Решение № 782 от 16.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100902168 по описа за 2022 година

Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Б.г.” ООД, твърди, че на 01.03.2019 г. сключил с ответниците „С.” ЕООД и В. Н. С. договор, по силата на който предоставил на ответника „С.” ЕООД за ползване движими вещи, свързани с продажбата на кафе и описани в чл. 1 от съдържанието на сделката, като това дружество поело насрещно задължение ежемесечно да закупува минимално количество стоки – кафе „Спетема под”, а именно не по-малко от 5 000 броя кафе ежемесечно. В договора страните уговорили срок на действието му, който е от пет години. С чл. 13 от договора ответникът „С.” ЕООД е поел задължение за целия срок на действието му да рекламира стоките, които ищецът предлага, от ценовата листа, представляваща Приложение 1 срещу възнаграждение за извършване на реклама в размер на 43 500 лв. Ищецът твърди, че предал на ответника вещите, посочени в чл. 1 от договора, както и че на 09.05.2019 г. превел по банкова сметка на ответника „С.” ЕООД договореното възнаграждение в размер на 43 500 лв. Ответното дружество обаче не изпълнило задължението си за изкупуване на уговореното минимално количество кафе. Ето защо счита, че за него е възникнало правото по чл. 8, т. 3 от договора да го прекрати едностранно и без предизвестие, което право твърди, че упражнява с подаването на исковата молба, за разглеждане на която е образувано настоящото дело. Съгласно чл. 14 от договора при неговото прекратяване по причина, за която отговаря ответното дружество, то дължи да заплати на ищеца неустойка в размер на полученото възнаграждение от 43 500 лв. В чл. 15 от договора е предвидено, че за изпълненията на задълженията на „С.” ЕООД по тази сделка солидарно отговаря и физическото лице В. Н. С.. Поради изложеното „Б.г.” ООД моли „С.” ЕООД и В. Н. С. да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата от 43 500 лв., 1 представляваща дължима неустойка по чл. 14 от сключения между страните договор.

Претендира да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответниците – „С.” ЕООД и В. Н. С., не изразяват становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2019 г. между „Б.г.” ООД, от една страна, и „С.” ЕООД, като ползвател, и В.

Н. С., като солидарен съдлъжник на ползвателя, е подписан договор, по силата на който „Б.г.” ООД предоставя безвъзмездно на ползвателя за временно ползване движими вещи, представляващи кафемашина ПОД 2 групи на стойност 3 300 лв. с ДДС, и кафемашина ПОД- 2 броя с единична стойност от 500 лв. с ДДС. В чл. 3 от договора е предвидено, че той се сключва за срок от 60 месеца, считано от откриване на обекта, като ползвателят се задължава да открие обекта не по-късно от 20.05.2019 г. В тази клауза е посочено и това, че в случай че до изтичане до този срок ползвателят не е изкупил минималното количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до изкупуването му. С чл. 4, т. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че ползвателят се задължава да ползва предоставените му вещи само в следния търговски обект: ресторантобект, разположен на първи етаж в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна и да не преотстъпва ползването им на трети лица под каквато и да било форма, включително чрез съвместна дейност. В чл. 4, т. 2 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да върне предоставените му за ползване вещи на „Б.г.” ООД в срок до три работни дни от прекратяването на настоящия договор, в състояние не по-лошо от това, в което са му предоставени, като се отчете обикновеното овехтяване. С чл. 4, т. 9 от договора ползвателят е поел задължение за целия срок на действието му да закупува ежемесечно /от 01-во до 30/31-во число на съответния календарен месец/ еднократно или на части следните минимални количества стоки от „Б.г.” ООД - кафе „Спетема под”, както следва по 5 000 броя месечно или 300 000 броя за целия срок на действие на договора, като в чл. 4, т. 10 е предвидено, че стоките ще бъдат закупувани по цени съгласно ценова листа, представляваща Приложение № 1 към договора. В чл. 7 и чл. 8 от договора страните са уговорили случаите, при които той ще се прекратява, сред които в чл. 8, т. 3 е посочено, че той се прекратява едностранно и без предизвестие от „Б.г.” ООД, в случай че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от седем календарни дни след уговорения падеж, на което и да е от задълженията си по настоящия договор и/ или нарушава условията, при които са му предоставени вещите, а в чл. 8, т. 4 е предвидено, че той се прекратява едностранно и без предизвестие от „Б.г.” ООД, в случай че ползвателят прекрати дейността си в обекта по чл. 4, т. 1 или за него бъде открито производство по ликвидация или несъстоятелност. С чл. 9 от договора е постигнато съгласие, че в случай на прекратяване на договора по причина, за която ползвателят отговаря, включително посочените в чл. 9, т. 3 и 2 т. 4 хипотези, той дължи на „Б.г.” ООД неустойка за неизпълнение в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т. 9, изчислено за целия срок на договора, която неустойка се заплаща в седемдневен срок от прекратяване на договора. В чл.

