Решение № 3 от 05.01.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Бургас, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Елена П. Г.ева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500280 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от В. К. Д., ЕГН **********, Д. Х. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет.*, и Г. Х. В., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „М. Р.“, ул. „Б.“ № *, чрез процесуален представител адв. К. С. срещу решение № 513/27.06.2025 год. по гр.д.№ 300/2024 год. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което са осъдени Г. Х. В. с ЕГН ********** от гр. Б.с, ж.к. „М. Р.“, ул. „Б.“ № *, В. К. Д. с ЕГН ********** и Д. Х. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., ул. „Ц. К.“ № *, ет.*, да заплатят солидарно на Д. О. П. с ЕГН ********** от гр. К., ул. „Х. Б.“ №*, сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца вреди от непозволено увреждане на собствена на ищеца сграда, представляваща цех за колбаси и направените по делото разноски в размер на 5 080 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно 1 като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил голяма част от възражения на ответника, а именно - че представеният от ищеца предварителен договор е нищожен, поради което въз основа на него ищецът не би могъл да упражнява фактическа власт върху процесния колбасарски цех. Твърди се, че възражение за нищожност на договора е било направено с писмената защита на ответниците, но не е било коментирано от съда с мотивите към решението, като не е било обсъдено и възражението, че въз основа на договор за наем, за който също се твърди нищожност поради невъзможен предмет, дори да се приеме за валиден, владение не би могло да се осъществява за повече от три години, съгласно чл.229, ал.3 от ЗЗД. Твърди се като безспорно, че към 2012 год. ищецът не е собственик на процесния колбасарски цех, поради което отразеното в договора за наем в този смисъл е невярно. Сочи се, че ищецът се е позовал единствено на владение чрез трети лица - наематели, което не би могло да бъде упражнявано за повече от три години, а съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното от ищеца искане. Сочи се, че представеният от ищеца договор за наем не е за целия имот, а е за 1/4 част от него, поради което няма как да бъде придобит по давност целия имот. Сочи се, че ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че е придобил процесния колбасарски цех по давност считано от 2009 г., което не е направено и се опровергава от обстоятелството, че наемното правоотношение на което се е позовал ищеца е от 2012 г., че то е нищожно поради невъзможен предмет, че дори да се приеме наличие на наемно правоотношение, твърдяното владение за ищеца от държателя Ч., е само за част от имота. Оспорен е извода на съда, че ответниците не са доказали, че колбасарския цех е владян от фирма „Деф“ ЕООД, която първоначално е била наемател на „Зърнобаза Шабла“ АД от 2006 г., защото не е бил представен договор за наем. Твърди се, че след 2006 г. това дружество е завладяло сградата, а през 2018 г. е инициирало снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, което се установява от представено с отговора писмо. Сочи се, че след като това дружество е владяло процесния цех повече от 10 години преди 2018 г., то няма как ищецът да го е придобил по давност за същия период. Отречено е твърдението на ищеца, че дружеството „Деф“ ЕООД, е такова, чрез което той е упражнявал съвместна дейност. Извършено е позоваване на изявления на свидетеля Ч., в качеството 2 му на ответник по друго дело - гр.д.№ 7327/2018 г. на БРС, в представени от него и от неговия адвокат - адв. Т. становище и писмена защита, в които се твърди, че считано от 2005 год. фактическа власт върху процесния имот е осъществявало дружеството „Деф“ и то е придобило собствеността върху него по давност. Твърди се, че съдът е следвало да укаже на ответниците, че следва да представят договор за наем от 2006 год. на дружеството „Деф“, а като не е направил това, е допуснал процесуално нарушение, поради което не е била поискана за прилагане по делото и преписката от 2018 год. на АГКК, инициирана от това дружество. Направено е искане за изискване от въззивния съд и прилагане по делото на тази преписка, в която се твърди, че се намира и договора за наем от 2006 год., както и данни, че дружеството „Деф“ е в процедура по обстоятелствена проверка относно процесния имот. Сочи се, че гр.д.№ 7327/2018 год., по което свидетелят Чантов твърди, че собственик на колбасарския цех е дружеството „Деф“ към момента е във ВКС, като с въззивната жалба са представени копие от становището на Чантов по това дело и писмената защита депозирана от повереника му. Оспорена е оценката на съда на свидетелските показания. Твърди се, че свидетелите доведени от ищеца са пристрастни и съдът не е следвало да кредитира показанията им, още повече, че противно на приетото от съда, те не са подкрепени от други доказателства. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че и ответника Д. е участвал в упълномощителната сделка по упълномощаване на ответника В. за събаряне на навеса. Сочи се, че той към момента на упълномощаването е отсъствал от страната, като само ответницата В. Д. е дала пълномощия.

