Определение № 522 от 22.07.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Шумен, 22.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500309 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ ......“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.С.К. срещу разпореждане № 586/18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 20243610100306 по описа на РС – ....., поправено с разпореждане № 602/21.06.2024г., с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. А. Г. с ЕГН ********** от с. ....., общ. ....., ул. ..... № 31 само за вземанията за главница в размер на 114.60 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 89.22 лева, дължимо за периода 15.09.2022г. до 15.05.2023г.; лихва за забава от 16.07.2022г. до 15.05.2023г. в размер на 104.91 лева и законна лихва дължима от 15.05.2023г.

- датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024г. в размер на 134.27 лева.

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същият е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК, и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, задължения като основания и размер на разбираем и достъпен език. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника ведно с договора за потребителски кредит. Процесният договор отговарял на всички законови и императивни изисквания и неоснователно е отхвърлено заявлението за 1 договорното възнаграждение.Уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници, като е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави и същото е уговорено в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съдът е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Счита, че предвид действителността на уговорените между страните задължения, съдът неоснователно и неправилно е направил прихващане от дължимата главница. Съгл. чл. 26 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Предвид изложеното, моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника относно обжалваните вземания. Претендира и разноските за настоящото производство в размер на 15 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт.

Ч.гр.д. № 20243610100306 по описа за 2024 година на РС – ..... е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ ......“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление – град София, бул.“......“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч. - управители, чрез юрисконсулт И.Т.Т., с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. А. Г. с ЕГН ********** от с. ....., общ. ....., ул. ..... № 31 за сумите, както следва:

501.13 лева, представляваща неплатена главница; 89.22 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2023 г.; 190.86 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга „.....“, дължимо до 15.05.2023 г.; 294.54 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга „...“, дължимо до 15.05.2023 г.; 30.00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.07.2022 г.; 400.00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.12.2022 г.; 104.91 лева, представляваща лихва за забава от 16.07.2022 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 15.05.2023 г.; 134.27 лева, представляваща законна лихва, дължима от 15.05.2023 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., 2 както и законната лихва от датата на входиране на заявлението – 29.04.2024 г., до изплащане на вземането, и разноски в размер на 34.90 лева – държавна такса, юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лева и 80.00 лв. за подготовка на документи. Заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 40010237090, сключен на 20.06.2022 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ ......" ЕООД и Г. А. Г..

С разпореждане № 511/23.05.2024г. заявлението е оставено без движение и на заявителя е даден тридневен срок, в който да конкретизира за кои вземания по пера са разнесени, изплатените от длъжника погасителни вноски, да индивидуализира всяко едно от претендираните вземания, както и да уточни върху кои вземания са начислени претендираните договорно възнаграждение и лихви.

С оглед направените от заявителя уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане № 586/18.06.2024г. по ч.гр.д. №20243600500309, първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: за горницата над 386.53 лева до пълния претендиран размер от 501.13 лева – главница по договор за потребителски кредит № 40010237090, сключен на 20.06.2022 г.; за сумата от 190.86 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга „.....“, дължимо до 15.05.2023 г.; за сумата от 294.54 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга „...“, дължимо до 15.05.2023 г.; за сумата от 30.00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.07.2022 г.; за сумата от 400.00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 15.12.2022 г.; за сумата от 41.36 лева, представляваща лихва за забава начислена върху допълнителен пакет услуги “.....” и “...” и за сумата от 52.93 лева, представляваща законна лихва, начислена върху допълнителен пакет услуги “.....” и “...”, както и за разликата над сумата от 50 лева до пълния претендиран размер от 260 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена Заповед № 189/18.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 386.53 лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40010237090, сключен на 20.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението – 29.04.2024 г., до изплащане на вземането.; за сумата от 89.22 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2023 г.; за сумата от 63.55 лева, представляваща лихва за забава от 16.07.2022 г. до 15.05.2023 г.; за сумата от 81.34 лева, представляваща законна лихва, дължима от 15.05.2023 г. до 28.04.2024 г., както и за сумата от 30.19 лева - разноски в заповедното производство.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането само в частта, с която се отхвърлят претенции за главница в размер на 114.60 лева, договорно възнаграждение в размер на 89.22 лева за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2023 г.; 104.91 лева - лихва за забава и 134.27 лева - законна лихва. В останалите отхвърлени части, разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

3

Следва да се отбележи, че за сумато от 89.22 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.09.2022 г. до 15.05.2023 г., заявлението е уважено и на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение, поради което жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес от обжалването. Без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалването, следва да се остави и жалбата в частта й, за сумата от 63.55 лева – лихва за забава от 16.07.2022г. до 15.05.2023г. и в частта й за сумата от 81.34 лева – законна лихва, дължима от 15.05.2023 г. до 28.04.2024 г., доколкото и в тези части заявлението е уважено и на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение.

С оглед горното, предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждането на заповедния съд в частта, в която са отхвърлени претенциите на заявителя за сумите от 114.60 лева – главинца; 41.36 лева – лихва за забава от 16.07.2022г. до 15.05.2023г. и 52.93 лева – законна лихва, дължима от 15.05.2023 г. до 28.04.2024 г..

За да отхвърли заявлението в обжалваните части, първоинстанционният съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, съответно нищожна, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „.....“ и „...“. Първата, включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а втората, предвиждаща възможност за потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия. Посочил е, че нито една от посочените услуги не предоставя на потребителя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение в размер на 600 лева при отпуснат кредит в размер на 600 лева. Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и е приел, че претендираните суми в размер на 190.86 лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга „.....“ и 294.54лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга „...“, както и акцесорните задължения към тях за лихви в размер на 41.36 лева и 52.93 лева са недължими. С оглед приетата нищожност на клаузите за допълнителни услуги е приел, че платеното по тях от длъжника, до подаване на заявлението в размер на 114.60 лева, като недължимо следва да бъде отнесено за погасяване на главницата, като е приел, че длъжникът остава да дължи главница в размер на 386.53 лева.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния съд.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ ......” ЕООД гр. София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение 4 разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.