Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 29.03.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 19/2021
Вид
Решение № 80
Подписан
29.03.2021
В сила
25.06.2021
Състав
Александър Симеонов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл.6, ал.1, изр.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Русе , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Александър С. Станчев при участието на секретаря Олга В. Петрова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20214520200019 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №38-0001335/24.09.2020г., издадено от Директор на РД“АА”-гр.Русе, издадено против М. С. А., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от М.А.. В нея се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и се моли да бъде отменено.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата - административно наказващият орган не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.07.2020г., около 15.30 часа в гр.Русе, в района на ГКПП”Дунав мост-1” била извършена проверка на служители от РД“АА”-гр.Русе на МПС марка “Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ” с рег. № ТХ 5241 АМ. Установено било, че с автомобила се извършва международен обществен превоз на 8 бр. пътници от Р България за ФР Германия, без водача /жалб.А./ да носи в себе си и представя заверено копие от лиценз за извършване на международен превоз 1 на пътници на Общността, т.к. при дадените пред административните служители писмени обяснения, трима от пътниците в това МПС посочили, че са платили по 30 евро парична сума на водача на автомобила /жалб.А./ относно извършваната от него услуга спрямо тях – обществен превоз от Р България до ФР Германия. За посоченото нарушение св.К.Ц. съставил АУАН № 276823/31.07.2020г., който жалбоподателя подписал без възражения. Въз основа на АУАН Директора на РД”АА”-гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева, което впоследствие било атакувано пред съда.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. К.Ц.. В показанията си пред съда същият пресъздава констатациите отразени в АУАН, като пояснява как са установени нарушенията описани в АУАН и НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на АУАН и НП не е допуснато съществено нарушение на административните правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото нарушения се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните писмени доказателства.

Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвП, тъй като при извършената му проверка не е могъл да представи и не носил в себе си заверено копие от лиценз за извършване на международен превоз на пътници на Общността. Съдът не кредитира твърдението в жалбата, че т.к. пътуващите в управляваното от жалбоподателя МПС били негов родственици и били заплатили само сумата от 30 евро за превоза, то тази заплатена от всеки един от 8-те пътници сума не представлявала икономическа облага. В случая е без колко пари са били дадени за извършване на услугата „Обществен превоз“ на пътниците, т.к. несъмнено според писмените обяснения на трима от пътниците /приложени по делото/ е, че тази сума е дадена на жалбоподателя именно поради причина – извършване на превоза им до ФР Германия. Дори да се приеме, че общо процесната сума от 240 евро, платена от всички 8 пътници на жалбоподателя за да ги превози до ФР Германия е недостатъчна за да формира последния печалба, то фактът, че процесния превоз не е безвъзмезден, а е предадена във 2 владение на жалбоподателя поисканата от него сума от всеки един от осемте пътници, несъмнено води на извод, че М.А. реализира в своя полза икономическа облага, без значение за нейното цифрово измерение като парична сума. Освен това твърдението в жалбата, че тези 8 пътници били роднини на жалбоподателя не е доказано по делото, а в с.з. св.К.Ц. разяснява каква е обичайната практика на този вид незаконни превози, а именно, че започвайки превоза на пътниците и намирайки се вече не на територията на Р България и в по-късен момент, водачите на такъв тип незаконни превози изискват от пътниците реалната сума за извършване на услугата, като сумата от 30 евро дефакто представлява авансово и минимално плащане от страна превозваните пътници /обстоятелства, които не са доказани по делото, но са обективирани с дадените гласни свидетелски показания от св.К.Ц./.

От субективна страна нарушенията са извършени от жалбоподателя умишлено, тъй като той като професионален водач е бил длъжен и знаел за забраната да не допуска нарушение на горепосочената норма от ЗАвП, но го е извършил.

Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида наказание, което следва да се понесе, както и размера на наказанието. Тъй като за допуснатото нарушение административното наказание „Глоба” е фиксирано, съдът няма законово правомощие да го редуцира.

Не е налице и „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. в конкретния случай вида на нарушението е такъв, че не е отстранено във възможно най-кратък срок, а изначало се характеризира с по – високо степен от подобните на него нарушения и касае извършване на нарушение с участието на неограничен брой лица /пътници/, като по този начин се реализират по принцип значителни необлагаеми парични доходи от физическите лица – водачи на МПС.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№380001335/24.09.2020г., издадено от Директор на РД“АА”-гр.Русе, издадено против М. С. А., с ЕГН – **********, с което за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4