Решение № 167 от 10.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Плевен, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430104549 по описа за 2021 година

Предявен е от ХР. ИЛ. ИЛ., ЕГН: **********, живущ в с. *** срещу „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: в гр. ***, представлявано от Н.П.П. искове с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 684.02 лева /след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем № 445075 /24.08.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 24.08.2020 г. страните по договора са сключили Договор за паричен заем № 445075, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 600.00 лева.

Излага се, че в процесния договор е уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, а именно - банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията, посочени в ОУ към договора за заем /поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най- малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и 1 по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход, или предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва или др. изброени/. Сочи се, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в ОУ към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 665.31 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение 1 към договора. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 665.31 лева, тъй като същият не е представил в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Излага се, чев процесния договор е уговорено, че размерът на отпуснатия заем е 600.00 лева, като размерът на погасителната вноска е „3 х 9.35 лв. и 18 х 38.48 лв.“, като видът на вноската е двуседмична, размерът на фиксирания ГЛП е 40.05 %, размерът на ГПР е 49.40 % или размерът на общата сума, която е следвало да се върне е 720.69 лева. Сочи се, че ищецът е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 1284.02 лева. Твърди се, че сумата е платена по следния начин: 100.00 лева-на дата 27.10.2020 г.; 500.00 лева-на дата 31.12.2020 г.; 65.00 лева-на дата 28.01.2021 г. и 619.02 лева-на дата 20.04.2021 г. Твърди се, че процесният договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила; 2. нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора; 3. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита.Счита се, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49.400 % е в пряко противоречие е императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Излага се, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 40.050 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Счита се, че описаните в съдържанието на 2 договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водят до различен размер на ГПР от посочения и, че действителния му размер е 157.20 %. 4, нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в посочения в договонра кратък срок банкова гаранция или поръчители, отговарящи на всички изисквания, посочени в него. Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 665.31 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение - банкова гаранция или поръчители, които отговарят на определени условия, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити цел, транспонирана в ЗПК. Излага се, че неустойка таза неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (доколкото няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване; 5 нищожен, тъй като заобикаля закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Излага се, че процесната клауза за неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но че тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита се, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Излага се, че непредставянето на обещани обезпечения дава основание да се иска незабавно цялото задължение, но вместо това кредиторът е променил последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той е начислил неустойка, чието плащане е разсрочено заедно с периодичните вноски. Сочи се и, че процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Счита се и, че сочената клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 665.31 лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата и, която се плащала периодично, поради което и следвало да е част от ГЛП и ГПР. Излага се, че при условие, че ГПР е законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза на 157.20 %.

Прави се извод, че е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните и, че същият надвишава пет пъти размера на законната лихва.

Навеждат се доводи, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР противоречи на целта на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите. Счита се, че 3 начислената „неустойка“ безспорно попадат в изискванията на Директивата общите разходи, които обуславят сключването на договора да са предварително заложени и да са предвидими. Прави се извод, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди се, че е налице е разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която реално е върната на ответното дружество. Счита се, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 7. унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по 4 кредита“. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва както факта, че между страните е сключен процесният договор за паричен заем № 445075 от 24.08.2020 г., така и, че ищецът е погасил задължението си от 1284,02 лева предсрочно. Излага, че при извършване на предсрочното погасяване, в съответствие с изричната разпоредба на чл. 32 ЗПК е приспадната лихвата за оставащата част от срока на договора. Оспорва се твърдението, че сключеният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК.