Акт от 26.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3372 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110113991 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л. И.“ АД срещу С. о. с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. о. дължи следните суми: сумата от 911,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Каско на МПС“, полица № 93001710011707 със срок на валидност 16.02.2017г.- 15.02.2018г. за имуществени вреди по лек автомобил „Б.“, рег.№ от пътнотранспортно произшествие (ПТП)-преминаване през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, настъпило на 15.06.2017г., около 19,45 ч. в гр. С. на ул. М. С. С. с посока от ул. „Й.“ към Окръжна болница, ведно със законна лихва от 21.01.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 23,04 лева за периода от 15.10.2020г. до 13.01.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 3567/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че на 15.06.2017г., около 19,45 ч. в гр. С. на ул. М. С. С. с посока от ул. „Й.“ към Окръжна болница, лек автомобил Б., рег. №, управляван от Б. С. Б., ЕГН **********, преминава през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно като реализира ПТП с материални щети по автомобила. За настъпилото застрахователно събитие пред ЗК „Л. И.“ АД била образувана преписка по щета №0000- 1261-17-205359 по имуществена застраховка „Каско на МПС“, полица № 93001710011707, със срок на валидност 16.02.2017г. - 15.02.2018г. При извършения оглед на л.а. Б., рег.№ били констатирани щети. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка бил определен размер на обезщетението на увреденото МПС в размер на 911,33 лева. Сумата била изплатена на собственика на увреденото МПС с платежни нареждания №BORD 07294440/04.09.2017г. и №BORD 04168497/10.07.2020г. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и съгласно чл.410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. чл.45 ЗЗД с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. С. о. била поканена с писмо изх.№10258/14.09.2020г. да възстанови на ЗК „Л.

1

И.“ АД изплатеното застрахователно обезщетение като до подаването на исковата молба същото не било възстановено. Поддържа, че доколкото се касае за ПТП, реализирано на път, стопанисват от С. о., именно ответникът е отговорен за ремонта и поддържането на пътя.

Била начислена и лихва за забава в размер на 23,04 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че в изпълнение на своите задължения С. о. е възложила поддръжката на процесния пътен участък на „Г.-И. с.“ АД с Договор № СО15-РД55-272/04.05.2015г. Сочи, че въз основа на договора изпълнителят е задължен да извършва превантивно и текущо поддържане по смисъла на Закона за пътищата, както и подзаконовите актове, издадени по изпълнението му. Твърди, че СО редовно и постоянно е изпълнила задължението си да поддържа процесния участък, като е възложила на пътностроително дружество постоянната поддръжка. Било осигурено безопасно движение в процесния участък. Твърди, че по делото не било установено, че на визирания пътен участък било съществувало препятствие и същото било необезопасено и несигнализирано. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, доколкото представената застрахователна полица не била подписана и не била заверена за вярност.

Сочи, че към исковата молба не били приложени Общи условия. На следващо място, твърди, че в Протокол за ПТП 1681030 от 15.06.2017г. в графата „наркотични вещества/аналози“ и „алкохол“ нямало никакво отбелязване за наличието или липсата им. Счита, че в настоящия случай застрахователят бил заплатил застрахователно обезщетение в нарушение на чл. 27.3 от Общите си условия. Твърди, че не бил изследван въпросът за износеност на гумата при изчисляване на застрахователното обезщетение. Относно изплатеното застрахователно обезщетение за броня липсвало снимков материал, удостоверяващ състоянието на бронята преди и след реализираното произшествие. Поддържа, че приложеният по делото Протокол за ПТП бил съставен по изявления на водача и не можел да удостовери здравината, състоянието на съответните части от автомобила преди произшествието, а само състоянието им при съставянето на протокола. В конкретния случай не били представени снимки от огледа на превозното средство при сключване на договора и не можело да се установи тяхното действително състояние още при сключване на договора. Не били представени и снимки от огледа на превозното средство след реализиране на произшествието. Поддържа, че не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно, респ. не се доказвал по никакъв начин и механизма на осъществяване на същия. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случай че съдът уважи изцяло размера на исканото от ищеца обезщетение, моли същото да бъде намалено до размера на данъчната основа поради възвращаемост на ДДС. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С определение от 15.07.2023г. съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Г. - И. с.“ АД и е приел за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност обратни искове, предявени от С. о..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че с Договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015г. е бил задължен да извършва дейности по поддръжка на описаните в Приложение №11 към договора булеварди и улици при спазване на заложените спрямо тях стандарти на изпълнение и качество на състоянието на пътя. Сочи, че сред улиците по Приложение № 11 не фигурира ул. „М. С.

