Решение № 4091 от 08.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100109629 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на договор за издръжка и гледане, съединен с евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – за прогласяване на неговата нищожност поради липса на основание, двата кумулативно съединени с иск по чл. 55 от ГПК за връщане на имота, предмет на договора.

Ищецът С. Х. твърди, че е единствен син и наследник на починалата Е. М.С., починала на 03.07.2022 г. През октомври 2021 г. здравословното състояние на майка му започнало да се влошава, при което ищецът изразил желание тя да живее при него. Твърди, че майка му разполагала с доходи да се издържа сама – след смъртта на баща му получавала пенсия в размер на 2 583 евро, изплащана от Люксембургския национален пенсионен фонд. Били й предоставяни грижи от болногледачка на име С., чиито услуги били заплащани от пенсията на майка му.

На 17.11.2021 г. ответникът А. Е. А., праплеменик на майка му, действащ лично и в качеството си на неин пълномощник, прехвърлил сам на себе си недвижим имот апартамент № 13, находящ се в гр. София, район Младост, ж. к. „*******, бл.

******** срещу задължението за издръжка и гледане на последната. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си, а прехвърлителката нямала нужда от 1 гледане и издръжка. Ответникът работел в Бургас и дори не можел да присъства физически, където живеела прехвърлителката. Поради това иска развалянето на договора, а с оглед краткия период между сключване на договора и смъртта на прехвърлителката иска прогласяване на неговата нищожност поради липса на основание, както и връщане на имота. Претендира разноските по делото.

Ответникът А. Е. А. оспорва изцяло предявените искове по основание.

Посочва, че е изпълнявал в цялост задълженията си по договора, като се е грижил за леля си Е. С., заплащал нейните разходи, осигурявал й спокоен живот, задоволявайки всичките й нужди, както лично, така и чрез майка му и нейните близки, на които заплащал. По отношение на предявения евентуален иск за нищожност сочи, че смъртта на Е. С. била внезапна, тя не страдала от никакво заболяване, нито пък имала някакви оплаквания към момента. Моли за отхвърляне на исковете и претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Няма спор по делото и от представеното удостоверение за наследници се установява, че ищецът е единствен наследник /син/ на Е. М.С., починала на 03.07.2022

Не е спорно и това, че на 17.11.2021 г. Е. М.С., от една страна, и ответникът А. Е. А., от друга, са сключили договор, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, per. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № 785 на НК при СРС, по силата на който Е. С. прехвърлила на ответника недвижим имот – апартамент в гр. София, район „Младост“, ж.к. ********, блок ********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, срещу задължението му да поеме лично и непосредствено гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до момента, докато е жива. В договора е вписана клауза, според която в случай, че приобретателят изпадне в невъзможност да предоставя лично гледането и издръжката на прехвърлителката, то той се задължава да осигури трето лице, което да изпълнява задълженията до отпадане на причината за невъзможността.

При сключването на договора прехвърлителката е била на 83 години и макар в напреднала възраст, не е имала проблеми с обслужването и здравословното си състояние. След сключването на договора ежедневието на прехвърлителката не се е променило, била е посещавана от приобритателя, който й е осигурявал средства, 2 хранителни продукти, развлечения, наел е жена, която да се грижи непрекъснато за нея /св.Д./, като няма доказателства до смъртта на Е. С. през 2022г., прехвърлителката да е изразявала недоволство от това, което е получавала, да е искала повече и по-конкретни грижи и издръжка.

Напротив – от показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. Д. и С.Р.П., чиито показания съдът кредитира в частта, в която пресъздават лично възприетите от тях релевантни за делото факти се установява, че през 2019 г. Е. С. се върнала от София и заживяла в Златоград, като св.Д. била наета от ответника от 2019 г., за да се грижи за нея, тъй като ответникът работел в друго населено място.

