Решение № 424 от 24.02.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 424

Добрич, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - I състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар МАРИЯ МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ административно дело № 20257100700777 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Х. ХАТАФ АЛБАРХУ А., сирийски гражданин с хуманитарен статут , [ЕГН] в качеството му на баща и законен представител на ХАМАМ ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН], ХАДИЛ ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН], РИНАД ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН] и РИТАЛ ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН], подадена чрез адвокат М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/7800 ОТ 10.11.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която е отказано отпускането на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорват се изводите на административния орган, че жалбоподателя не е правоимащо лице съгласно чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като е с предоставен хуманитарен статут в България. Сочи се, че по силата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ чужденците с предоставена хуманитарен статут имат право на социално подпомагане, което следва да включва и семейните помощи за деца на основание Конституцията на РБ и Конвенцията на ООН за правата на детето. Твърди се, че ограниченията в чл. 3, т. 5 от ЗСПД са неприложими в случая поради несъответствието им с вътрешното и общностното право. Иска се отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, както и присъждане на сторените по делото разноски. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателката.

Ответникът – директорът на ДСП - Добрич не изразява становище по жалбата.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че Х. ХАТАФ АЛБАРХУ и малолетните му деца ХАМАМ ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН], ХАДИЛ ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН], РИНАД ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН] и РИТАЛ ХАТАФ АЛБАРХУ Х., [ЕГН] са чужди граждани (съответно сирийски граждани) с адрес на пребиваване в с. Малка Смолница , ул. „Единадесета" № 4, обл. Добрич. Всички се ползват хуманитарен статут.

Със Заявление - декларация с вх. № ЗСПД/ДТХ/7899/16.10.2025 г. до директора на ДСП - Добрич Х. ХАТАФ АЛБАРХУ е поискал отпускане на месечна помощ за отглеждане на децата по чл. 7, ал. 1 ЗСПД. Към заявлението са приложени доказателства, че децата посещават редовно училище и имат поставени имунизации. Представено е и удостоверение относно доходите на жалбоподателката за периода от м. октомври 2024 г. до м. септември 2025 г.

На 10.11.2025 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ТХ/7899/10.11.2025 г. на директора на ДСП – Добрич, с която е отказано отпускането на исканата помощ. Изложени са мотиви, че заявителят не попада в кръга на лицата, които имат право да получават семейни помощи за деца съгласно чл. 3, т. 5 ЗСПД. В обхвата на специалния ЗСПД не са включени чужденците с предоставен хуманитарен статут. Предоставянето на семейни помощи за деца не е предвидено в ЗУБ или в друг закон, нито в международния договор за социално подпомагане, сключен между Република България и Република Украйна.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 19.11.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена по електронен път, чрез ел.поща на 30.11.2025 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4, във вр. с ал. 5 ЗСПД, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

За да откаже отпускането на поисканата помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, директорът на ДСП - Добрич е приел, че жалбоподателката не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 ЗСПД, тъй като той и децата му са чужди граждани, ползващи се хуманитарен статут, за които не е предвиден достъп до този закон на реципрочна правна основа или в друг закон.

Съдът не споделя тези изводи на административния орган.

По делото няма спор по фактите. Спорът между страните е как трябва да се третират по ЗСПД чуждите граждани с предоставен Хуманитарен статут.

В чл. 3 ЗСПД е очертан кръгът на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, като според т. 5 на същата норма към тях се причисляват и бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и хуманитарен статут. Съгласно чл. 1а, ал. 2 ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут.

От своя страна, нормата на чл. 32, ал. 3 ЗУБ предвижда Чужденец с предоставен хуманитарен статут да има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. В чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ е регламентирано, че чужденците с предоставена хуманитарен статут имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) включва само социалните помощи по този закон.

Очевидно случаят не попада в приложното поле на нито една от двете разпоредби, но това не означава, че жалбоподателят няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 ЗСПД, което следва от общия разум на приложимите вътрешни и общностни норми в областта на закрилата на детето и временната закрила на чужденците.

Съгласно чл. 2, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето (Конвенцията), която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (Конституцията) е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които ѝ противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието им трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Според разпоредбите в Конвенцията държавите – страни по нея, осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите му.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията предвижда, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия член държавите – страни по нея, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие, което е въведено с цел да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Съдържанието му се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда и непосредствените му нужди. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

Няма спор, че жалбоподателката е гражданин на трета държава, различна от Украйна, но се ползва с временната закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2011 (Директивата) по силата на Решение за изпълнение (EС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. и Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25.06.2024 г. като лице, разселено от Украйна, и пребиваващо законно на нейната територия преди военното нашествие на руските въоръжени сили. С такава хуманитарен статут се ползва и непълнолетната ѝ дъщеря като украинска гражданка и член на нейното семейство.

Съгласно съображения 15 и 16 от Директивата задълженията на държавите – членки на ЕС по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с хуманитарен статут, следва да са справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Във връзка с отношението към тези лица държавите – членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с хуманитарен статут.

Според съображение 16 от Решението за изпълнение от 04.03.2022 г. временната закрила следва да позволи на разселените лица от Украйна да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на защита. В съображение 17 е посочено, че решението е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за хуманитарен статут, за които може да се счита, че прилагат Директивата. Ако националната схема е по-благоприятна, държавата – членка може да продължи да я прилага, доколкото Директивата предвижда възможност държавите – членки да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с хуманитарен статут, а ако е по-неблагоприятна, държавата – членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директивата.

По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, които се финансират от държавния бюджет (Решение № 2 от 2006 г. по к.д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд). Те се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, както и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, във връзка с § 1, т. 5 от ДР на същия закон. Една от тези помощи е и месечната помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Тя се отпуска след доходен тест и цели да подкрепи семействата с ниски доходи в отглеждането на техните деца, в това число да покрие част от разходите на родителите за училищното образование на децата им.