13 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава за целия срок на договора да рекламира в обекта по чл. 4, т. 1 стоките от ценовата листа по Приложение 1 от договора, чрез брандиране на обекта по схема, представляваща Приложение 2. В чл. 14 от съдържанието на сделката е уговорено, че възнаграждението за действията по чл. 13 е в размер на 43 500 лв. с ДДС, платимо по банков път. С тази клауза страните са постигнали съгласие, че в случай на предсрочно прекратяване на договора от „Б.г.” ООД, по причина, за която отговаря ползвателят, последният дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама. С чл. 15 от договора страните са постигнали съгласие, че с подписването му В. Н. С. встъпва като солидарен съдлъжник на ползвателя за всички поети от последния задължения към „Б.г.” ООД, включително за задължението за връщане на получените вещи и за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения, ако има такива.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният в процеса иск, който е за заплащане на неустойка, следва да бъде установено, че са настъпили следните елементи от фактическия състав за възникване на вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД: 1) че между страните по спора е сключен договор; 2) че по силата на този договор за ответниците е възникнало задължение да заплатят солидарно на ищеца неустойка; 3) че са се осъществили всички факти, при които страните са уговорили, че възниква вземането на ищеца за неустойка.

По делото не се спори, а и се установява от представения писмен договор от 01.03.2019 г., който е подписан от всеки един от субектите, посочени като съдоговорители по него, че между „Б.г.” ООД, от една страна, и „С.” ЕООД и В. Н. С., от друга, са възникнали облигационни отношения от ненаименован договор, който съдържа елементи, характерни както за договор за наем на движими вещи, така и такива, характерни за договора за продажба и за договора за изработка. С този договор страните са уредили отношенията си по предоставяне от ищеца на ответното дружество „С.” ЕООД за временно ползване на движими вещи, представляващи няколко кафемашини, която престация е характерна за наемната сделка. Същевременно, обаче, с договора е постигната уговорка, че насрещната престация на дружеството, което ползва движимите вещи, няма да е да заплаща месечна наемна цена, а в негова тежест ще възникне задължение да закупува ежемесечно от наемодателя определено минимално количество стоки, представляващи кафе, както и съпътстващи предлагането на кафе консумативни стоки, по уговорени между страните цени за това /чл. 4, т. 9 и т. 17 от договора/. Това задължение за ползвателя на вещите е характерен елемент на договора за продажба. „С.” ЕООД е поело и друго насрещно задължение към дружеството, което му е предоставило движимите вещи, което е характерно 3 за договора за изработка – да рекламира произвеждани от „Б.г.” ООД стоки в собствения си търговски обект /чл. 13 от договора/.

С клаузата на чл. 14 от договора е постигната и валидна уговорка за заплащане на неустойка от „С.” ЕООД. При тълкуване на тази клауза съдът счита, че уговорената с нея неустойка е такава, която обезпечава точното изпълнение на задължението на изпълнителя да извършва дейността по рекламиране на стоките на възложителя. Това е така, доколкото в самата клауза е изрично посочено, че неустойката е за неизпълнение на задължението за реклама. От волята на страните, изразена в съдържанието на чл. 14 от договора, е видно, че те са постигнали съгласие, че за да възникне задължение за заплащане на неустойка, освен осъществяване на факта на допуснато неизпълнение от дружеството „С.” ЕООД на задължението му да извършва действия по рекламиране на стоки, трябва да настъпи още едно обстоятелство, което се изисква кумулативно, което е предсрочното прекратяване на договора по вина на ползвателя.

Следователно първият факт, който трябва да се установи по делото, за да се направи извод, че за ищеца е възникнало вземане за получаване на неустойка по чл. 14 от договора, е този по допуснато от „С.” ЕООД неизпълнение на неговото задължение по чл. 13 от договора да извърши възложените дейности по рекламиране на стоките на ищеца.

С чл. 13 от договора страните са постигнали съгласие, че „Б.г.” ООД възлага на ответното дружество, а то приема за срока на действие на договора да извърши определена работа, изразяваща се в рекламиране в ползвания от него обект, представляващ ресторантобект, разположен на първи етаж в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

Варна, на стоките, предлагани от възложителя, чрез брандиране на обекта по определен начин, срещу насрещно задължение за възложителя да заплати възнаграждение за това в размер на 43 500 лв. От съдържанието на Приложение 2 се установява, че брандирането на обекта включва действия по поставяне на светещи реклами с надпис „Spetema” на определени места в обекта, поставяне на картини с надпис „Spetema”, както и боядисване на пергола и вътрешни витрини с надпис „Spetema”. Съгласно чл. 13 от договора действията по брандиране на обекта се извършват за сметка на възложителя, като изпълнителят трябва да осигури достъп до обекта и условия, за да бъде осъществено това брандиране. При тълкуване на уговорките, постигнати с чл. 13 от договора във връзка с останалите клаузи от неговото съдържание, регламентиращи останалите задължения за страните и при съобразяване на естеството на дейността по реклама, съдът счита, че действията, които „С.” ЕООД се задължава да извърши по рекламиране на стоките, които „Б.г.” ООД предлага в търговската си дейност, са от една страна действия по предлагане в ползвания от него ресторант на кафе „Спетема“ и съпътстващи предлагането на кафето други консумативни стоки, защото по този начин тези продукти се популяризират сред потребителите на този вид стока, както и такива по запазване на ресторанта във вида след извършеното от ищеца брандиране с поставяне на надписа „Спетема“ по уговорения в договора начин за целия срок на действие на договора.

Неизпълнението на това задължение е отрицателен по своя характер факт и като 4 такъв той не подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване на положителния факт, че в периода на действие на сключената между страните сделка ползвателят „С.” ЕООД е извършвал действията по рекламиране на стоките по описания в договора начин. От ответника не са направени в процеса твърдения, нито са представени доказателства за това, че е предлагал в обекта си кафе и консуматива, които продава ищцовото дружество, както и че е поддържал в обекта си поставено брандиране по описания в договора начин. Ето защо съдът следва да приеме, че е налице пълно неизпълнение на това договорно задължение.