Твърди се също, че съдът не е обсъдил възраженията във връзка с вида и характера на вредите по претенцията на ищеца, което е нарушение на процесуалните правила, като не е ясно и защо към размера на вредите е прибавен ДДС. Сочи се, че по нито едно от другите дела за собственост върху терена и постройките, съдилищата не приемат ищецът да е собственик на процесния цех, а изводите на окръжния съд в този смисъл са необосновани.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените субективно съединени искове и за присъждане на пълния размер на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Поискано е приемане като доказателства по делото от въззивния съд на писменото становище на ответника Д. Ч. и защитата на неговия повереник по гр.дело 7327/2018 на БРС, както и да се изиска от въззивния съд копие от 3 преписка № 01-386281 от 05.10.2018 г. на АГКК.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. О. П., чрез процесуален представител адв. Б. Т., в който са изложени съображения за неоснователност на направените с нея възражения. Посочено е, че съдът няма задължение и не следва да обсъжда възраженията на ответниците направени за първи път с писмената защита, а представеният от ищеца договор за наем не е нищожен. Изразено е несъгласие с мотивите на съда относно нищожност на предварителния договор, като се сочи, че ответниците са трети лица за този договор, нямат правен интерес и не могат да се позовават на неговата недействителност, поради което първоинстанционният съд не е следвало да разглежда и да се произнася по това тяхно възражение. Цитирана е практика на ВКС. Направено и искане, в мотивите си въззивният съд да приеме, че предварителният договор не е нищожен и валидно поставя началото на давностното владение на ищеца. Изложени са подробни съображения относно това, че с ангажираните по делото доказателства се доказва твърдението на ищеца за придобиване на процесния имот по давност от него, лично и чрез трети лица. Сочи се, че дружеството „Деф“ е било наемател, а не владелец на имота, като не е възразило срещу упражняваното от ищеца владение. Сочи се също, че отношенията между дружеството „Деф“ и ищеца не са предмет на спора, а твърденията на свидетеля Чантов, по друго дело, не могат да бъдат доказателства по настоящото дело. Изразено е становище, че поради преклузия, доказателствените искания на ответниците, направени с въззивната жалба, не следва да бъдат уважавани. Сочи се, че упълномощаването от единия от съпрузите за изпълнение на задължение на двамата съпрузи, обвързва и другия съпруг, поради което са неоснователни и възраженията, че ответникът Д. не следва да отговаря по иска. Сочи се, че при закупуване на строителни материали винаги се плаща ДДС, а извършването на СМР е от строителни дружества, също регистрирани по ДДС, поради което правилно ДДС е включен към размерна на вредите, а позоваването на експертиза, приета в досъдебното производство, е без значение за настоящото дело, тъй като не е относимо доказателство. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице- надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима.

4

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД.

С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд първоначално е оставил без уважение искането на въззивниците за събиране на доказателства, но в първото по делото заседание е допуснал доказателства.

Пред въззивния съд страните поддържат становищата си, както и исканията за присъждане на съдебни разноски.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и по допустими искови претенции, поради което е валидно и допустимо.

Ищецът Д. О. П. е предявел исковата си претенция срещу ответниците Г.

Х. В., В. К. Д. и Д. Х. Д. за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 35 000 лв. - претърпени от него имуществени вреди поради виновните противоправни действия на ответниците изразяващи се в осъществено от първия ответник по възлагане от втория и третия ответници частично разрушаване на сграда, представляваща цех за колбаси, на която ищецът твърди, че е собственик. Твърди, че сградата е била първоначално собственост на „Големи български мелници“ АД, след което била продадена от заложен кредитор по учреден в негова полза особен залог, като част от търговското предприятие на „ГБМ“АД, а по договор за цесия от 30.11.2004 г. кредиторът залогополучател е цедирал вземането си на „Зърнобаза Шабла“ АД, което предприело действия за продажба на заложеното имущество, включително на процесната сграда, като по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.02.2009 год., сключен по реда на ЗОЗ, заложният кредитор „Зърнобаза - Шабла" АД, се задължило да сключи окончателен договор с ищеца Д. О. П., с който да му прехвърли собствеността, включително върху процесната сграда. Ищецът твърди, че е във владение на процесната сграда считано от момента на сключване на предварителния договор на 03.02.2009 год., като владението било и върху парцела, върху който е построена сградата. Владението върху описаните в предварителния договор 5 недвижими имоти ищецът осъществявал лично и чрез трети лица - наематели или дружества, с които е имал съвместна дейност, като до момента на предявяване на иска владението му е явно и необезпокоявано. Към едната стена на колбасарския цех бил прикрепен навес, който съгласно заповед на кмета на общината следвало да бъде премахнат, който попадал в съседен имот собствен на В. К. Д. и Д. Х. Д., представляващ поземлен имот с идентификатор № ***. На 24.07.2023 г., без съгласие на ищеца , ответникът В. с нает от него багер започнал да събаря навеса прикрепен към стената на цеха за колбаси, като повредил и част от сградата, на която ищецът твърди, че е собственик, а именно - била съборена малка част от външната южна стена на сградата - цех за колбаси, за която бил закрепен навеса. По сигнал на ищеца за извършеното разрушаване била образувана пр.пр. № 10802/2023г., ДП №1732/2023г. по описа на РП Бургас, но независимо от заведената преписка, на 27.07.2023 год. Г. Х. В., заедно с тежка верижна техника, докарана до имота с транспортна платформа и под негово ръководство продължил рушенето на сградата - цех за колбаси, като били съборени още една част от външната южна стена на сградата /за която е бил закрепен навесът/ и част от вътрешните преградни стени в нея. Повредена била и част от покрива на сградата. След сигнал до IV РПУ - гр. Бургас, пристигналите на място полицейски служители преустановили разрушителните действия. Твърди се, че между страните е висящо исково производство, по което собствеността върху поземления имот за който ответниците Д.и притежават нотариален акт, е оспорена по иск на ищеца и те са осъзнавали, че нямат право да извършват разрушителните действия спрямо собствената на ищеца сграда, като с това е бил наясно и пълномощникът им Г.