Решение № 17506 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17506 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110154810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба , уточнена с молба от 23.12.2025 г.

(на лист 37 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. М. Ш. и А.

М. М., с която са предявени претенции за осъждане на ответниците да платят на ищеца при условията на разделност – за по 1/2 от посочените по-долу суми, следните суми – 1845,06 € – цена за доставена за периода месец май 2022 г. до месец април 2024 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „З. **“, бл. *, вх. *, ет. **, ап. *** ((аб. № ****)), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2025 г., до окончателното плащане; 399,56 € – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2023 г. – 03.10.2025 г.; 18,18 € – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец септември 2022 г. – месец април 2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2025 г., до окончателното плащане, и 5,04 € – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2022 г. – 03.10.2025 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.

150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, 1 че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

В законоустановения срок са подадени отговори от ответниците – А. М.

Ш. и А. М. М., с идентично съдържание, с които предявеният иск се оспорва като неоснователен. Възразява се, че ответниците не са в облигационни отношения с ищеца. Признава се доставка на топлинна енергия в посочените от ищеца количества до недвижимия имот, описан в исковата молба. Въпреки това се прави възражение за изтекла погасителна давност, като се излагат подробни доводи за това, че начинът на определяне на падежите на вземанията по общите условия на ищеца противоречи на закона, поради което давността тече от края на месеца на доставка на топлинна енергия. По вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ се поддържа, че тя не е определена в договор между страните и поради това не се дължи, а и ответниците не са изпаднали в забава за плащането .

Третото лице – помагач в становище по иска посочва, че не извършва услуга „дялово разпределение“ за имота, описан в исковата молба.

В съдебното заседание ищецът поддържа исковете, останалите страни не изпращат представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 11 от делото неоспорен от страните Нотариален акт № **/******* г., том ***, рег. № ****, нот. дело № ***/****г. на нотариус М. И. с №*** от регистъра на Нотариалната камара две неучастващи по делото лица са продали на Б. У. Б. недвижими имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „З. **“, бл. *, вх. *, ет. **, ап. ***, заедно с мазе № ** в сградата и 0,246 % идеални части от общите части.

Съгласно служебно представено на съда Удостоверение за наследници № РВЕ26-УГ51-896/11.06.2026 г. на район „Възраждане“ на Столичната община купувачката Б. У. Б. е починала на ******* г., като е оставила низходящи – ответниците А. М. Ш. и А. М. М., които като нейни деца са призовани към наследяване съгласно чл. 5 ЗН.

Съгласно протокол от общо събрание от 09.10.2013 г. (на лист 15 от делото) живущите във вх. В на бл. 2 в ж.к. „Зона Б5“ в София са избрали ответника за извършване на дялово разпределение в сградата. Подписът за собственик на ап. 192 е на Бианка Угринова Бранкова.

Съгласно служебно изискано удостоверение от деловодителя на книгата 2 по чл. 49, ал. 1 ЗН в Софийския районен съд (на лист 83 от делото) към 03.07.2026 г. в книгата няма вписано приемане или отказ на наследството на Б.

У. Б.

От ответниците съобщение е връчено на ответника А. М. М. на адрес:

София, ул. „Е. П.“ № *, на 22.10.2025 г.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът излага възражения за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

Този иск се уважава, ако съдът установи, че някой от ответниците е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията. Въпреки това исковете ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че от падежа на задълженията до сезиране на съда са изминали повече от 3 години.

По делото не се установи в процесния период ответниците да са придобили вещни права върху имота, описан в исковата молба. Действително, той е принадлежал на майка им, към чието наследяване те са призовани по закон, но няма доказателства съгласно чл. 49 ЗН да са приели наследството, а по българското право качеството на наследник се придобива с приемането – изрично или конклудентно, на наследството, т.е. с активни действия на наследника. Ответниците по делото отричат да са наследили майка си и ищецът не представи доказателства за приемане на наследството.

