Определение № 2439 от 25.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2439 гр. София, 25.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20251100604063 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по повод постъпили жалби от страна на Я. А. И. и К.Х.Й.Б. с които се обжалва Определение №1951 от 02.05.2025г. по ЧНД№3697/2025г. по опис на СРС, НО, 21 състав. С цитираното определение СРС, НО, 21 състав е изменил постановление на Софийска районна прокуратура от 30.01.2025 г., с което на основание чл. 199 вр. с чл. 243, ал. 1, т.

1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК е прекратено наказателно производство по ДП № 257/2018 г. по описа на Национална следствена служба /НСлС/, пр. пр. № 13398/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура, като е преквалифицирал основанието за прекратяване по член 243, ал.1, т.2 от НПК и е оставил без разглеждане като недопустима жалбата, подадена от К.Х.Й.-Б..

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалба на Я. А. И. и жалба на К.Х.Й.-Б., с които е било обжалвано постановление от 30.01.2025г. /изх.дата на СРП 03.02.2025г./, с което на основание чл. 199 вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1, ал.2 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № 257/2018 г. по описа на Национална следствена служба /НСлС/, пр. пр. № 13398/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

Частната жалба на Я. А. И. е заведена в СРС на 03.06.2025г., като видно 1 от пощенското клеймо е била депозирана на 27.05.2025г. Жалбата на К.Х.Й.-Б. е била заведена в СРС на 03.06.2025г., като е била депозирана в пощата на 29.05.2025г.

В жалбата на Я. И. се сочи, че се иска отмяна на определението на съда и връщане на делото на СРП за изпълнение на дадените указания от СРС по ЧНД№531/2018г. като се твърди, че прокуратурата не е разпитала посочените от съда свидетели и не е поставила въпросите, които е посочил съда.

В жалбата на К.Х.Й.-Б. се твърди, че е единствен наследник на Р.С.Д. починала на 05.12.2023г., като постановлението за прекратяване на наказателното производство не и е било предоставено от Централна поща Варна, тъй като кореспонденцията била лична. По този повод след писмо от нейна страна изпратено до прокурора с писмо изх.№13389/11г. от 27.02.2025г. и е било изпратено визираното постановление за прекратяване.

Жалбоподателката прилага удостоверение за наследници с изх.

№АУ1226360Д/21.12.23г. за Р.С.Д. като изтъква, че СРС, НО, 21състав е следвало да остави жалбата и без движение и да и укаже да отстрани нередовността като това е довело до нарушение на съдопроизводствените правила и отказ от правосъдие. Жалбоподателката желае от въззивния съд да отмени първоинстанционното определение и да върне делото на същия съд като даде указания за прилагане на закона. К.Й.-Б. по същество сочи, че мотивите на съда за изменение на прокурорското постановление са вътрешно противоречиви и волята на съда е неясна.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбите са процесуално допустими и подадени от активно легитимирани лица, в установения от закона срок.

Съгласно чл.243, ал.4 от НПК постановлението за прекратяване от 03.02.2025г. по ДП № 257/2018 г. по описа на Национална следствена служба /НСлС/, пр. пр. № 13398/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура е следвало да бъде изпратено, на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници. Наказателното производство по делото е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212, ал.4 от НК, като предмет на разследване са били действия на неизвестен извършител, който в периода от 01.01.2010г. до 28.10.2011г. в гр.София, чрез използване на неистински 2 документи е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери с намерение да бъде присвоено. Такава е определената правна квалификация от прокурора и в постановлението за прекратяване и в постановление от 16.11.2023г.

В обстоятелствената част на постановлението на прокурора се сочи, че А.Х.К., в качеството си на лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба № 38 на КФН, сключила договори и приела поръчки, свързани с директни продажби на финансови инструменти по отношение на 36 броя физически лица.

Д.Н.М., в качеството си на лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба № 38 на КФН, сключил договори и приел поръчки, свързани с директни продажби на финансови инструменти по отношение на 2 броя физически лица.

А.Х.К., в качеството си на лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба № 38 на КФН, сключила 28 броя договори и приела поръчки, свързани с наследяване на финансови инструменти и тяхната последваща продажба от лицаприобретатели.

