Решение № 134 от 22.04.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Търговище , 22.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20213530200103 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ш. К. И. от гр.Търговище с ЕГН:

********** против Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Считайки НП за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят моли същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Представя писмено становище с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 30.01.2020 г. св.М. –мл. експерт в Дирекция „Контрол“ на БДЧР съставил на жалбоподателя АУАН № 135/ 30.10.2020г. за нарушение на 1 чл.143, т.1 и т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите за деяние, описано по следния начин:

На 05.08.2020 г. експерти от БДЧР извършиха проверка по сигнал с вх.

№ СЖ- 107/04.08.2020г., като при огледа се констатира, че в речното русло на река „К.“, в място в с геогр.коорд. N ***** и Е *****, в землището на с.О., непосредствено зад разсадника за декоративна растителност, находящ от дясната страна на пътя от с.Л. към с.О., на входа на с.О., е изграден земно – насипен бент. Пред бента, в руслото на реката е констатирано завирено пространство – яз, с диаметър около 4-5 метра и с дълбочина повече от 3,5м., измерена по време на проверката. Височината на бента е около 0,8м. от кота водно ниво на реката. След бента не преминават води, т.к той прегражда речното русло от бряг до бряг. Посочените обстоятелства са документирани в КП № 207Ш, бл.№ 007231/ 05.08.2020г. по образец на БДЧР. На 19.10.2020г. в офиса на БДЧР в гр.Шумен, на ул.“К. и М.“ № ** се яви Ш.К. И., ЕГН ********** и заяви, че той е изградил бента в речното русло на р.К., в землището на с.О. в място с геогр. координати N ***** и Е ***** зад разсадника за декоративна растителност, с цел да полива растенията, които отглежда в разсадника- негова собственост. Парцел с идентификатор **** в землището на с.О. е собственост на Ш. К. И., а бентът се намира зад този поземлен имот. Бентът е изграден на 20.07.2020г. с помощта на селско стопански сечива – кирка и лопата, с цел водовземане за поливане на растенията, отглеждани в разсадника. Обясненията на Ш.И. са документирани в КП № 332/19.10.2020г. , бл.№ 007952 по образец на БДЧР“.

Въз основа на така съставения АУАН, Директорът на БДЧР издал Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021г. В същото било посочено, че на 20.07.2020г. жалбоподателят е извършил нарушение на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ вр. чл.143, т.2 от Закона за водите, тъй като е ползвал воден обект за изграждане собственоръчно със селскостопански инструменти на съоръжение (описаните в АУАН бент и ров /яз/ - за събиране на водни количества) с цел – водовземане от реката, за нуждите на посочения разсадник, собственост и експлоатиран от жалбоподателя, без издадено разрешително по реда на Закона за водите. За посоченото нарушение и на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000лв.

2

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите С.М. и И.А..

Съдът намира за основателно възражението, че обжалваното НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Законосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност изисква между АУАН и НП да е налице единство както по отношение описанието на нарушението, така и по отношение на правната му квалификация. В случая такова не е налице.

В изпълнение изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН, актосъставителят е описал констатираното нарушение в АУАН, като е приел, че противоправното деяние се е изразило в изграждането на процесния бент, преграждащ речното русло с цел водовземане. За разлика от АУАН, в НП е прието, че нарушението се е изразило ползване на реката за изграждане на посоченото съоръжение с цел – водовземане от реката, без издадено разрешително по реда на Закона за водите. От АУАН е видно, че в него не се съдържа констатация за липса на издадено разрешително. Такава констатация липсва и в двата констативни протокола, цитирани в АУАН: КП № 207Ш с бл.№ 007231/ 05.08.2020г. и КП № 332/19.10.2020г. с бл.№ 007952.

Следователно посоченото твърдение представлява ново фактическо положение, което за първи път е въведено в НП, което е недопустимо.

Чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на основание на който е санкциониран жалбоподателят, предвижда глоба за физическото лице, което „ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.“ Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ от Закона за водите, визирана като нарушена в НП гласи : „ Разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за водовземане от повърхностни или от подземни води “ . От цитираните текстове следва, че липсата на разрешително за ползване на водния обект е съществен и основен елемент от обективната страна на нарушението – предмет на НП, който обаче актосъставителят не е констатирал с АУАН. След 3 като актосъставителят не е установил, че нарушителят не е притежавал съответното разрешително към момента на деянието, няма как това обстоятелство да се твърди за първи път в НП.

Чл.42, т.5 от ЗАНН изисква АУАН да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени. Същото изискване, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН е налице и относно НП. В тази връзка в НП е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ от Закона за водите. В обстоятелствената част на НП е посочено, че е налице нарушение на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ във вр. с чл.143, т.2 от Закона за водите.

Същевременно от съдържанието на АУАН става ясно, че правната норма, която в НП е прието, че е нарушена с описаното поведение – тази на чл.46, ал.1, т.1, б.“ж“ от Закон за водите, липсва в АУАН. Отразена е само нормата, посочена като свързана с нарушената разпоредба, а именно чл.143, т.2 от Закона за водите. Наред с това в АУАН е отбелязана като нарушена т.1 на чл.143 от Закона за водите, която пък не се съдържа в НП. От друга страна в правната квалификация на нарушението в АУАН е включена нормата на чл.200, ал.1, т.3 от Закона за водите, която не е приложена от наказващия орган, който е санкционирал жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите.

Съдът намира, че посочените несъответствия между АУАН и НП са недопустими. Включването на нови фактически положения в НП, неконстатирани от актосъставителя; липсата в АУАН на правната норма, приета в НП като нарушена; посочването в АУАН на норми, невключени в правната квалификация на нарушението в НП, създават неяснота и представляват съществено процесуално нарушение, тъй като нарушават правото на защита на наказаното лице. Посочените обстоятелства възпрепятстват същото да разбере за какво точно нарушение е санкционирано /още повече, че във връзка със същата фактическа обстановка е наказан и с друго НП - №3/14.01.2020г./ и в съответствие с това да организира защитата си. Съдът намира, че посочените нередовности на АУАН не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Тази разпоредба предвижда възможност за издаване на НП и при нередовност на АУАН, ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението. Последното предполага да е налице безспорна установеност както на всички негови елементи, така и на нарушената правна норма, каквато в случая не липсва.

4

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно от процесуална страна, поради което следва да бъде отменено, като естеството на констатираните пороци изключва обсъждането му по същество.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4 от 14.01.2021 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Ш. К. И. от гр. Търговище, кв.“З.“ ***** с ЕГН: ********** за нарушение на чл.46, ал.1, т.1,б.“ж“ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложена глоба в размер на 2000 лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5