Присъда № 31 от 09.06.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 74/2026
- Вид
- Присъда № 31
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- Росица Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.307 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.82, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда №31/09.06.2026 г., постановена по н.ч.х.д.№74/2026 г. по описа на Районен съд – Враца
Производството по делото е образувано по тъжба на М. М. М. за повдигнато обвинение против Д. С. С. за това, че на 18.12.2025 г., в гр.Враца, по време на проведено открито съдебно заседание по н.ч.х.д.№420/2025 г. по описа на РС-Враца, чрез направено изявление в хода на съдебното заседание, изразяващо се в думите „той е осъждан за опит за убийство“, адресирано до М. М. М., да е разгласил позорно обстоятелство за М. М. от гр.***- престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК.
По делото е предявен от тъжителя М. срещу подсъдимият С. и приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 1000.00 /хиляда/ евро, представляващ обезщетение за претърпени вследствие на престъплението неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието.
Защитника на тъжителя - адв.М. поддържа обвинението така, както е възведено в тъжбата. Според същата частното обвинение е доказано по безспорен и категоричен начин. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, както и за уважаване на предявения граждански иск, ведно със законната лихва от 18.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Частният тъжител и граждански ищец М. М. М. – роден на 16.05.1969 г. с ЕГН ********** поддържа казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия – адв. Л. М. намира обвинението за недоказано от обективна и субективна страна. Излага подробни съображения в тази насока като твърди, че не е налице субективната страна на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а подсъдимият е представил информация, дадена му така от лице, което е пострадало от престъпление, като я е възприел достоверно по този начин.
Пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Д. С. при предоставеното му право на лична защита поддържа казаното от своя защитник.
Подсъдимият Д. С. С. роден на *** г. в гр.***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, ЕГН ********** поддържа заявеното в пледоарията на защитника си и в последната дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Настоящото съдебно производство е образувано по тъжба на М. М. М. за повдигнато обвинение против Д. С. С. за това, че на 18.12.2025 г., в гр.Враца, по време на проведено открито съдебно заседание по н.ч.х.д.№420/2025 г. по описа на РСВраца, чрез направено изявление в хода на съдебното заседание, изразяващо се в думите - „той е осъждан за опит за убийство“, адресирано до тъжителя М., да е разгласил позорно обстоятелство за М. М. от гр.*** - престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК.
Тъжителят и подсъдимият били страни по н.ч.х.д №420/2025 по описа на Районен съд Враца като М. М. участвал в качеството му на частен тъжител, а Д. С. в качеството му на подсъдим. В обясненията си пред съда подсъдимият казал за М. „той е осъждан за опит за убийство“.
В показанията на разпитания по делото свидетел *** се установява, че в разговор с подс.С., същият му споделил, че М. го е нападнал, като се е опитал да го прегази с лекия си автомобил, но Т се е отдръпнал, след този случай го видял до камиона си с нещо лъскаво като нож в ръцете. Това поведение на М., Т възприел като опит за убийство и споделил със С. за случилото се. Св.Т установява още, че между него и тъж.М. е имало дела в гр.Видин, но не знае каква е била правната квалификация на деянието, тъй като не разбирал.
1
Гореизложената фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелят ***, които съдът кредитира като обективни и последователни.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид събраните по делото релевантни писмени доказателства, а именно: протокол от 18.12.2025 г. по н.ч.х.д 420/2025 г. на Районен съд Враца, свидетелство за съдимост на М. М., характеристична справка за Д. С..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че частната тъжба е средство за претендиране на наказателна отговорност лично от пострадалия срещу подсъдимия.
Тоест тъжителят следва да претендира на собствено и лично основание наказателната отговорност по тъжбата срещу посочения подсъдим в срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Изхождайки от обстоятелствената част на тъжбата, тъжителят следва да внесе конкретика относно обективиращите отговорността обстоятелства, включени в предмета на доказване по така повдигнатото обвинение. Подаването на частна тъжба е лично процесуално право на пострадалия да защитава свои накърнени права и интереси, поради което частната тъжба следва да изразява лично отношение на тъжителя към фактите и обстоятелствата, въз основа на които претендира привеждане под наказателна отговорност.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налагат следните правни изводи.
След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, съдът стига до правния извод, че не може да се направи еднозначен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК.
Престъплението „клевета” е предвидено в чл.147 от НК. Съгласно ал.1 на този член „който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му препише престъпление се наказва за клевета”. Субект на престъплението клевета може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Осъществяване на изпълнителното деяние се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора. За да е налице съставомерно деяние по чл.147 от НК разгласените факти или обстоятелства освен опозоряващи трябва да бъдат и неистински. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието по чл.147, ал.1 от НК не е необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са засегнати. Вината на подсъдимия по чл.147, ал.1 от НК следва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил неверни позорни обстоятелства и е преписал престъпление, за което се знае, че не е извършено. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление, което не е извършил.
