Решение № 80 от 17.12.2021, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 421/2021
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 17.12.2021
- В сила
- 17.12.2021
- Състав
- Недко Цолов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59- 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30 · Закон за измерванията
- чл. 30, ал.5 · Закон за измерванията
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 4 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
- чл. 5 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Б., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Н. Ц. П. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20211810200421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. ИСТ. ХР., ЕГН **********, против електронен фиш серия К-*, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен поради нарушение на процесуалните правила и поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание нередовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Р. Р. наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесния ЕФ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
1
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 29.10.2020г. в 22.34 часа, в Софийска област, община Б., АМ-Х. 42.750 км посока гр. В., при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС М. *, с регистрационен номер *, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 550. При зададена разрешена стойност на скоростта на АТТС 50 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 68 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта, е установена превишена стойност на скоростта 18 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1204р-6172/03.11.2020г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
От данните по делото става ясно, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 05.02.2021г.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: Протокол от последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол № 4.40.19/06.11.2019г.
„TFR1-M,”; Заповед № */29.02.2016г. и Заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, снимков материал, справка за регистрация на М. *, с регистрационен номер *, Заповед № РД-11936/11.09.2020г. относно временна организация и безопасност на движението в процесния участък, справка-отговор от Областно пътно управление-С.., 2 които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.
Противно на възраженията на жалбоподателя, от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 06.11.2019г. с протоколен номер № 4.40.19. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
От снимковия материал на устройството, автомобилът на жалбоподателя е с ясно виждащ се регистрационен номер, модел и марка, заснет е от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С. /л. 25 от делото/, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /29.10.2020г./ на АМ „Х.“ при км 42+750 с посока на движение към гр. В. е действал знак В 26 80 км/ч, който е поставен на км 41+220 с обхват до км 41+762, тоест дължината на действието на знака е 542 м.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от 3 твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок видно от датата на връчване на електронния фиш и датата на входиране на жалбата на жалбоподателя. Подадена е от процесуално легитимирано лице с правен интерес, по годен предмет до родово и местно компетентен съд, от което следва, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните
Безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип 4
TRF1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед №Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна.
Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния електронен фиш, но в частта относно описанието на мястото на нарушението, разрешената скорост, респ. нарушената норма и приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин, непозволяващ формиране на несъмнен извод относно локацията на нарушението и позволената скорост. Следователно липсва и несъмнен извод относно правилността на дадената квалификация на нарушението, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
5
На първо място безспорно е идентифицирано превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложения снимков материал, в който са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост, както и скорост на движение на заснетото превозно средство.
Видно от данните, отразени в електронния фиш зададената разрешена стойност на скоростта на движение за АТСС е 50 км/ч. От друга страна съгласно справка-отговор на ОПУ- С. област, както и от словесното отразяване в обстоятелствената част на обжалвания фиш, за мястото и времето на нарушението, е въведено ограничение на разрешената максимална скорост с пътен знак В26 от 80 км/ч, с обхват на действие от 41+220 до км 41+762. Точната локация на заснемане е отразена в електронния фиш и в снимковия материал, изваден от АТСС, а именно АМ Х. 42.750км, т.е. в обхвата на действие на знак В26 при въведено ограничение на скоростта 80 км/ч.
На следващо място в Протокола за използване на АТСС е отразено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч като е посочено, че важи ограничението въведено с пътен знак В 26, съгласно разпоредбата на чл.
21, ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Видно от данните по делото пътния знак В 26 въвежда ограничение на скоростта 80 км/ч. Освен това за място на отчитане на скоростта в протокола е посочено- АМ Х. 35.600 км посока гр. В., което се различава съществено от мястото, на която е заснет автомобила на жалбоподателя според ЕФ (42.750 км).
Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху съставомерността на нарушението.
Виден и от протокола и от ЕФ е методът на въвеждане на ограничението на скоростта, за конкретния пътен участък, за времето на заснемане на нарушението, както и от приложената по делото справкаотговор на ОПУ- С. област, а именно с пътен знак В26. Последното е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение.
Разпечатката съдържа 43 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a89f259c-5a96-4713-b882-ff510ed39ef7