Решение № 1449 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1449 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330202116 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следвното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 25-1030-000475 / 11.02.2025 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на В. Й. Т., ЕГН **********, с адрес:

**** за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си и съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат И. М. Р. от Адвокатска колегия Пловдив В. Й. Т. оспорва по същество вмененото му нарушение с аргументи, че в случая е налице изключението по чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДП , позволяващо неносенето на предпазен колан, когато физическото състояние на лицето не го позволява, включително за липса на вина у водача, заради притежавания от него медицински документ, както и че липсват мотиви в Наказателното постановление; претендира разноски за процесуално представителство.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за правилност и 1 законосъобразност на Наказателното постановление и неоснователност на Жалбата, а при евентуалното й уважаване, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; не претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 26.01.2025 година свидетелят М. Р. М. (*** в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив) и двама негови колеги *** изпълняват служебните си задължения по контрол на пътната безопасност, като за целта са на установъчен пункт пред Панаира. Полицаите са униформени, с отличителни знаци на Полицията и брандиран със същите знаци автомобил.

Към 02:02 часа на посочената дата органите на реда виждат по булевард „Цар Борис ІІІ Обединител“ да ги приближава лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** (посока север), забелязват, че водачът му е без обезопасителния колан, с който е оборудвано моторното превозно средство, и със стоп палка по образец го спират до № 67. Установяват, че шофьор на моторното превозно средство е жалбоподателят В. Й. Т. и му обясняват причината за проверката, а той им представя медицинско направление / искане, съгласно което състоянието му не позволява ползване на колан при шофиране. Полицаите, обаче, на свой ред му обясняват, че този документ не го освобождава от използването на колана, а трябва да се яви пред транспортна областна лекарска експертна комисия, която евентуално да прецени възможността да не ползва обезопасителния колан при управление на моторно превозно средства и че всеки може да си изкара бележка от личния лекар, но не това е начинът. Същевременно органите на реда не констатират управляваният от жалбоподателя „Фолксваген Голф“ да е с по-различно оборудване от другите автомобили и същият няма поставен знак, указващ, че се ползва от човек в неравностойно положение. В. Т. отвръща, че, когато е спиран за проверка в град Раковски, е „минавал“ с този документ, а спътниците му в колата се смеят на ситуацията.

Прието е от ***, че жалбоподателят нарушава разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и в негово присъствие му съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3467863 / 26.01.2025 година, в който, след запознаване със съдържанието му от жалбоподателя, е посочено, че няма възражения.

2

На 28.01.2025 година от В. Т. са депозирани писмени възражения против съставения му АУАН, с които представя на медицинското направление / искане (показано на полицаите при проверката) и Експертно решение № 1463 от заседание № 067 / 12.04.2022 година на ТЕЛК, че е с 60 % трайно намалена работоспособност.

Възраженията не са приети за основателни и въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция в качеството на свидетел полицейски служител М. Р. М., чиито логични и безпристрастни показания се кредитират с доверие, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства (приложени по административнонаказателната преписка и представени от жалбоподателя), като от доказателствената съвкупност по делото – обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на логическото й единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка и във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Няма спор, че процесният лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** попада сред категориите превозни средство по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, при които е дължимо използването на обезопасителен колан от водача и пътниците, както и че към момента на проверката В. Т. и водач по смисъла на § 6, т. 25, предложение 1. от Допълнителните разпоредби на ЗДП, а настоящият състав намира за несъстоятелни възраженията, че физическото му състояние не позволява носенето на предпазен колан при управление на моторно превозно средство.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДП допуска изключения с предвиждане на определени категории лица, които могат да не използват обезопасителни колани, като по депозираните до административнонаказващия орган документи – медицинското направление / искане и Експертно решение № 1463 на ТЕЛК – жалбоподателят се позовава на т. 2 от ал. 2 на чл. 137а от З Д П : Могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.

3

Представените по делото доказателства в тази насока, обаче, не са категорични и убедителни, за да се счете, че В. Т. попада сред тези лица, които могат да не използват обезопасителен колан.

Касае се за обективно здравословно физическо състояние на водача, което не позволява използването на колан, или използването на такъв би се отразило негативно върху здравословното му състояние и наличието на подобна хипотеза е въпрос на преценка от административнонаказващия орган или от съда с оглед доказателствата по делото.

В конкретния случай съгласно Експертното решение на ТЕЛК с дата на валидност до 01.04.2025 година В. Т. е с 60 % трайно намалена работоспособност, като освен общото си заболяване инсулинозависим захарен диабет, същият е и с вродена сърдечна малоформация: междукамерен септален дефект, като му е извършвана и оперативна интервенция – пластика на междукамерния септален дефект и пластика на аортната клапа. Но това се е случило през м. февруари 2015 година и пластиката е с много добър ефект.

Същевременно в Експертното решение на ТЕЛК е отразено още, че лицето се проследява от кардиолог и приема хипотензивна терапия (във връзка с артериалната хипертония), а и самото Решение е издадено на основание чл.

40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи – по представена медицинска документация, без извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации, като самите представени медицински документи, описани в приложение към Решението, са от 2019 година - 2022 година, т. е. с достатъчна назад във времето давност за моментното здравословно състояние на жалбоподателя.

Или няма как обосновано да се счете, че към датата на проверката – 26.01.2025 година, обективното състояние на В. Т. не е позволявало използването на обезопасителен колан при управлението на моторно превозно средство.

Не води до извод за невъзможност на жалбоподателя да използва обезопасителния колан на фолксвагена при шофирането му и представеното по време на проверката медицинско направление / искане на негово име. В него е отразено, че състоянието от лицето не позволява ползването на колан при шофиране, но този документ е за да отиде В. Т. на консултация (без да е посочено за какво) и е издаден на 19.12.2024 година, а спирането му от органите на реда е на 26.01.2025 година. Медицинските направления са със срок на валидност 30 календарни дни (с изключение на направленията за мамография/ехография на млечни жлези, чийто срок е по-дълъг) и те служат за посещение при специалист или хосхитализация, а не за да бъдат ползвани от лицата за избягване на законово вменени задължения, каквото е използването на обезопасителен колан при шофиране, още повече документът, позволяващ все пак изключение от правилото, да се ползва извън 4 срока му на валидност и то за неопределен период от време.

С оглед на горното настоящият състав намира, че правилно от наказващия орган на В. Й. Т. е вменено извършването на нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП.

Административното нарушение е извършено виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на моторно превозно средство и като такъв съзнава, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, като с факта на деянието от поведението му настъпват общественоопасните последици. За това са и несъстоятелни защитните възражения за липса на вина, защото веднъж при проверка в град Раковски от контролните органи въз основа на представеното от жалбоподателя медицинско направление / искане не му бил съставен акт за нарушението да управлява моторно превозно средство, без обезопасителния колан, с който то е оборудвано, още повече, че не се представят и доказателства дали към онзи момент документът е бил в срока си на валидност от 30 календарни дни.

Правилно е посочена и следващата се санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП в относимата й към датата на нарушението редакция, а именно: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Наложеното наказание е в границите на посоченото в Закона съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП е в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 / 2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.