В конкретния случай неправилно твърдението на подсъдимия С. по време на проведено открито съдебно заседание по н.ч.х.д.№420/2025 г. по описа на РС-Враца, чрез направено изявление в хода на съдебното заседание, изразяващо се в думите „той е осъждан за опит за убийство“, адресирано до М. М. М. е квалифицирано в тъжбата като клевета по чл.147 ал.1 от НК. За да е налице клевета е необходимо от 2 обективна страна разгласяването на позорни обстоятелства за другиго или приписването на престъпление да е с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която това лице получава в средата, в която живее или работи като от субективна страна, е необходимо деецът да действа с умисъл, като съзнава, че приписваното престъпление не е извършено от пострадалия.
От събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият субективно е бил убеден в истинността на изнесените от него твърдения в проведеното открито съдебно заседание по н.ч.х.д.№420/2025 г. по описа на РС-Враца, а именно, че М. М. е осъждан за опит за убийство. Тази си убеденост подсъдимият е имал вследствие на проведен разговор между него и свидетелят ***, в който Т му е споделил, че една вечер М. се опитал да го прегази с лекия си автомобил, а след този случай го видял до камиона с нещо лъскаво като нож в ръцете му, което поведение на М. според Т било възприето именно като опит за убийство и за което са се водили дела в гр.Видин, а М. е бил осъден за това му поведение. От така дадените показания на свидетеля *** се установява, че подсъдимият С. е останал с убеждението, че тъжителят М. е бил съден за опит за убийство по дела с участието на св.*** и за случаите, за които Т му е споделил. В показанията си св.Т споделя, че не знае правната квалификация на извършеното от М. деяние спрямо него, но това му поведение Т е възприел като опит за убийство и така е казал на С..
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост за М. М. по н.о.х.д.
№1671/2016 г. на Районен съд - Видин, М. е бил осъждан за „закана за убийство“ с, а не за „опит за убийство“, а именно: М. М. е признат за виновен за това, че на 19.09.2015 г. в гр.*** на ул.*** се е заканил с убийство на **** от гр.***, като управлявал на заден ход с мръсна газ лек автомобил „Опел“ модел „Омега“ директно срещу Т като заканата е възбудила в Т основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК вр. чл.36 и чл.54 е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяване на наложеното наказание.
Съдът е признал подсъдимия М. М. за виновен в това, че за времето от 01.05.2016 г. до 15.05.2016 г. включително в град *** в условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са и при еднородност на вината, а именно: извършени през непродължителен период от време при една и съща обстановка:
На неустановена дата за времето от 01.05.2016 г. до 10.05.2016 г. в град *** се заканил с убийство на *** като насочил нож срещу Т като заканата е възбудила в Т основателен страх за осъществяването й
На неустановена дата за времето от 11.05.2016 г. до 15.05.2016 г. включително в град *** се заканил с убийство на *** като скрит под прозореца на кухнята на Т надничал през прозореца и отправил закана „ще те убия и изселя от ***" като заканата е възбудила в Т основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и във вр.с чл. 36 и чл. 54 от НК, като съдът го е осъдил и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяване на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 от НК съдът е определил на М. едно общо наказание като му е наложил най-тежкото измежду наложеното по-горе, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил 3 изтърпяване на наложеното наказание за срок от три години считано от влизане на присъдата в сила.
Наличието на вътрешно убеждение у С., че М. е бил осъждан за опит за убийство, както му е предал *** за извършените спрямо Т деяния, за което са водени дела в гр.Видин изключва знанието за неистинност на увреждащите факти у С., което от своя страна изключва умисъла за извършване на клевета.
Действайки при увереност, относно верността на обстоятелствата, подсъдимият не е осъществил субективния състав на деянието, поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан. Тъй като клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. В случая у подсъдимия такова съзнание е липсвало, тъй като той е останал с вътрешното убеждение, че М. е бил осъждан именно за опит за убийство, както му е предал свидетелят ***, а не за „закана за убийство“, както в действителност е бил осъден М. по н.о.х.д.№1671/2016 г. на Районен съд Видин.
Подсъдимият С. е дал обяснения в хода на съдебния процес по н.ч.х.д.
№420/2025 г. по описа на РС-Враца, в което същият е имал качеството на подсъдим, а М. отново качеството му на тъжител, в които обяснения С. е изразил лични оценки и възприятия, относно предходни поведения на М., за които както му е било предадено от свидетеля Т са възприети като опит за убийство, макар и в действителност да не са.
Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8a0b0e4-0341-4681-a8f5-667062396486