По въпроса за приемането на наследството от ответниците съдът изрично е указал на ищеца, че установяването на този факт е в негова тежест с доклада по делото, както изисква практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г., IV ГО.

Ответниците също правят изрично възражение в този смисъл в отговорите.

При това положение не може да се приеме за обвързваща така любимата на ищеца, но и в крещящо противоречие с текста на закона по-стара практика на ВКС, съдържаща се в мотивите на Решение № 437/17.01.2012 г. по гражданско дело № 70/2011 г., III ГО, че има презумпция за приемане на наследството, ако не се установи искане за опис или отказ от него. Съставите на ВКС вече са отрекли това виждане, както в цитираното Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г., IV ГО, така и в Решение № 95/09.07.2024 г. по търг. дело № 1515/2023 г., II ТО. Не може законът да се прилага „гъвкаво“ само по дела, по които ищец е общинско топлофикационно 3 дружество, а другите страни да трябва да доказват приемане. Цитираните съдебни актове ясно посочват каква е процедурата да се установи дали има приемане и как кредитор може да предизвика невъзможност за такова – процесуалният мързел на ищеца по настоящото дело, основан на разчитане на съдебна практика на 14 години не може да промени това.

По делото не може да се прилага „елегантно“ и законът със своеобразното тълкуване на фактите, направено от съдебния състав на Софийския градски съд в Решение № 4150/30.06.2025 г. по гражданско дело № 1894/2025 г., II-д въззивен състав – защото адресът на ответниците бил този на отоплявания имот, да се приеме, че е доказано конклудентно приемане на наследството. В случая ответниците не са намерени на адреса на имота, посочен в исковата молба. С подобни процесуални хитрини не са подпомага ищецът, а напротив – му се пречи, като се толерират негови практики на процесуален мързел, които в дългосрочен план – след формиране на практика на върховните съдилища, ще доведат до отхвърляне на хиляди искове, вместо ищецът да си обучи юрисконсултите и да прилага ясни правни процедури, посочени отдавна от ВКС в цитираните по-горе съдебни актове и в правната доктрина.

Поради това не е доказано ответниците да са станали собственици на процесния апартамент, като не са приели наследството на майка си – собственица до 2021 г., а искът е за период след смъртта на последната, поради което всички искове следва да се отхвърлят.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК.

Ответниците не доказват разноски, но представят договори с адвокатите си за осигуряване на безплатна правна помощ като материално затруднени лица, което не е оспорено от ответника, поради което на адвокатите на всеки от ответниците по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК съдът следва да определи хонорар в размер на по 200 € по делото.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на А. М. Ш., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление:

София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите: 922,53 € (деветстотин двадесет и две евро и 53 цента) – цена за доставена за периода месец май 2022 г. до месец април 2024 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „З. **“, бл. *, вх. *, ет. **, ап. *** ((аб. № ****)), топлинна енергия; 199,78 € (сто деветдесет и девет евро 4 и 78 цента) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2023 г. – 03.10.2025 г.; 9,09 € (девет евро и 9 цента) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец септември 2022 г. – месец април 2024 г., и 2,52 € (две евро и 52 цента) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2022 г. – 03.10.2025 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 564/09.10.2025 г. по частно гражданско дело № 704/2025 г. на Районен съд – Тополвград.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на А. М. М., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: София, ул. „Е. П.“ № *, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, и адрес на управление:

София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите: 922,53 € (деветстотин двадесет и две евро и 53 цента) – цена за доставена за периода месец май 2022 г. до месец април 2024 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „З. **“, бл. *, вх. *, ет. **, ап. *** ((аб. № ****)), топлинна енергия; 199,78 € (сто деветдесет и девет евро и 78 цента) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2023 г. – 03.10.2025 г.; 9,09 € (девет евро и 9 цента) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец септември 2022 г. – месец април 2024 г., и 2,52 € (две евро и 52 цента) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 15.11.2022 г. – 03.10.2025 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 564/09.10.2025 г. по частно гражданско дело № 704/2025 г. на Районен съд – Тополвград.