А.Г.Л., в качеството си на лице по чл.39, ал.1, т.2 от Наредба № 38 на КФН, сключила 8 броя договори и приела поръчки, свързани с наследяване на финансови инструменти и тяхната последваща продажба от лицаприобретатели. Същата фактология е възприета и от проверявания съд.

Кои са тези физически лица, чийто финансови инструменти са били продадени или прехвърлени без тяхно съгласие прокурорът не е конкретизирал. По делото са налице изготвените СИЕ /т.33 от ДП/ и ДССФИЕ /т.46 от ДП/, които в отговорите на така поставените им задачи поименно посочват кои са лицата чиито финансови инструменти са били прехвърлени без тяхно знание и съгласие и те или техните наследници в по-голямата си част са били разпитани в хода на ДП. Същевременно от описаната фактология в прокурорското постановление е видно, че прокурора третира като пострадали лица от съответното престъпление по чл.212, ал.4 от НК /или евентуално по чл.209 от НК/ изброените лица М. П., П. Т., С.С., Р.Б., М.И., Б.

Д., М.В., К.Д., М.Й., К.С., В.С., Р.П., М.Г., Г.И., Р.К., Д.И., Щ.К., К.А., Р.Д.,

Я.И., Е.А., Д.К., А.К., Т.Ц., Г.Б., Д.К., И.Х., Г.М., И.Я.. Обсъждайки аргументите си за прекратяване на наказателното производство прокурорът е посочил, че са настъпили имотни вреди за собствениците на компенсаторни инструменти, тъй като не са получили паричните средства от извършените 3 сделки. Същевременно държавния обвинител е постановил преписи от постановлението за прекратяване на наказателното производство да се изпратят на общо 131 лица изброени в диспозитива на постановлението.

Обстоятелствената част на постановения прокурорски акт очертава разследваното престъпление от органите на досъдебното производство и пострадалите лица по него, доколкото в случая не е налице повдигнато обвинение срещу конкретно лице. Съдът констатира, че видно от приложените разписки по делото няма приложени доказателства за връчване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство на Р.Б., К. С., М. Г., Г.Б., Г. М., М.П.и др., които прокурора, поименно е посочил като пострадали лица. Съвсем отделен е въпросът, че за голяма част от лицата, на които прокурорът е постановил в диспозитива да се изпрати постановеният краен негов акт няма приложени доказателства за връчване също. Проверяваният съд е сторил извод, че Я. И. има качеството на пострадал като това било видно от протокол за разпит от 04.02.2022г. и протокол за уведомяване на пострадал от престъпление съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФКППВФППП. Втората инстанция ще посочи, че съгласно изискването на процесуалния закон, за да има качеството пострадал, лицето следва да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и уведомяването за правата му е последваща дейност.

В заключение съдът ще посочи, че първоинстанционния съд се е произнесъл, преждевременно и при неизпълнена процедура по чл.243, ал.4 от НПК, доколкото е следвало постановлението за прекратяване на ДП № 257/2018 г. по описа на Национална следствена служба /НСлС/, пр. пр. № 13398/2011 г. по описа на СРП да бъде връчено на всички пострадали лица или на техните наследници и доказателства за това да бъдат приложени по делото и едва след това да разгледа жалбите на пострадалите по същество, ако същите са допустими. С определение по ЧНД№531/2018г. на СРС, НО, 121 състав /потвърдено с определение на №3969/20.09.2018г. на СГС по ВНЧД №3199/2018г./ т.25 от ДП/ са били дадени задължителни указания на органите на досъдебното производство, като е повече от видно че процедурата по чл.243, ал.4 от НПК е била изпълнена в цялост преди произнасянето на съда по същество.

Поради изложените причини въззивният състав намери проверяваното определение за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и 4 като такова следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на СРС за изпълнение на указанията на въззивната инстанция касаещи прилагане на процедурата по чл.243, ал.4 от НПК по отношение на всички пострадали лица.

Водим от горното Софийски градски съд, XVII-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1951 от 02.05.2025г. по ЧНД№3697/2025г. по опис на СРС, НО, 21 състав.

ВРЪЩА делото на задължителните указания друг състав на

СРС за изпълнение на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5