Свидетелите установяват, че независимо от това, ответникът ежеседмично посещавал прехвърлителката, предоставял й следства, заплащал възнаграждението както на св.Д., така и разходите за телевизия, телефон, за поддръжка на общите части на сградата, за ремонт, за почистване /така св.П./, купувал храна ежеседмично. Установяват освен това, че до смъртта си, настъпила внезапно, Е. С. била напълно адекватна, здрава, нормална, вярваща, спокойна и контактна жена.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По исковете с правна квалификация чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД За да възникне предявеното потестативно право на ищеца да иска развалянето на договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето задължение за гледане и издръжка, следва в обективната действителност да са проявени следните материални предпоставки: 1. наличието на действително облигационно правоотношение по алеаторен договор за прехвърляне на право на собственост върху имот срещу поето задължение за гледане и издръжка; 2. приобретателят по договора виновно да не е изпълнил поетото договорно задължение за гледане и издръжка, като неизпълнението не трябва да е незначително с оглед интереса на кредитора /арг. чл. 87, ал. 4 ЗЗД/ и 3. кредиторът да е оказал необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на поетите от него правни задължения по процесния ненаименован договор.

В тежест на ищеца е да установи наличието на процесния договор, както и настъпилото правоприемство с прехвърлителя, т. е. качеството си на наследник.

Ищецът, в качеството си на наследник, е активно процесуално легитимиран да претендира развалянето на договора за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу поетото към неговата праводателка насрещно непарично задължение за гледане и издръжка. Същият е действителен и е породил целените от страните правни последици.

3

При прехвърлянето на правото на собственост върху обекта, предмет на този алеаторен договор, възниква изискуемостта на насрещното правно задължение за приобретателя – трайно, постоянно, със собствени усилия да извършва действия по обгрижване на прехвърлителя и да му доставя необходимата за неговото нормално битово и социално съществуване издръжка. Тези две правни задължения – 1/ за гледане и 2/ за издръжка, дори и да възникват от един правопораждащ факт, са отделни, макар и паралелни и взаимообвързани, поради което ако не бъде изпълнявано някое от тях точно в качествено, количествено или темпорално отношение, кредиторът, респ. неговият наследник може да упражни възникналото в неговия патримониум преобразуващо право с едностранно волеизявление да прекрати с обратна сила процесния двустранен договор – по съдебен ред, чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да установи по несъмнен и категоричен начин изпълнението на задължението си по договора. Ищецът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението.

Доколкото договорът за издръжка и гледане е ненаименован такъв, то обемът и съдържанието на поетите задължения с него следва да се определят от постигнатото между страните съгласие, като при тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи /в този смисъл Решение № 343 от 26.05.2004 г. по гр. д. № 609/2003 г., II г. о. на ВКС, Решение № 26/06.02.2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 70/05.07.2011 г. по гр. д. № 612/2010 г. на ІІІ г. о. ВКС, Решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. ІV г. о. на ВКС/. Ако в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя /без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/ и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам /виж Решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д.

№1853/2014 г. IV г. о. на ВКС/.

Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение № 4

633/01.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 944/2001 г., на ІІ г.о., Решение № 293/24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2008 г., на I г.о., Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 71/2009 г., на III г. о./. Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение № 412/30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2998 г., на I г.о., Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 699/2009 г., на IV г.о./.

Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, здравословно състояние и лична хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях.

В случая страните са уговорили задължението за издръжка и гледане, без да конкретизират изрично в какви действия ще се състои то, с оглед на което издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителката, полагане на грижи за нейното здраве, хигиена, домакинство според нуждата й, като е описано, че приобретателят „следва да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива“.

Страните изрично са уговорили, че „В случай, че приобретателят изпадне в невъзможност да предоставя лично гледането и издръжката на прехвърлителката, то той се задължава да осигури трето лице, което да изпълнява задълженията до отпадане на причината за невъзможността“. Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите от ответника задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайният живот на прехвърлителката – от значение е стандартът й на живот към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите й след този момент. При изпълнение на непаричното задължение следва да се задоволят обичайните битови и социални нужди на праводателката, съобразени с нейното здравословно състояние, респ. с възрастта й.

От всички, събрани по далото доказателства съдът приема за установено, че към датата на сключване на договора прехвърлителката, макар да е била в напреднала възраст, е била в добро здравословно състояние /твърденията на ищеца в противната насока останаха неподкрепени с доказателства/, способна да се грижи сама за задоволяване на ежедневните си нужди. По делото не са събрани доказателства за наличието на спацифични такива, което да е следвало да бъдат 5 задоволени. Нещо повече – установено е по делото, че праводателката е била човек с добри материални възможности, макар и пенсионер.