Решение № 1324 от 12.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Варна, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110201182 по описа за 2023 година Производството е образувано е по жалба на Е. М. Н., с ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 6998396, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т.3 от ЗДвП.

В жалбата въззивника твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и необоснован и издаден при съществени нарушения на материалният закон и административнонакзателните правила, не оспорва нарушението по същество. Твърди, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, тъй като за същото нарушение на жалбоподателя са били издадени връчени два електронни фиша – единият с номер К № 6998396 (процесният), а другият с номер К № 6998397, като и двата са били издадени за това, че на 11.10.2022г. в 17:56 часа в обл. Варна, бензиностанция с. Кичево, път III-902 в посока село Оброчище лек автомобил БМВ 430 Д Х Драйв с ДК № СВ 3849 МТ се е движел едновременно с две различни скорости съответно с 72 км/ч при ограничение 50 км/ч по първия и с 82 км/ч при ограничение 50 км/ч по втория. Излагат се и други формални възражения по законосъобразността на електронния фиш и се моли същият да бъде отменен.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, 1 представлява се от адв. Г. Д. от АК-Варна, която в съдебно заседание изцяло поддържа жалбата и пледира за отмяна и за присъждане на сторените по делото разноски, за което обстоятелство представя договор за правна помощ.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден без да се отговаря по същество на направените с жалбата възражения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6998396 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 11.10.2022 год. в 17:56 часа, в обл. Варна, бензиностанция с. Кичево, път III-902 в посока село Оброчище лек автомобил БМВ 430 Д Х Драйв с ДК № СВ 3849 МТ се е движел при налично ограничение на скоростта 50 км/час със скорост 72км. /час при разрешена скорост 50км. /час или с превишение от 22 км. /час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № 120ccda.

Като собственик/ползвател на автомобила e бил вписан въззивникът Е.

М. Н.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 200.00 лв., тъй като нарушението било извършено при условията на повторност, след санкциониране в едногодишен срок за аналогично нарушение с ел.фиш серия К № 5447316 на основание чл. 182, ал.

4от ЗДвП.

Едновременно с това, на същата дата в 17:56 часа, в обл. Варна, бензиностанция с. Кичево, път III-902 в посока село Оброчище лек автомобил БМВ 430 Д Х Драйв с ДК № СВ 3849 МТ се е движел при налично ограничение на скоростта 50км/час със скорост 82км. /час при разрешена скорост 50км. /час или с превишение от 32 км. /час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № 120ccda, за което обстоятелство на въззивникът Е. М. Н. бил издаден и друг електронен фиш 2 серия К № 6998397.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни правни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по- горе. Спазени са разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДП.

АНО е приложил справка от която се установява, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол от одобрен тип, а именно АТСС (ARH CAM S1 120с511). Липсват данни, които да установяват, че АТСС е използвано неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на 3 автомобила. Следва да се има предвид, че в Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на Закона за движение по пътищата определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з – 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

Действително, в хода на проведеното съдебно следствие успя да се установи по категоричен начин от събраните в хода му доказателства реализираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като на практика за едно и също нарушение са били издадени два напълно идентични електронни фиша с разлика единствено в отчетената скорост, като процесният ЕФ санкционира въззивника с по – лекото нарушение, за по – ниската отчетена скорост.

В случая другия ЕФ с измерена по – висока скорост е бил подаден към РС – Варна, образуван в АНД 1180/2023 г по описа на 36-ти състав и по същество отменен с Решение номер 1274 от дата 29.08.2023г. В случая за съда не е вън от всяко съмнение, коя точно е била коректно измерената от устройството скорост на управляваното от въззивника МПС, доколкото уреда 4 за измерване има функционалност да засича и определя скорости едновременно за няколко превозни средства и във всички посоки на движение, но не следва въззивника да остава ненаказан за очевидно извършено нарушение свързано с превишаване на допустимата скорост за движение по пътищата.

Напротив, ясно за всички страни в производството е, че на процесната дата и място въззивника е управлявал собственото си МПС, нарушавайки правилата за движение и превишавайки скоростта, до колкото не става ясно дали е превишена с 22 км/час или с 32 км/час, но е безспорно че допустимата скорост от 50 км/час е била превишена поне с 22 км/час, от което следва да се потвърди издадения ЕФ, който е с по-благоприятното наказание за по-ниската отчетена скорост от 22 км/час, а именно процесния ЕФ К № 6998396.

По отношение на датата на издаване на ел. фиш същата не е сред задължителните реквизити на същия, а доказателства за нея се съдържат по делото в представената справка от АИС АНД.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като въззивника като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост от 50 км/час, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица), при пряката си цел да управлява своето МПС с избран от него самия скорост, независимо от наличното ограничение.

Превишаването на скоростта в такъв участък би поставило в пряка опасност останалите участници в движението. Съответно нарушението е с формален характер и безспорно доказано, субективния елемент се съдържа в превишаването на скорост и следва да се санкционира в определения от законодателя размер.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е законосъобразен, обоснован и издаден в унисон с материалният закон и административнонакзателните правила.

Предвид изхода на делото съдът намира, че направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено, като предвид трудността на делото и размера на глобата следва да се присъди 5 юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от наредбата размер – 80.00 лева, а искането на адв. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДВА електронен фиш серия К № 6998396, с който на Е. М.

Н., с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.

182, ал. 4, вр. ал. 1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. М. Н. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна, сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6