Решение № 17777 от 17.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17777 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110111680 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 9 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че на 15.12.2022 г. между „Ю.“ ЕООД като кредитор и ответника Н. Р. Н. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора била предоставена сума от 2 500 лв. за срок от 30 месеца при фиксиран годишен лихвен процент 22 %, договорна лихва за целия срок 806,19 лв., такса за разглеждане в размер на 741,69 лв., годишен процент на разходите от 48 % и общ размер на плащанията от 4 047,88 лв. От главницата 1 155,19 лв. били преведени по банкова сметка на ответника, а 1 344,81 лв. били използвани за рефинансиране на негово задължение по Договор № L304149. Кредитът следвало да се погаси на 30 месечни вноски, от които първите 29 по 133,82 лв., а последната - 167,10 лв., с краен падеж 28.06.2025 г. Поддържа, че кредитът не е бил обявяван за предсрочно изискуем, но след настъпването на крайния срок са останали непогасени главница и обезщетение за забава.

Ищецът излага, че с Приложение № 1 от 05.03.2025 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от същата дата „Ю.“ ЕООД му е прехвърлило вземанията по процесния договор с всички привилегии и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен за цесията с писмо с изх. № УПЦ-П-ЮТЕ/****** от 10.03.2025 г., изпратено от цесионера като пълномощник на цедента, а при всички случаи уведомлението е достигнало до него с връчването на преписа от исковата молба. Сочи, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 236/2026 г. по описа на Районен съд - Добрич.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи 408,55 евро /799,05 лв./ - главница по Договор № ****** от 15.12.2022 г., 62,17 евро /121,59 лв./ - обезщетение за забава за периода 29.10.2023 г. - 20.01.2026 г., както и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът Н. Р. Н. оспорва исковете. Поддържа, че изпратените преди процеса 1 уведомления за цесията не са достигнали до него. Навежда възражение за погасяване на задълженията чрез плащане и прихващане. Твърди, че по договора е внесъл общо 3 686,52 лв. Позовава се на Решение № 606 от 20.06.2025 г. по гр. д. № 1139/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което са обявени за нищожни клаузите за такса за разглеждане и за административни такси при просрочие и „Ю.“ ЕООД е осъдено да му върне 1 415,47 лв., включително 741,69 лв. по процесния договор. Сочи още, че по рефинансирания предходен кредит е имало надплащане от 688,68 лв., което според него следва да бъде съобразено при определяне на задължението по новия кредит.

В писменото си становище преди съдебното заседание ответникът се позовава на представената от първоначалния кредитор счетоводна справка. Излага, че от плащанията му, сумата от 741,55 лв. са отнесени за такса за разглеждане, а 612,01 лв. - за административни такси за уведомления и действия по събиране, въпреки че клаузите за тези плащания са нищожни. В условията на евентуалност прави изрично възражение за прихващане по чл. 103 ЗЗД с част от присъденото му с Решение № 606/20.06.2025 г. вземане в размер на 741,69 лв.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата /ЗАдв./ за процесуалния си представител в исковото и заповедното производство.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за кредит № ****** от 15.12.2022 г., сключен между „Ю.“ ЕООД и Н. Р. Н.. В раздела „Основни условия“ са посочени кредит от 2 500 лв., срок 30 месеца, фиксиран годишен лихвен процент 22 %, общ размер на лихвата 806,19 лв., такса за разглеждане в размер на 741,69 лв., ГПР 48 % и общ размер на всички плащания от 4 047,88 лв. Ответникът е упълномощил кредитора да изплати 1 155,19 лв. по избран от него платежен способ и да използва 1 344,81 лв. за погасяване на задължението му по Договор № L304149. Договорът предвижда таксата за разглеждане да бъде възстановявана с месечните вноски и да се дължи изцяло и при предсрочно погасяване.

Неразделна част от договора е Приложение № 1 - погасителен план. В него са посочени 29 вноски по 133,82 лв. и последна вноска от 167,10 лв. с падежи от 28.01.2023 г. до 28.06.2025 г. Всяка вноска е разпределена между главница, договорна лихва и част от таксата за разглеждане. Сборовете по плана са 2 500 лв. главница, 806,19 лв. лихва и 741,69 лв. такса. Приетият Стандартен европейски формуляр също посочва общо задължение от 4 047,88 лв. и ГПР в размер на 48 %, изчислен при допускане, че страните изпълняват точно и в срок и не се начисляват допълнителни разходи поради забава.

О т извлечението от профила MyIute и представените от „Ю.“ ЕООД данни се установява, че на 15.12.2022 г. по посочена от ответника банкова сметка са изплатени 1 155,19 лв. Договорът съдържа изричното нареждане останалите 1 344,81 лв. да бъдат използвани за рефинансиране на предходния кредит. С тези доказателства предоставянето на уговорената главница е установено.

От извлечението MyIute и изходящата от първоначалния кредитор справка с плащанията се установяват 17 постъпления по Договор № ******: 149,03 лв. на 15.02.2023 г.; 158,13 лв. на 20.03.2023 г.; 133,97 лв. на 04.04.2023 г.; 178,23 лв. на 21.05.2023 г.; 149,17 лв. на 16.06.2023 г.; 148,82 лв. на 15.07.2023 г.; 149,99 лв. на 15.08.2023 г.; 148,33 лв. на 16.09.2023 г.; 170 лв. на 19.10.2023 г.; 169 лв. на 19.11.2023 г.; 170 лв. на 19.12.2023 г.; 200 лв. на 10.02.2024 г.; 149,99 лв. на 13.03.2024 г.; 400,01 лв. на 22.03.2024 г.; 300 лв. на 02.05.2024 г.;

311,84 лв. на 18.06.2024 г. и 600,01 лв. на 05.09.2024 г. Общият размер на действително постъпилите суми е 3 686,52 лв.

