поло” П. П. Т. е получил тежки наранявания. Автомобилите са тотално унищожени.

Гореизложеното се установява от заключението на депозираната на л.163 авто-техническа експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, като според вещото лице когато „гръмне“ гума и скоростта е висока, нейното влияние върху устойчивостта на автомобила е по-малко, заради центробежната й сила. Когато скоростта се е намалила, влиянието на спадналата гума се е увеличило и автомобилът отново е влязъл в неустойчиво движение, при което водачът му отново е завъртял волана 4 наляво, но по-рязко, от което автомобилът се е насочил рязко наляво и е настъпило странично занасяне с ротация на автомобила в посока обратна на часовниковите стрелки, гледан отгоре. При занасянето се е появила и втората следа от гума, а задната лява гума се е отлепила от бордовете на джантата си и затова нейната джанта е оставила дълга следа от задиряне по асфалта -„Деруга“ в дясно от следа 1.

Възможно е в този момент водачът на л.а. Пежо да е задействал и спирачки. Настъпилото странично занасяне е било неконтролирано за водача и автомобилът е продължил да се движи напред и наляво, навлязъл е в лентата за насрещното си движение с дясната си страна напред, завъртян под голям ъгъл над 75 градуса. След удара поради по-високата си скорост и кинетична енергия л.а. Фолксваген Поло е отблъснал в посоката на движението си и надясно л.а. Пежо към банкета и отводнителния канал, където л.а. Пежо се е преобърнал и е легнал на лявата си страна. От удара кинетичната енергия на по-лекия л.а.Фолксваген Поло се е изразходвала в по- голямата си част, а с остатьчната се е придвижил напред и надясно около 3,9 м, и се спрял в мястото, показано на фиг.3 от заключението.