Решение № 5114 от 06.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13162/2021
- Вид
- Решение № 5114
- Подписан
- 06.08.2025
- Състав
- Мария Георгиева Шейтанова, Йоанна Наскова Станева, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 177 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5114 гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Г. Шейтанова
Членове:
Йоанна Н. Станева
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20211100513162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20114951 от 13.05.2021г., постановено по гр. дело № 34423/2020г. по описа на СРС, 125-ти състав е признато за установено по отношение на „Инвестбанк“ АД, че М. Е. Д. и С. З. Б. са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-1814/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена на 11.10.2013г. с адрес: гр.
София, ж.к. Люлин, бул. ****, съставляващ жилище- апартамент с площ от 47,79 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата- на същия етаж- самостоятелен обект с идентификатор
*** и самостоятелен обект с идентификатор
***, който съставлява апартамент № 3, разположен на втори етаж, кота +5,80 на вход/секция 1, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и тераса, при граници по одобрен инвестиционен проект: от две страни- двор, апартамент № 4 от вх. 1, апартамент № 2 от вх. 1 и коридор, заедно с припадащите му се 2,96 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 0, 48 % идеални части от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата, заедно с прилежащия склад № 3, находящ се под вх. А- секция 1, в сграда 1, на първи сутерен, кота 3,60, който сутерен е разположен под сграда 1, със застроена площ 1,10 кв.м., при съседи: склад № 2 от вход 1, абонатна, вътрешна улица и склад № 4 от вх. 1, заедно с припадащите му се 0,02 % идеални части от общите части на вход А, заедно с 0,01 % идеални части от правото на собственост върху дворното място върху което е построена сградата, и което 1 дворно място, върху което е построена сградата съставлява самостоятелен обект с идентификатор *** с номер по предходен план парцел III, IV от кв. 123А, поради изтекла през период от началото на 2010г. до началото на 2020г. придобивна давност, при режим на съпружеска имуществена общност. С решението е прекратено производството по делото по предявения от М. Е. Д. и С. З. Б. против „Пропъртис Трейд“ ООД иск за признаване за установено, че ищците са собственици на гореописания имот поради изтекла давност. С решението е осъден „Инвестбанк“ АД да заплати на М. Д. и С. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3474 лева, разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Инвестбанк“АД, с която се обжалва решението изцяло. Посочено е, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че била установена идентичност на имота по искова молба, предварителен договор и двата нотариални акта.
Неправилно съдът не бил споделил възражението, че предявеният иск бил недопустим, тъй като ищците не били предявили иск по чл. 19 ЗЗД. Сочат, че ищците са имали период от 5 години и два месеца да предявят иск по чл. 19 ЗЗД срещу изпълнителя по предварителния договор. Не било обсъдено и уговореното в предварителния договор задължение да бъде предадено владението върху имота след напълно заплатена договорена цена. Неправилни били и изводите на съда, че жилището било годно за ползване и преди издаването на разрешение за ползване на сградата от 30.09.2011г. Считат, че при правилно обсъждане на всички събрани по делото доказателства не можело да се направи категоричен извод, че ищците били придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание давностно владение, упражнявано непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно и необезпокоявано от началото на 2010г. до началото на 2020г. В този период процесният апартамент бил прехвърлен два пъти. Поддържат, че изводът на СРС, че ищците били установили фактическа власт върху имота в края на 2009г. бил неправилен и почивал единствено на разпитаните по делото свидетели, осигурени от ищците, при изцяло необсъдени писмени доказателства, относими към елементите на фактическия състав на владението. Твърдят, че неправилно съдът бил приел, че изпратената нотариална покана, адресирана до „Инвестбанк“ АД и входирана с вх. № 9120-716 от 28.01.2014г., с която е отправил предложение за закупуване на процесния апартамент, не било действие, с което се прекъсвала давността. Съдът не бил кредитирал и показанията на свидетелите К. и И., че до 2012г. ищците ползвали промишлен ток и никога не били откривали самостоятелна партида за ток на процесния апартамент, за който твърдели да са собственици. По делото било безспорно установено, че „Инвестбанк“ АД била открила партида в ЧЕЗ на свое име през 2013г. Свидетелката К. била заявила, че не били имали и партиди за вода, били използвали вода и плащали на банката. Поддържат, че в искането за заличаване на ипотеката ищците били написали, че го подават в качеството си на купувачи по предварителен договор, а в контактната бланка до СО, район Люлин, попълнена лично от ищците, собственоръчно били записали, че собственик на процесния апартамент бил „Инвестбанк“ АД, а те са се вписали като обитатели. Поддържат, че по делото не се установило по безспорен начин, че за процесния период ищците били упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за 2 своене. Считат, че обжалваното решение било недопустимо, неправилно незаконосъобразно. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли исковете. и
С молба от 03.12.2021г. „Инвестбанк“ АД са посочили, че обосновават правния си интерес от обжалване на решението в прекратителната му част, тъй като ищците претендирали да са собственици на имота за период, включващ периода от 2010г. до 13.06.2012г., през който собственик е бил „Пропъртис Трейд“ ООД, спрямо когото производството било прекратено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Д. и С.
Б., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че въззивникът неоснователно и необосновано бил оспорил изводите на решавания съд относно идентичността на имота и приетото и неоспорено заключение на вещото лице. По отношение на довода, че не бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, намират, че правилно СРС бил приел, че доколкото процесният имот бил прехвърлен, то такъв иск би бил неоснователен. Намират, че СРС бил анализирал подробно и задълбочено изслушаните свидетели К. и И. и представените по делото писмени доказателства. Считат, че действията по стопанисване, ремонтиране, грижа за жилището като за тяхно водели до извод за установено владение в началото на 2010г.
Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С протоколно определение от 09.02.2023г. въззивният съд е прекратил производството по делото в частта, в която предмет на разглеждане е подадената от „Инвестбанк“ АД въззивна жалба срещу решение по първоинстанционното гр. дело № 34423/2020г. по описа на СРС, 125-ти състав в прекратителната му част.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Инвестбанк“ АД, която с Определение № 1235 от 10.05.2023г., постановено по ч.гр. дело № 1032/2023г. по описа на САС, 12-ти граждански състав е оставена без уважение.
С Определение № 366 от 29.01.2024г., постановено по ч.гр. дело № 3246/2023г. по описа на ВКС, Второ ГО е оставена без разглеждане частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД против Определение № 1235 от 10.05.2023г. по в.ч.гр. дело № 1032/2023г. по описа на САС и е прекратено производството по делото. Определението като необжалвано е влязло в сила на 13.03.2024г.
Предвид гореизложеното предмет на въззивното производство е въззивна жалба, подадена от „Инвестбанк“ АД срещу Решение № 20114951 от 13.05.2021г., постановено по гр. дело № 34423/2020г. по описа на СРС, 125-ти състав в частта, с която предявените положителни установителни искове са уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
3
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК. В тежест на ищците е да докажат, че са собственици на имота на заявеното от тях правно основание- текла придобивна давност от 15.10.2008г. до датата на подаване на исковата молба- 19.06.2020г.
От приетия предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и изработка в строителството за ап. 3, вх. 1 от 10.04.2007г., сключен между М. Е. Д. и С. З. Б.
/в качеството им на възложители/ и „Пропъртис Трейд“ ЕООД /в качеството му на изпълнител/ се установява, че ищците са възложили на дружеството извършването на строителство в жилищна сграда, която ще се построи в гр. София, находяща се в район Люлин, Х микрорайон, в УПИ III и УПИ IV, отредени за жилищно строителство от кв. 123А, местност булевард Сливница, по устройствен план, одобрен със Заповеди № РД-09-501282/02.12.2005г. и № РД-09-50-412/14.08.2005г. на главния архитект на гр. София, с обща площ от 2430 кв.м., при граници улица, улица 707 и парцел II- КОО /втори за комплексно обществено осигуряване/, а именно апартамент № 3, вх. 1, със застроена площ по ценообразуване 48,79 кв.м. и общи части в размер на 12,88 кв.м. от съответните общи части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, находящ се във вх. 1, на втори етаж, кота 5,80, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна с трапезария и кухненски бокс, спалня и тераса, със съседи: апартамент № 4 от вх. 1 със застроена площ по ценообразуване 1,10 кв.м. и общи части в размер на 0,09 кв.м. от съответните общи части на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на собственост върху поземления имот, находящ се във вх. 1, на първи сутерен, кота -3,60, със съседи: склад 2, коридор, вътрешна улица и абонатна.
Съгласно чл. 1.2 от предварителния договор изпълнителят предава на възложителя недвижимите имоти, предмет на договора по взаимна договорка, отразена подробно в Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора. Изпълнителят се е задължил да завърши строителството в срок до 31.05.2009г. и да предаде в срок до 45 дни след завършването на строителството на възложителя или на посочено от него лице имота, а възложителят да закупи същия. Съгласно чл. 4.6 от договора изпълнителят се задължава да прехвърли с нотариален акт и да предаде с приемо-предавателен протокол за въвод във владение договорените имоти на възложителя след предаване на сградата и получаване на разрешението за ползване от ДНСК в рамките на определения в договора срок.
По делото е приет и Анекс от 11.04.2007г. към предварителния договор, с който е уговорен начин на плащане на договорената продажна цена, както и че прехвърлянето на собствеността върху имота ще се извърши едновременно със заплащането на последната от дължимите суми съгласно предварителния договор и анекса.
По делото е прието и Удостоверение за степен на завършеност, издадено от Столична община, район Люлин на 15.10.2008г., в което е посочено, че след извършена проверка на място и по документи е установено, че строеж „Жилищна сграда на 6 етажа с магазини, ателиета и подземни гаражи“ се изпълнява по разрешение за строеж № 188/26.01.2007г. на главния архитект на гр. София, както и че е изграден до кота било +22,50 съгласно протокол 4 обр. 2 и е реализиран в груб строеж съгласно пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ без изпълнени довършителни работи.
От Разрешение за ползване с изх. № СТ-05-993/2011г. на ДНСК се установява, че на 30.09.2011г. е разрешено ползването на строеж „Жилищна сграда на 6 етажа с 17 броя апартаменти, 1 брой ателие, 18 броя складови помещения, 41 броя подземни гаражи, жилищна сграда на 6 етажа с 60 броя апартаменти, 7 броя ателиета, 63 броя складови помещения, 52 броя подземни гаражи, 21 броя магазини за промишлени стоки, ВИК отклонения, външно ел. захранване- кабели 20 kV от съществуваща Ш8 между КТП „Бензиностанция Шел“ и ТП „Люлин бл. 170“ до нов МКТП 800 kVA/20 kV“ и кабели НН1кV до ГРТ на сградата и вертикална планировка с 20 броя паркоместа".