Същата счетоводна справка съдържа начина, по който кредиторът едностранно е отнесъл плащанията. По показаните в нея закръглени стойности 1 700,92 лв. са отнесени за главница, 572,13 лв. за договорна лихва, 741,55 лв. за такса за разглеждане, 59,95 лв. за лихва за забава и 612,01 лв. за такси за спиране, напомнителни писма и съобщения, SMS и уведомление за прекратяване. Незначителното несъответствие от няколко стотинки между сбора на 2 закръглените отделни пера и действително постъпилите суми не променя изводите по спора.

Приети са представените от ищеца документи относно цесията, включително Приложение № 1 от 05.03.2025 г., представено на електронен носител, в което са посочени ответникът и Договор № ******, както и пълномощно за уведомяване на длъжника. Приета е и справка на ищеца от 06.08.2026 г., според която след цесията не са постъпвали плащания, а като остатък са посочени 408,55 евро /799,05 лв./ договорна главница, 19,96 евро /39,04 лв./ лихва за забава до 05.03.2025 г. и 66,73 евро /130,51 лв./ лихва за периода 05.03.2025 г. 01.08.2026 г. Последната справка съдържа периоди и сборове, различни от заявеното по делото обезщетение от 62,17 евро за периода 29.10.2023 г. - 20.01.2026 г., без разбивка по отделни падежирали вноски.

По делото е приет заверен препис от Решение № 606 от 20.06.2025 г. по гр. д. № 1139/2025 г. на Районен съд - Стара Загора, влязло в сила на 07.01.2026 г. Производството е образувано на 04.03.2025 г. по искове на Н. Р. Н. срещу „Ю.“ ЕООД, тоест преди прехвърлянето на процесното вземане с приложението към договора за цесия от 05.03.2025 г.

Предмет на решението са четири договора за кредит, сред които Договор № ****** от 15.12.2022 г., и Рамково споразумение за потребителски кредити № 880448578 от 12.07.2022 г.

С диспозитива на Решение № 606/20.06.2025 г. са обявени за нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК клаузите на четирите договора, включително на Договор № ******, и чл. 8.4 от Рамковото споразумение, предвиждащи такса за разглеждане. Обявена е за нищожна поради противоречие с чл. 33, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 ЗПК и клаузата на чл. 14.1.2 от Рамковото споразумение за административни такси за уведомления при просрочие. „Ю.“ ЕООД е осъдено да заплати на Н. Н. 1 415,47 лв., представляващи платени без основание такси за разглеждане по четирите договора. В мотивите сумата е индивидуализирана по договори, като 741,69 лв. се отнасят до процесния Договор № ******. Искът за връщане на суми е отхвърлен за разликата над 1 415,47 лв. до 1 616,38 лв. В решението е отразено и изричното изявление на „Ю.“ ЕООД, че задълженията по четирите договора са погасени.

В изпълнение на указанията по настоящото дело „Ю.“ ЕООД представя договора, платежните данни и счетоводната справка, но не дава поисканата от съда информация дали сумата 741,69 лв., присъдена с Решение № 606/20.06.2025 г., е възстановена или прихваната.

Нито ищецът, нито третото лице представят доказателства за плащане или друго погасяване на това задължение.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими. Те са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и имат за предмет вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 236/2026 г. на Районен съд - Добрич. Разгледани по същество, исковете са неоснователни.

В производството по чл. 422 ГПК ищецът носи тежестта да установи възникването, изискуемостта и размера на вземанията, както и придобиването им по силата на цесията.

Ответникът следва да докаже въведените правопогасяващи възражения. Когато договорът е потребителски, съдът следи служебно за спазването на императивните изисквания на ЗПК и за неравноправни клаузи съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Сключването на договора и предоставянето на главницата са доказани. Използването на част от сумата за погасяване на предходно задължение е извършено по изрично нареждане на ответника и съставлява предоставяне на кредитната сума. Не се установява основание за недействителност на договора като цяло. Посочените в него ГПР и общ размер на плащанията включват договорната лихва и таксата за разглеждане. Порокът, установен с влязлото в сила решение, засяга конкретните клаузи за такса за разглеждане и административни такси, а не уговорките за главница и договорна лихва.

Представеното приложение към договора за цесия индивидуализира ответника, процесния договор и прехвърленото вземане, поради което договорът за цесия установява 3 формално придобиване от ищеца на съществуващите към 05.03.2025 г. права на цедента.

Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД обаче цесионерът придобива вземането само в обема и състоянието, в които то е принадлежало на цедента. Прехвърлянето не създава несъществуващо вземане и не лишава длъжника от възраженията му.

Възражението за липса на уведомяване само по себе си не води до невалидност на цесията. Уведомлението на цедента, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчването , е годно да породи действието по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Моментът на уведомяването обаче е от значение за възраженията, които длъжникът може да противопостави, и не заличава плащанията и насрещните му права, възникнали преди него.

Решение № 606/20.06.2025 г. обвързва ищеца. Искът пред Районен съд - Стара Загора е предявен на 04.03.2025 г., а прехвърлянето на вземането е извършено на 05.03.2025 г. По силата на чл. 226, ал. 3 ГПК решението съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя на спорното право. Следователно в настоящото производство не може да бъде пререшаван въпросът дали клаузите за такса за разглеждане и административни такси са действителни.