Решение № 2836 от 21.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2836 гр. София, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100509267 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20085795/04.04.2021г. по гр.д. № 26078 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 155-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.

154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М.

Х., ЕГН ********** двете с адрес: гр. София, ж.к. *******” бл. ******* дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул.

******* разделно при равни квоти от по ½ заплащане на сумите в общ размер, , както следва: сумата от 5085,86лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 30.11.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.

*******” бл. *******, ап. 85 за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2018г. ; сумата от 31,10в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението30.11.2018г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ София, ж.к.

*******” бл. *******, ап. 85 за периода октомври 2015г. до април 2018г. ; сумата от 895,24лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на 1 главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ; сумата от 5,82лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 15.11.2018г.., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 76077/2018г. по описа на Софийски районен съд, като В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни разноски от 164,76лв. по заповедното дело ;

В. Х. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по исковото дело от 773,36лв.; Ж. Х. е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски по исковото дело от 356,94лв.; като неоснователни са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за горница до предявен размер от 5656,57лв. и за периода май 2015г.-септември 205. и за лихва за забава над 859,24лв. до 971,10лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25090528/27.05.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете като В.

Й. Х., ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Посочила е, че не било установено ЕС да е сключило договор с Т.С.”ЕАД, заявлението било подадено от лице без представителна власт , нямало пълномощно за него с нотариално заверени подписи. Издадените от ищеца счетоводни разчети за доставена топлинна енрегия противоречали на чл. 149 от ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване , защото нямало договор. Не било ясно отчитането на енергията по кои контролни уреди е извършено и чия собственост са същите.

Нямало валиден договор между ЕС и топлоразпределителното дружество.

Оспорила е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в предоставения срок да отговор не е изразило становище по жалбата. С молба от 06.10.2022г. е оспорило исковете и претенциите за разноски за въззивника, претендирало е разноски.

Ответникът по исковете Ж. М. Х., ЕГН ********** не е изразило становище до приключване на устните състезания пред въззивния съд и с Определение от 10.10.2022г. е заличена като от списъка за призоваване на лицата по делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2011990/13.05.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* гр.София, ул. ******* срещу В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** двете с адрес: гр. София, ж.к. *******” бл. ******* , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.

154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, разделно при равни квоти от по ½ заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 5656,59лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 30.11.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.

*******” бл. *******, ап. 85 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. ; сумата от 31,10в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението30.11.2018г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ София, ж.к.

*******” бл. *******, ап. 85 за периода октомври 2015г. – април 2018г. ; сумата от 971,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ; сумата от 5,82лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 15.11.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 76077/2018г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответниците са потребител на енергия в имота, потребили енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължали и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднали в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.

Ответникът В. Й. Х., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила исковете. Навела е твърдения, че задълженията са погасени по давност, не била предоставена топлинна енергия в имота в количества и на стойност, за която са предявени исковете, не бил сключен валиден договор 3 между ищеца и ЕС, че ОС на ЕС е взело решение за сключване на договор с топлоразпределителното дружество, нямало договор и за извършване на дяловото разпределение на енергията между страните по делото. Издадените от ищеца счетоводни разчети за доставена топлинна енергия противоречали на чл. 149 от ЗЕ и на Наредбата за топлоснабдяване , защото нямало договор.

Не било ясно отчитането на енергията по кои контролни уреди е извършено и чия собственост са същите.

Ответникът Ж. М. Х., ЕГН ********** не е изразила становище.

По делото е приложено заповедно дело № 76077/2018г. на СРС съгласно което по заявление вх. № 3093527/30.11.2018г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено В. Й. Х., ЕГН ********** и Ж. М. Х., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, разделно при равни квоти от по ½ заплащане на сумите в общ размер, както следва: сумата от 5656,59лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението30.11.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85 за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. ; сумата от 31,10в., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 30.11.2018г, до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имот, представляващ София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85 за периода октомври 2015г. – април 2018г.

; сумата от 971,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 30.11.2015г. до 15.11.2018г. ; сумата от 5,82лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 15.11.2018г., както и съдебни разноски от 183,30лв., за така издадената заповед длъжниците са уведомени с уведомление, заявителят е уведомен на 11.04.2019г. за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 13.05.2019г.-първи присъствен ден след изтичане на един календарен месец считано от 11.04.2019г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 155 от 27.05.1994г. носещ подпис за страните по него и за нотариус, съгласно който Й.С.Ч. и С.Н. Ч. са дарили на В. Й. Х. и на Ж. М. Х. по ½ ид.ч. за всеки 4 надарен от апартамент в София, ж.к. *******” бл. *******, ап. 85.

По делото са приети извлечение от протокол от ОС на ЕС от 04.07.2012г. заявление от 31.10.2012г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. *******” бл. ******* е взело решение, с което е задължило ръководството на входа да проучи възможността за сключване на договор с Т.С.”ЕАД , като уведоми собствениците и вземе писменото им съгласие до октомври 2012г., управител на ЕС е И.Г., на 31.10.2012г. е подадено искане от И.Г. като пълномощник на ЕС до ищеца за извършване на дялово разпределение на енергията в сградата от Т.С. ЕАД считано от ноември 2012г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, сочещи задължение на ответниците за периода в размер на сумите, за които е предявен иска.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебнотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и и допълнително представени му такива от тях е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна енергия , показанията на общия топломер са снемани ежемесечно, преминавал през метрологична проверка за процесния период, отчислявани са технологични загуби коректно по правилата на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване, дялово разпределение било извършвано от Т.С.”ЕАД съобразно правилата на Наредбата за толсонабдяване, в имота имало 4 радиатора без монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира без разпределител, за отчитането на уредите не бил осигурен достъп и така начислена била енергия на пълна мощност на уредите, сградната инсталация била определена съобразно обема на имота от 191 куб.м. , БГВ било начислено за 3 потребители до 30.04.2016г., а след това – за 1 бр. потребител. Стойност на реално потребена топлинна енергия в имота за периода била 5656,57лв., за периода от май 2015г. до септември 2015г. включително начислено било общо 409,02лв. , за дялово разпределение сумата била 31,10лв. сумите.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на порцесните задължения, лихва за забава на плащането на главницата била общо 977,52лв. от които 5,82лв. за цената на 5 дяловото разпределение на енергията.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда етажна собственост, за цена за дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год, носител е на вземане за цена на дяловото разпределение на енергията, като ответникът е изпаднал в забава за плащането им.