Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 902 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5036/2022
Вид
Решение № 902
Подписан
14.06.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110205036 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Н. Николова Колева, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №207 от 15.06.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (ЗЗ), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.

Въззивникът моли процесното НП да бъде отменено, тъй като изтъква наличие на основаН. за приложение на института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.04.2020 г. около 14.40 ч. в гр. Варна, до плувен комплекс „Приморски“, при преминаване на открито без наличие на поставена защитна маска за лице, въззивникът Н. К. била спряна за проверка от полицейски служители – свидетелите В. Д. и Х. Х. и спрямо нея бил съставен АУАН, в който било отразено, че на съответната дата и място не поставила защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.9 от Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министър на здравеопазването по чл.63, ал.1 ЗЗ, да има поставено средство покриващо носа и устата.

Въззивникът подписала АУАН като отразила, че има възражеН., но в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН не подала писмени възражеН..

На 15.06.2020 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №352 от 15.06.2020 г., в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът „при 1 преминаване на открито обществено място не използва защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила въведени със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министър на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 ЗЗ.“ При така направеното описание наказващият орган приел за установено, че въззивникът не е изпълнил т.9 от Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г., с което е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в минималН. установен размер 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви и взаимно допълващи се показаН. на всеки един от свидетелите В. Д. и Х.

Х., така и от приобщените документи – НП №207 от 15.06.2020 г г., АУАН № 433а-207 от 26.04.2020 г., докладна записка рег.№433а-207 от 26.04.2020 г. от В. Д., писмо №4330007172 от 28.04.2020 г., Заповед №365з-1952 от 24.03.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановеН. срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентН.т орган:

НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209а, ал.4 ЗЗ. АУАН също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед №365з-1952 от 24.03.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспореН. акт:

АУАН и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушеН. на процесуалните изискваН. относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспореН. акт:

При приетата от съда за установена фактическа обстановка е категорично установено и не се оспорва от въззивника факта, че същата действително не е спазила въведената към датата 22.04.2020 г. със Заповед №РД-01-197 от 11.04.2020 г. на Министър на здравеопазването противоепидемична мярка за задължително носене на защитна маска на лицето на открито обществено място. Но, въпреки тази констатация, настоящият съдебен състав намира, че поведението на въззивника в конкретН. случай представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Констатираното неизпълнение на съответното изискване е осъществено на открито място, без данни за наличие в този момент в близост до въззивника на други лица, чието присъствие да създава реална и конкретна опасност за разпространение на заразното заболяване. Наред с това, липсват данни, неизпълнението на съответното императивно изискване да е осъществено в някакъв продължителен период, при който въззивникът да е общувал от близко разстояние с други лица. Липсват и данни за каквито и да други предходни нарушеН. на въведените противоепидемични мерки от въззивника. При тези констатации следва да се приеме, че твърдяното поведение на въззивника не представлява абсолютно неспазване и игнориране на процесната заповед на министър на здравеопазването, а е само инцидентна, краткотрайна проява.

Действително, в НП наказващият орган е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, като се изтъква, че неизпълнението на въведените мерки представлява предпоставка за разпространение на заразна болест и е опасно за здравето на нарушителя и на околните. Но съдът намира, че в конкретН. случай, предвид само краткотрайното отстраняване на предпазната маска на място без данни за наличие на други лица, не са могли да произтекат такива вредни 2 последици, както и че, при преценката за основаН.та по чл.28 ЗАНН, следва да се отчете променената нормативна и обществена оценка за конкретната, неизпълнена от въззивника противоепидемична мярка. Същата имаше несъмнено краткосрочно действие само в първоначалН. епидемичен период, при изключително ниско ниво на разпространение на заразното заболяване, а в последствие, не само бе отменена, но и не бе налагана повече, дори в периода на последвалите действително високи пикове на разпространение на епидемията. Нещо повече – тази именно мярка, за разлика от всички останали, бе отчетена от цялото общество и от всички публични институции, включително от въвелият я държавен орган, като напълно неадекватна, погрешна и безполезна. Да се третира при тези обстоятелства поведението на въззивника не като маловажно, а като действителна опасност за здравето на обществото, съдът намира за неправилно и несъстоятелно.

При така изтъкнатите аргументи съдът намира, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответН. вид, при което е налице основание спрямо същото да се приложи института „маловажен случай“ по смисъла на чл.28, ал.1, вр. §1, т.4 ЗАНН като оспореното НП бъде отменено и въззивникът бъде предупредена, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №207 от 15.06.2020 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на Н. Н. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба“ в размер 300.00 лв, поради установяване, че е налице маловажен случай на административно нарушение, като ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Николова Колева, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила на съдебН. акт, на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание, на основание чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.4, вр. чл.28, ал.1, вр. §1, т.6 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3