Решение № 143 от 25.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Враца, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Въззивно гражданско дело № 20251400500428 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 480/16.07.2025 г. по гр. д. № 1079 от 2025 г. по описа на РС - Враца, съдът е присъдил на Х. Ч. Г. ЕГН ********** сумата от 1022,58 евро (2000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по наказателно производство пр. пр. № 5615/2024 г. по описа на РП - Враца, прекратено с постановление от 16.01.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 207,93 евро (406,67 лв.) деловодни разноски пред РС Враца, като искът за е отхвърлен за сумата над 1022,58 евро (2000 лв.) до претендирания размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, действаща чрез прокурор П. - К., с която се обжалва частично постановеното от съда решение – в уважената част от претенцията, с доводи за неправилност на същото. Сочи се, че не са налице доказателства по делото, установяващи промяна на физическото и психическо състояние на ищеца и претърпени от него вредни последици, които да са в причинно-следствена връзка с дейността на Прокуратурата. Също така се твърди, че ищецът не е привличан в качеството на обвиняем, не е взимана по отношение на него мярка за неотклонение и производството е приключено за срок от пет месеца. Именно затова се твърди наличие на прекомерност на присъденото обезщетение, съобразно критериите за справедливост, заложени 1 в чл. 52 от ЗЗД и е заявено искане за отмяна на решението на РС Враца, при намаляване размера на обезщетението, като е заявено и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Ч. Г., действащ чрез пълномощника си адв. Л. В. от АК Враца, с който жалбата се оспорва като неоснователна и моли за потвърждаване на решението, с присъждане на разноски за въззивната инстанция. Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, като подробно са описани действията във връзка с развилото се наказателно производство спрямо въззиваемия. Сочи се, че същият е бил задържан за 24 часа и спрямо него е упражнена принуда, като уличено лице, с което са нарушени правото му на лична свобода, чест и достойнство. Сочи се също, че Х. Г. е изпитвал срам пред близки и приятели, преживял е стрес, притеснения и неудобства, предвид възможността да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. При тези доводи е отправено искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на РС – Враца, тъй като присъденото обезщетение в размер на 2000 лв. се явява справедливо и би репарирало претърпените от въззиваемия негативни изживявания.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд – Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Х.

Ч. Г. осъдителен иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени (3000 лв.), претърпени в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по наказателно производство пр. пр. № 5615/2024 г. по описа на РП - Враца, прекратено с постановление от 16.01.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 20.08.2024 г. около 08:41 часа ищецът е спрян за проверка в гр. Враца от екип на пътна полиция и му е извършена проверка за алкохол и упойващи вещества, като пробата е отчела положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Образувано е бързо производство № 789/2024 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като ищецът е съпроводен да даде кръчна проба и урина, след което е задържан за 24 часа, съставен му е акт, наложена му е мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ и „временно прекратяване на регострацията на ППС за срок от 6 месеца“. Извършено е още претърсване и изземване в МПС на ищеца, назначена е токсикохимична експертиза, като след резултатът от 2 екпертизата, наказателното производство е прекратено на 16.01.2025 г. с постановление на РП Враца, получено от ищеца на 22.01.2025 г. В резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство в продължение на пет месеца се твърди, че е претърпял неимуществени вреди – силно притеснение, напрежение, стрес, безпокойство, срам от близки и приятели, като се е чувствал неудобно, затворил се е в себе си и бил постоянно напрегнат и угрижен. Именно затова претендира обезщетение за претърпениете вреди в резултат на проведеното незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законна лихва от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, в който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се наличието на претърпени вреди, които да са в пряка-причинноследствена връзка с незаконното обвинение, като претенцията се оспорва и по размер, с доводи за прекомерност. Изложена е подробна хронология на извършените спрямо ищеца действия и издадени актове, като част от тях се сочи, че не са постановени от РП Враца и няма основание да се ангажира отговорността й за тях, освен за образуваното производство, извършеното претърсване и изземване и назначената експертиза спрямо ищеца. При тези доводи е заявено искане за отхвърляне на иска, респ. за присъждане на обезщетение в минимален размер, с оглед твърдените от ищеца вреди.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора по нея, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща част от повдигнатия спор, свързан само с определяне на размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер се обжалва за сумата от 1022,58 евро (2000 лв.). С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение (арг. от чл. 269 от ГПК), при липса на конкретни оплаквания относно наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.

