Определение № 616 от 20.05.2022, Районен съд - Лом

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. гр. Лом, 20.05.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Частно гражданско дело № 20221620100895 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК, с правно основание чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството.

Производството по делото е образувано по заявление за отказ от наследство вх. № 3299 от 20.05.2022 г., с правно основание чл. 52 от ЗН, с което заявителят СВ. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, с лична карта № ****, изд. на 21.05.2016 г. от МВР - гр. Пловдив, прави отказ от наследството, останало от нейната майка К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, починала на 23.05.2018 г. съгласно Акт за смърт № **** г. на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, като направеният отказ да бъде вписан в книгата за откази от наследство, по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при РС - гр. Лом и се издаде удостоверение за направения и вписан отказ от наследство.

Към заявлението за отказ от наследство е приложено заверено копие с „Вярно с оригинала“ на Удостоверение с изх. № **** г. на гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана за наследници на К. СВ. К..

Заявлението за отказ от наследството е направено от СВ. П. Г. с Нотариална заверка на подписа с рег. № 2965 от 09.05.2022 г. пред нотариус С. З. – нотариус в район РС - гр. Пловдив, с рег. № *** на Нотариалната камара.

Отказът от наследство е едностранно изявление от лице, за което се е породило право на наследяване, насочено към прекратяване на правото на наследяване и пораждащо права за другите наследници – чл. 53 от Закона за Наследството, за действителността на което е достатъчна писмена форма и чието действие се поражда след вписването в специалната книга към районния съд по разпореждане на районния съдия. Местно компетентният районен съд да извърши вписването е този по местооткриване на наследството.

1

Производството по чл. 52 от ЗН за вписване отказ от наследство е охранително, едностранно, поради което за спазване на местната подсъдност съдът следи служебно. На основание чл. 52 от ЗН отказът от наследство се извършва по реда, указан в чл. 49, ал. 1 от ЗН и се вписва по същия ред, като местно компетентен е районният съд, в района на който е открито наследството. На основание чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия.

Според разпоредбата на чл.52 от ЗН във връзка с чл.49 ал.1 от ЗН отказът от наследство се вписва в особена за това книга въз основа на писмено изявление до районния съдия, в района на който е открито наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия. Легална дефиниция на понятието „местожителство” е дадена с разпоредбите на чл. 19 ал. 1 от Наредба за гражданското състояние /отм. ДВ, бр. 41/18.05.2004 г., в сила от 18.05.2004 г./ и чл. 7 /отм. ДВ, бр. 67/1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ от Закона за лицата и семейството. Според цитираните норми местожителството на едно лице е населеното място, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите за населението на същото населено място. Цитираните разпоредби са отменени преди смъртта на наследодателя К. и понятието местожителство към датата на смъртта й, когато е открито наследството, е придобило друг смисъл още с влизане в сила на Закона за гражданската регистрация, обн. ДВ, бр. 67/27.07.1999 г. С последния закон е предвидена регистрация на два вида адреси - постоянен адрес, който е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението /чл. 93, ал. 1 от ЗГР в редакция към датата на смъртта на наследодателя К./ и настоящ адрес, който е адресът, на който лицето живее /чл. 94, ал. 1 от ЗГР в редакция към посочения момент/. От сравнението на дефинициите за „местожителство” по отменените разпоредби и за „постоянен” и „настоящ” адрес по сега действащия ЗГР може да се обоснове извод, че отпадналият термин „местожителство” е бил сборен между сегашните постоянен и настоящ адрес, защото от една страна е било предвидено това да е адрес в населеното място, в което лицето е вписано в регистъра за населението /характерно сега за понятието „постоянен адрес”/, а от друга страна това е било мястото, където лицето живее постоянно или преимуществено

/характерно за

„настоящ адрес”/.

Понятието

„местожителство” в смисъла, влаган в него преди влизане в сила на ЗГР, не съществува към настоящия момент, вкл. към датата на смъртта на наследодателя К.. Константната съдебна практика вече е приела, че нормата на чл. 1 от ЗН визира при действието на ЗГР последния регистриран постоянен адрес на починалия наследодател /така Определение от 28.03.2008 г. по гр. д. № 163/2008 г. на ОС - Велико Търново; Решение от 12.04.2016 г. по в. гр. д. № 167/2016 г. на ОС - Бургас; Решение № 114 от 09.05.2016 г. по в. гр. д. № 140/2016 г. на ОС - Добрич; Решение № 99 от 30.05.2017 г. по в. гр. д. № 202/2017 г. на АС - Пловдив/. Според нормата на чл. 93 ал. 6 от ЗГР именно постоянният адрес на гражданите служи за упражняване на права или ползване на права или услуги в случаите,определени в закон или друг 2 нормативен акт. В този смисъл постоянният адрес на наследодателя към датата на смъртта му определя и местно компетентния районен съд, в чиято особена книга следва да се впише отказът от наследство.

В конкретния случай, заявителят е представил заявлението си за отказ от наследство в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Видно от представеното копие от удостоверение за наследници на починалото лице, заявителят е наследник по закон. К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, е починала на 23.05.2018 г., като последното й местожителство по постоянен адрес е в гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана (което попада в съдебния район на Районен съд – гр. Лом) и, съгласно чл. 1 от ЗН, това е мястото на откриване на наследството.

Следователно компетентен да се произнесе по заявлението е именно Районен съд - гр. Лом.

Със смъртта на наследодателя и откриване на наследството за молителя възниква право на наследяване на имуществото на починалото лице в съответна, определена от Закона за наследството част – чл. 5 – чл. 10 от ЗН .

Отказът от наследство не е ограничен със срок, поради което и към настоящия момент е валидно направен.

След като прецени представеното заявление за отказ от наследство с нотариална заверка на подписа и приложените към него писмени доказателства, съдът намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за вписване на едностранното изявление на заявителя СВ. П. Г., с ЕГН: ********** за отказ от наследството на наследодателя К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, починала на 23.05.2018 г.

Водим от изложеното, и на основание чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО, като СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, водена в Районен съд - гр. Лом, отказът на СВ. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, с лична карта № ****, изд. на 21.05.2016 г. от МВР - гр. Пловдив, от наследство, останало от нейната майка – К. СВ. К. с ЕГН: ********** – бивш жител на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, починала на 23.05.2018 г. съгласно Акт за смърт № **** г. на гр. Велико Търново, обл. Велико Търново, с установен приживе постоянен адрес: гр. ****.

ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение за извършеното вписване.

Определението, по аргумент на чл. 537, ал. 1 от ГПК, е окончателно и не 3 подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4