С.“. Поради което на основание чл. 1.1, т. 1.1.2 от договора ремонтни дейности по тази улица могат да се извършват само въз основа на изрични възлагания при необходимост. На следващо място, последните строително монтажни работи, които били изпълнени от строителя по тази част от уличната мрежа били приети без забележки с отчетни документи 2 от 09.02.2017г. /четири месеца преди настъпване на инцидента/. Сочи, че след месец февруари 2017г. не били извършвани други, допълнителни възлагания по ул. М. С. С..

Твърди, че дружеството е изпълнило всички указания за безопасна работа по време на осъществяването на абонаментната поддръжка на пътя. Оспорва твърденията, че дупката е била необезопасена и несигнализирана. На следващо място, сочи, че преди началото на изпълнение на работи по процесната улица е била одобрена схема за движение от компетентните органи и същата е била приведена в изпълнение, като били спазени всички нормативни изисквания за поставяне на знаците съобразно характеристиката на пътя. Смята, че действителната причина за настъпване на ПТП се явява поведението на самия водач, който не бил съобразил поведението си с пътната обстановка, с поставените знаци и сигнализация. Поддържа, че в случая липсвали доказателства или дори индикации изпълнителят да е допуснал договорно неизпълнение, което да е било продиктувано от негови виновни действия или бездействия. На следващо място, твърди, че съгласно т.11.1.3 във вр. с т. 11.1.5.1 възложителят се бил задължил да упражнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на работите, както и да осигури упълномощен представител, който да осъществява този контрол. Искането към съда е да отхвърли предявения обратен иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.

2 от ЗЗД.

В настоящия случай с определение от 04.09.2023г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 29.01.2024г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК извършеното от ищеца плащане на обезщетение в размер на 911,33 лева, както и че ул. М. С. С. се стопанисва и поддържа от С. о..

Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил по делото са представени следните доказателства:

Неподписана застрахователна полица № 93001710011707 от 07.02.2017г. за лек автомобил „Б.“, модел „.....“, рег. № с период на покритие от 16.02.2017г. до 15.02.2018г., уведомление за щета за настъпило застрахователно събитие от 20.06.2017г., опис-заключение, доклад по щета № 0000-1261-17-205359/1, предложение за декларация за сключване на застраховка „Каско“ на МПС към полица № 93001710011707/07.02.2017г. от Б. Б., възлагателно писмо от „С. т.“ ЕООД, сметка № А003543771 по застрахователна полица № 21119479/93001710011707/07.02.2017г.

3

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ – "абсолютни търговски сделки", чиито търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна регламентация относно формата на застрахователния договор се съдържа в Част Четвърта на КЗ. Съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В чл. 345 от КЗ е посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за действителността на този договор, а не за неговото доказване /в този смисъл Решение № 50 от 25.04.2012г. по т. д. № 95/2011г. на ВКС, II т. о., Решение № 29 от 07.05.2009г. по т. д. № 535/2008 на ВКС, ІІ т. о., Решение № 71 от 22.06.2009г. по т. д. № 11/2009г. на ВКС, I т. о. /.

Според трайно установената съдебна практика (Решение № 184 от 7.04.2016г. по т. д.

№ 2744/2014г. на ВКС, I т. о., Определение № 371 от 23.05.2012г. по т. д. № 896/2011г. на ВКС, II т. о.) неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка, за да доведе до нищожност, следва страната да оспори действителността на сделката - чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава порока до унищожаемост по ЗЗД (чл. 27 и сл.). Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението - чл. 293, ал. 3 ТЗ. Съгласно приетото от ВКС в цитираната съдебна практика, когато фактите по делото недвусмислено сочат на неоспорване от застрахователя на действителността на изявлението на застрахования в застрахователния договор, като въпреки неточното попълване на данните за автомобила и липсата на подпис на страните, застрахователят е приел плащането на премията, осчетоводил е полицата и е изпратил данните от нея в Информационния център към Гаранционния фонд (касае се за застраховка "Гражданска отговорност"), изискването за форма на застрахователния договор е преодоляно и застрахователят не може да се позовава на нищожността на застрахователния договор поради липсата на подпис на застрахования.