Решение № 5765 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5765 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100512478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10040/13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 46419/2022 г. по описа на СРС, 49 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника С. Л. Т., ЕГН **********, действащ чрез адв. Д. С., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 93695, суми, както следва:

648,71 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

73,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2021 г. върху главницата за ТЕ;

64,37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) 1 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

С решението е отхвърлен искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 11,28 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г. върху главницата за ДР.

За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021 г. по ч.гр.д. № 33775/2021 г. по описа на СРС, 49 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 616,15 лв. – разноски в исковото производство, и 73,93 лв. – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е осъден на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. Д. С. сумата от 5,65 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 203620/17.07.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство – С. Л. Т., чрез процесуален представител адв. Д. С., в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е невалидно, недопустимо и неправилно. Въззивникът счита решението за неправилно поради противоречието му с обективни природни закони. Посочва решения на Върховния административен съд, с които Наредбата за топлоснабдяването била частично отменена, поради което смята същата за неприложима. Оспорва кредитираните в първата инстанция експертизи. Сочи, че неправилно са начислявани лихви за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /по време на извънредното положение поради КОВИД пандемията/. Излага аргументи за нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Оспорва 2 наличието на облигационна връзка между страните, изразява несъгласие с нормативната уредба в Закона за енергетиката, която противоречала на Правото на ЕС. Посочва липса на договор за продажба на ТЕ. Касаело се за потребителски договор от разстояние, а липсвала изискуемата писмена форма.

Изложени са оплаквания по формиране на цената на ТЕ, както и по отношение на размера на потребената топлинна енергия. Моли въззивния съд да приеме, че исковете са недопустими, а ако ги разгледа по същество – да ги отхвърли изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно в неговата обжалвана част, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

В съдебно заседание представителят на въззивника – адв. Д. С., поддържа въззивната си жалба и преповтаря доводите, изложени в нея. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 178808/29.08.2022 г., депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника С. Л. Т. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 З ЗД , з а признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, суми, както следва:

648,71 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.06.2021 г., до окончателното изплащане 3 на вземането;

73,03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2021 г. върху главницата за ТЕ;

64,37 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

11,28 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 29.04.2021 г. върху главницата за ДР, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021 г. по ч.гр.д. № 33775/2021 г. по описа на СРС, 49 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Ответникът бил клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Л. Т. чрез адв. Д. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Изложени са подробни съображения защо не са дължими претендираните суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД 4 поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на две експертизи.

Видно е от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том I, рег. № 1063, дело № 76/1998 г. на нотариус Д.И., рег. № 266 на нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, че на 29.12.1998 г. П.Д.Т., ЕГН **********, е дарил на сестра си С. Л. Т., ЕГН **********, своя собствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 51, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, със застроена площ от 78,37 кв.м.

Представено е Заявление – декларация с вх. № 4690/16.11.2004 г., подадена от С. Л. Т. до „Топлофикация София“ ЕАД /тогава „Топлофикация София“ АД/, отнасящо се до процесния имот с адрес гр. София, ж.к. ****, ап.

51, за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за домакинство, състоящо се от 1 член.

От Договор от 22.06.2017 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „Техем Сървисис“ ЕООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. с клаузи за автоматично подновяване за периодите от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

По делото са събрани още Протокол от 25.09.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на ж.к. ****, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокол от 25.09.2002 г., от който се установява, че на общото събрание на 25.09.2002 г. са участвали етажните собственици, сред които П.Д.Т. за аб. № 93659 /процесния имот/, праводател на С. Л. Т., като участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително този на П.Т..

Сред кориците на делото е и Декларация с нотариална заверка на 5 подписа от 28.09.2002 г. от Ф.В.У., председател на домсъвета на етажната собственост на ж.к. ****, с която същата декларира, че подписите на етажните собственици във връзка с вземане на решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/ са положени пред нея.

От Договор от 2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. **** /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.

По делото са представени и Съобщение към Фактура № 0106420048 с дата на издаване 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сумата от 746,09 лв., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 307,10 лв., както и Фактура № 1005463155 с дата на издаване 31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 901,36 лв. и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 797,39 лв.

Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сума за доплащане в размер на 61,73 лв. и Индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сума за доплащане в размер на 46,40 лв., както и 2 броя главни отчети за периодите от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. Монитор на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

По делото са представени и 21 броя платежни нареждания, доказващи плащания, направени от ответника за процесния период в размер на 967,90.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа 6 изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Установява се, че в имота има монтирани 4 броя топломери върху 4 радиатора, 1 щранг-лира, за която липсва техническа възможност за монтиране на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя по изчислителен път, както и два сертифицирани водомера за топла вода за отчитане на потреблението на топла вода. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 1629,23 лв.