Решение № 101 от 06.10.2023, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Кула, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20231330100244 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от производството по делото е образувано по постъпила молба по чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.2 и чл. 18, ал.1 от ЗЗДН от И. Р. Я., ЕГН ********** от ***, живуща на адрес *** в която се твърди, че на 18.09.2023г., около 11.30 часа нейният брат Д. И. М., ЕГН ********** нахлул в нейния дом и се опитал да я изнасили, като в стаята влязла и нейната племенница, която уплашена от видяното започнала да крещи, при което нейният брат Д. взел нож и тръгнал към нейната племенница, но след малко оставил ножа и си тръгнал. Към молбата е приложена и декларация по чл. 9 от Закона за защита от домашно насилие от молителката, в която е посочено, че това не е първият акт на насилие осъществен върху нея от нейния брат, като посочва, че преди около седмица отново е нахлул в нейния дом, ударил е шамар и е нанесъл удар в корема. Твърди също, че многократно е отправял обиди.Към молбата са приложени два броя сведения, от нея, дадено пред ИДПС при РУ гр. Кула и от нейната сестра - К.И..а М.а, дадени във връзка със случая.

С молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено от съда и е издадена заповед, с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие и да му е наложена забрана да приближава И. Р. Я. на разстояние по – малко от 50 метра, както и жилището ù в ***.

В открито съдебно заседание молителката, редовно призована се явява.

Поддържа искането за издаване на заповед за защита, но отрича изложеното от нея в молбата, че ответникът на 18.09. 2023г. се е опитал да я изнасили и че е взел нож, с който е тръгнал към нейната племенница, както и че няколко дни преди това е нанесъл удари. Ответникът, редовно призован не се явява ин не се представлява. Не е изразил становище.

1

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство. Защита по ЗЗДН може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие. От събраните по делото доказателства се установява, че молителката И. Р. Я. е сестра с ответника. Следователно молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3,т.6 от ЗЗДН и с излагане на факти, за които се твърди, че са се осъществили в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима.

По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат установени осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие от страна на ответника на посочената в молбата дата-18.09.2023г., както и една седмица по – рано.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се установи конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/, унижение, заплахи и предизвикване на страх. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

В молбата е заявено осъществено физическо насилие и емоционално насилие – нанасяне на обиди и псувни, като в последствие молителката отрича осъществено физическо насилие.

В разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и 2 конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие,а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения между страните. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН.

В случая обаче, след подаване на молбата и декларацията, молителката в дала сведение на 27.09.2023г. в РУ Кула, в което посочва, че всичко, посочено от нея в молбата и декларацията за осъществено спрямо нея физическо насилие от ответника не отговаря на истината, което потвърждава и в откритото съдебно заседание пред съда. В свидетелските си показания нейната сестра К. М.а заявява пред съда, че на 18.09.2023г. е завела сутринта децата си на детска градина и когато се е върнала в къщата около 9,30 – 10,00 часа молителката е споделила, че техният брат Д. я е обиждал и е скочил върху нея на леглото, но тя е успяла да го отблъсне. Отишли в РУ Кула и подали сигнал за споделеното от молителката ноняколко дни след подаване на молбата за домашно насилие, молителката е споделила, че написаното от нея не отговаря на истината и че е споделила, че го е направила, защото не иска повече той да ходи в нейната къща. Изслушана в съдебно заседание, социален работник от Дирекция „Социално подпомаган“ гр. Кула, която работи с молителката като непълнолетно лице в риск, с оглед нейната бременност заявява, че молителката или нейната майка никога не са споменавали пред нея за осъществено физическо насилие спрямо И..

Свидетелката К. М. заявава пред съда също, че И. и техния брат Д. често си нанасят взаимно обиди, което се потвърждава и от свидетелските показания на тяхната майка – свидетелката Р.И.. С оглед на посоченото, съдът приема, че явно между страните са налице влошени отношения, изразяващо се в често нанасяне на обиди. В конкретния случай, съдът не може да приеме, че дори действително на посочените в молбата и декларацията дати ответникът да е отправил обидни думи към молителката е налице осъществено домашно насилие. Както вече съдът посочи по - горе преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

С оглед на изложеното дотук, съдът по същество намира, че не се установи по категоричен и несъмнен начин ответникът да е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН на посочените в молбата дати. В тежест на молителката съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест е да докаже твърденията си, което не е направено.

Всичко това води до извода, че не е налице основание да се изведе обосновано заключение, че настоящият случай попада в приложното поле на ЗЗДН и е наложително определянето на мерки за защита от домашно насилие, за което съдът намира, че следва да остави без уважение молбата на молителката за издаване на заповед за защита.

3

Относно разноските за делото:

Предвид оставяне на молбата без уважение и съобразно разпоредбата на чл.

11, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като молителката е лице, което не е навършило 18 годишна възраст, същата не следва да заплаща държавна такса.

Ответникът не е заявил претенции за разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 1270/18.09.2023г. от И. Р. Я., ЕГН ********** от ***, живуща на адрес *** за издаване на заповед за защита срещу Д. И. М., ЕГН **********, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в 7 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Кула: _______________________ 4