3 от ЗОДОВ и развитието на наказателното производство по пр. пр. № 5615/2024 г. по описа на РП - Враца и извършените спрямо ищеца действия в хода на това производство, въззивният съд следва да приеме за доказани всички тези правопораждащи предявеното парично притезание юридически факти, като в тази част препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на Районен съд – Враца, които стават част от правните съждения, изложени в настоящия съдебен акт, без необходимост да бъдат преповтаряни. В тази връзка за да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което във връзка с въведеното във въззивната жалба оспорване относно правилното прилагане на нормата на чл. 52 от ЗЗД по отношение на размера на претенцията за претендираните неимуществени вреди, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и по отношение на аргументите, обосноваващи определянето на размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от негова страна неимуществени вреди – притеснение, 3 безпокойство, срам, накърняване на честта и доброто име в обществото, с продължителни емоционални и психически терзания за изхода на производството, вкл. страха и стреса да не бъде осъден за деяние, което не е извършил. В тази връзка от свидетелските показания на М. С. и Н. Н., които съдът възприема с вяра и преценява същите през призмата на чл. 172 от ГПК, се установява, че ищецът е станал много тревожен, раздразнителен, избягвал е да контактува и да излиза с близки и приятели, като е изпитвал непрекъснато притеснение за това какво ще се случи и как ще се развие случая му.

Съдът подробно е анализирал събраните доказателства и критериите за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди. В този аспект справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер на вредите, начин и обстоятелства, при които са получени, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, причинени морални страдания, отражение, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице и др. Правилно е отчетено, че срещу ищеца е било образувано БП №789/2024 г. по чл.343 б, ал. 3 НК, в резултат на установеното нарушение – издадени са АУАН и две заповеди – за отнемане на МПС и на свидетелството за управление на ищеца. Същият е дал проби за изследване, бил е задържан със заповед за 24 часа, извършено е претърсване и изземване на МПС, с peг. № ВР 6319 ВК и е назначена химическа експертиза. Всички тези действия, макар част от тях да не са извършени пряко от ответника, са част от процедурата при установяване шофирането на МПС под въздействието на наркотични вещества и не може да се разглеждат изолирано от цялостното наказателно производство, проведено срещу ищеца въззиваем. В резултат на действията на разследващите органи по образуваното досъдебно производство, както и отнемането на МПС, на СУМПС и задържането му, ищецът е претърпял неимуществени вреди от образуваното против него наказателно производство и принудително изземване на собствения му лек автомобил, което е станало достояние на целия му социален кръг от близки, роднини, приятели и колеги.

Наложило му се е да убеждава близки и приятели, че не употребява наркотици, че се е случило някакво недоразумение, което безспорно е довело до накърняване на неговото достойство, добро име и е изпитвал през един продължителен период от 5 месеца безпокойство, тревога от изхода на случая, срам, напрежение и промяна в поведението си – към затваряне, раздразнителност, угриженост и пр. Следва да се отбележи също, че критерият по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено – икономическата обстановка в страната към момента на увреждането. Това е свързано с нивата на минималната работна заплата и инфлация в страната. В последните години минималната работна заплата в страната ежегодно се увеличава, като през 2024 г. е била 933 лв., през през 2025 г. е била 1077 лв., като към настоящия момент е 620,20 евро (1213 лв.), като същевременно расте и нивото на инфлация в страната. В този смисъл, следва да се приеме, че след като минималната работна заплата постъпателно расте, растат и нивата на инфлация в страната, то съдебната практика следва да се съобразява с тези нива, като увеличава и размера на присъжданите обезщетения, вкл. и за тези, 4 за които се твърди от въззивника, че са обичайни неимуществени вреди, посочени в размер от около 1000 лв., но при различна социално-икономическа и инфлационна обстановка в страната, предвид и цитираната практика на ВКС от 2018 – 2019 г. Именно поради това съдът намира, че в конкретния случай определената от първоинстанционния съд сума от 1022,58 евро (2000 лв.), представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида, характера и тежестта на установените вреди, възрастта на ищеца, продължителността на производството – 5 месеца и предвид социално икономическите условия на живот в страната към 2024 г. – 2025 г . Изложените доводи дават основание за извода, че сумата от 1022,58 евро (2000 лв.) като паричен еквивалент на реално претърпените неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.